Преди две седмици имах среща с ученици в елитно столично училище. Децата бяха будни, умни. Когато ги попитах обаче коя книга на съвременен български автор са прочели напоследък, нямаше гора от ръце, както може да се досетите и сами. Дори една ръка не се вдигна.
Преди време пък един професор българист ми сподели, че по време на занятията със студентите се налага да грабва томчето с изучаваното произведение и сам да чете на глас както в килийното училище, за да е сигурен, че поне някаква част от текста ще стигне до младежите.
Това е суровата реалност. Оттук трябва да се тръгне.
Но - преди две години имах среща с ученици от пернишката английска гимназия, където преподава моят приятел Ангел Малинов. Освен учител той е автор на много помагала, а освен това е и поет.
Неговите ученици имаха такъв широк литературен кръгозор, че след тази среща аз за дълго се заредих с кураж.
Значи всичко опира до личността на учителя.
Но на учителя не трябва да се пречи, на учителя трябва да се помага.
Как да му се помага? Отговорът е прост. Като трудът му бъде оценен по достойнство.
В крайна сметка главната цел на училищното образование по литература е да създаде отношение към четенето, към книгата.
Програмата на обучението по литература в средния курс е на второ място. Разбира се, че можеш да разместиш отделни автори, да извадиш едни произведения и да включиш други. Когато нещата са ниво проект, не бива да се драматизира.
Обаче!
Да извадиш произведения, без които не можеш да си представиш българската литература, означава, че си мислил повече за усвоените пари по въпросния проект, отколкото за качественото обучение на учениците.
Как ще извадиш "Записките...", как ще извадиш "До Чикаго и назад" или "Бай Ганьо", как ще извадиш фейлетоните на Ботев.
Образованието в средния курс е тежка и бавна машина, там необмислените експерименти са противопоказни.
Там трябва седем пъти да мериш, преди да отрежеш=
Затова - нека експертите, реализирали новия проект, да излязат с лицата си и с имената си и да защитят избора си. Крайно време е в България отговорността да стане лична. Това ще спести много обществена енергия.
А междувременно за финал нека да си припомним знаменития "Калъп за учители" на Христо Ботев, публикуван във вестник "Будилник" от 10 май 1873 г. Който учениците според новия проект няма да изучават.
"Първо и първо - пише Ботйов, - учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи. Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си... Четвърто и четвърто най-после - учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк."
Съгласни сме напълно с Ботев. Само такъв учител би могъл да издържи на необмислените експерименти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
