Докато Брюксел се занимаваше със свободата на кокошките и щастието на прасетата, си мислех, че по-глупави и бюрократични хрумвания трудно може да се родят в нечия глава. Но само докато еврочиновниците не подхванаха тоалетните казанчета и найлоновите торбички. Само преди дни страните - членки на ЕС, бяха ощастливени с указания колко точно литра вода трябва да побира едно казанче и с какъв размер да бъдат найлоновите торбички, които ползваме в магазините. След като малко преди това получихме ясни инструкции и за прахосмукачките си. Със сигурност, когато преди 2007 г. въодушевено говорехме за влизане в Европа, никой от нас не си е представял на какъв бюрократичен терор можем да бъдем подложени с присъединяването си към нея. Нито пък, че някой ще ни ползва за задния си двор и в същото време ще си позволява да ни дава инструкции на колко точно квадрата да си гледаме кокошките. Каквато директива между другото липсва за отглеждането на децата.
В резултат на което братчетата и сестричетата на малката Мария спят по девет на рогозка в стаичка два на два, а родните ни кокошки до една се радват на свобода, каквато тези деца нямат. В истерията за хармонизиране на законодателствата еврочиновниците натвориха куп малоумни директиви, водени единствено от желанието да оправдаят парите, които получават. А в резултат на всяко подобно решение у нас се заформят комисии и работни групи, които на свой ред започват да харчат пари за хармонизация на законодателството ни към дребнотемието, за което Брюксел се опитва да ни закрепости. Величието на "Одата на радостта", с която влязохме в обединена Европа, въобразявайки си, че сме част от някакъв общ европейски дом, бързо се изпари. След като първо ни натикаха в килера, после ни превърнаха в плашилото на "белите държави", а на финала ни накараха да играем по свирката на чиновниците им за всяка глупост, която им хрумне.
В момента бюрократите на Брюксел започват да се превръщат в сериозна заплаха за самия Евросъюз. Докато Великобритания и Брюксел спорят кое казанче е по-икономично, в българския им "заден двор" хора живеят с доходи, за които нито една уважаваща себе си европейска кокошка не би си направила труда дори да изкудкудяка. Има реални проблеми с глад, безработица и все по-капсулиращи се ромски гета, а единственото, което прави Европа, е да ни размахва пръст да си приберем вересиите обратно и да си се разправяме с тях сами. Както ни оставят сами да се оправяме и с бежанците, и с всички други сериозни проблеми, които са на път да взривят държавата ни.
Вместо това скоро сигурно ще започнем да получаваме инструкции за размерите на тоалетната хартия или за хармонизирането на Бог знае какви други стандарти. Ако бюджетът на чиновниците, занимаващи се с подобни величави каузи, се съкрати дори наполовина, нищо чудно тези пари да стигнат за решаване на куп други "по-маргинални" проблеми, като например борбата с бедността. А, ако нямаше интернет, вероятно самата Еврокомисия би рухнала под тежестта на тоновете хартия, които щеше да произвежда. 88 000 евро са похарчени само за проучване дали прахосмукачките ни трябва да бъдат мощни или по-икономични.
В същото време в някои от кьошетата на Европа има цели семейства, които карат месеца със 150 евро. За създаване на комисии по решаване на проблемите с грамотността се харчат повече европари, отколкото за ограмотяване. Ако всеки ром получеше поне минимален процент от средствата, които Европа профуква за приобщаване на ромите, със сигурност френските власти нямаше да се чудят как да ни върнат обратно легионите мургави българи, окупирали "Шан-з-Елизе". Но тогава за новите диктатори от Брюксел нямаше да има работа. Както и за десетките им родни адепти, извадени по калъп като от "Шинел"-а на Гогол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
