ЕС няма план за бежанците и България трябва да се спасява поединично
"Говори с благи думи, но си носи голямата тояга", обичал да казва американският президент Теодор Рузвелт. В случая с бежанското цунами към Европа неговата сентенция може да се перифразираме по следния начин. "Съобразявай се с Брюксел, но си вдигни ограда по турската граница".
Не е за вярване, но досега България е една от малкото държави, които действат най-прагматично и разумно по отношение на стратегическата заплаха за националната сигурност.
От 2012 г. насам бе изградена работеща администрация по бежанските въпроси, увеличи се и приемният капацитет. По границата с Турция частично бе вдигната висока 4,5 метра ограда, а на останалата част бе внедрено видеонаблюдение. Сериозно количество жива сила бе дислоцирана край браздата.
Резултатът е, че макар да има известно нарастване на пристигащите у нас,
огромната вълна започна да ни заобикаля
За цялата 2014 г. убежище в България са потърсили малко над 10 хиляди души, докато т.г. до началото на септември броят им е над 11 хиляди. В същото време други "фронтови държави" като Италия и Гърция отчетоха четворно и петорно увеличаване на нелегалните прониквания на тяхна територия.
Бежанците, идващи най-вече от Сирия и Ирак, избягват българската граница по следните причини: изключително трудна е за проникване и съответно "хонорарът" на каналджиите е по-висок, властите извършват строго цялата процедура по идентифицирането на пришълците и разглеждането на техния статут. Това означава, че проникнал в България имигрант ще трябва да почака няколко месеца, преди да може да продължи пътя си към "обетования Запад". За сметка на това съседна Гърция продължава да гледа през пръсти на задълженията си като външна граница на ЕС. Гръцките власти дори не си правят труда да регистрират пристигналите, а се стремят да ги извозят максимално експедитивно към границата с Македония.
Четири години богатите страни от Стария континент наблюдаваха почти безучастно избухването на Арабската пролет и разгарянето на войната в Сирия, които породиха човешката лавина. В последните месеци ЕС пък се люшка към панически решения, които взривиха междудържавните отношения между страните членки. Шенгенското споразумение е торпилирано и дори могъщи играчи като Германия хлопнаха кепенците, след като преди това се обявиха за щедър прием на клетниците. Изглежда и канцлерът Меркел осъзна, че
Европа не може да осинови всички немили-недраги по света
Последните срещи на върха на европейските лидери са доминирани от препирни за имигрантите и всеки казва: "Вземи ги ти". В последната схема със създаването на "горещи точки" бе намесено името на България, но впоследствие премиерът Борисов отрече да е напирал за доброволец по масовия прием на имигранти.
Неизбежно Италия и Гърция, които поеха стотици хиляди бежанци, ще изградят "горещи точки" с помощта на ЕС. В тях ще бъдат настанявани, идентифицирани идващите преселници и от тях впоследствие ще бъдат одобрени онези 160 000, които ще бъдат разселени из целия континент. Рим и Атина обаче не крият тревогите си, че на фона на поетапното затваряне на шенгенските граници страните им могат да се превърнат в огромни концентрационни лагери или "санитарни зони" за нелегални имигранти, които никой не гори от желание да приюти. Затова не е особено мъдро България сама да се бута между шамарите.
Важно е българските държавни мъже спешно да анализират бедствената ситуация и да излязат със серия от мерки в краткосрочен и средносрочен план. Повече от всякога е нужно политиците да се обединят около общи решения вместо да подриват единството и да излагат коварни предложения, които обслужват чужди фактори.
Борисов посочи, че Европа тъне в неведение какво ще прави с прииждащите маси при положение, че войната в Сирия няма изгледи да спре, е касапницата в Йемен се разраства. Очакваният наплив в следващите години се изчислява на 7-8 млн. души.
Премиерът е представил в Брюксел и турската концепция за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия, където да бъдат настанени бежанците. Идеята на Ердоган е твърде спорна и крие риск от допълнително възпаляване на кюрдския въпрос, но към момента е единствената конкретна оферта на масата в Брюксел, по която може да се преговаря. Останалото са дълбокомислени документи, написани на неразбираем чиновнически жаргон, които нямат отношение към действителността.
В последните 20 години Западна Европа проспа надигането на радикалния ислям, в резултат на което малцина са страните, които могат да се похвалят, че не са били мишена на мащабен терористичен акт и не разполагат с авторитетна джихадистка сцена. Сънуването наяве по време на бежанския поток и неадекватните решения в разгара на нашествието може да поведат благоденстващия Евросъюз към агонизиращ край. Въпросът е дали умните глави в Брюксел вече го разбират.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
