Борби с прасета

В неделя имаше референдум. Защо?

Този въпрос беше задал Бърнард Шоу, след като бе присъствал на едно слабо театрално представление. Нашето беше повече от слабо.

Все пак имаше и някои ползи от него. Стана ясно например, че ако има още един-два подобни цирка, народът съвсем ще се откаже да гласува.

Кунева беше особено екзотична. Писах наскоро, че тя се страхува панически от допитването, защото то ще бъде своеобразно възмездие и срещу нейната слугинска политика преди време, заради която закриха трети и четвърти реактор на "Козлодуй". Тъкмо това се случи. Госпожата едва сдържаше нервите си по телевизията - и как иначе, когато 62 процента дори от нейните привърженици бяха гласували "за" ядрената енергетика. Това може да изкара от равновесие и далеч по-умни от Кунева хора. Сега завъртя нова плоча: не била против ядрената енергетика изобщо, а срещу руските реактори, които не можели да гарантират онази сигурност, която западните инвеститори били в състояние да обезпечат. Вероятно имаше предвид сигурността на централата във Фукушима, а може би и на тази в Харисбърг, Пенсилвания. А може и друго да е имала предвид, на хора като нея трудно им се разбира. Сега очаквам да я поканят в някое шоу и да й подават удобни реплики, за да избистри говоренето си.

Политиците се наплещиха на воля, за тях референдумът беше генерална репетиция преди изборите. Вече и затова ще плащаме - за репетициите им, в които те ще ослюнчват тезите си, докато ги наместят добре в устите си. Ако се раздели похарчената за референдума сума между неколцината партийни лидери, които в неделната вечер за пореден път се самообявяваха за победители, ще излезе, че те имат тарифите на холивудски актьори.

Шокираната Кунева, която, изглежда, изобщо не е наясно с притворството на партийните активи, ми напомни за една от любимите истории на покойния Йордан Вълчев - той беше голям писател, но преди промените го насилваха всякак, включително и с мълчание за книгите му,  а сега пък правят всичко възможно, за да бъде забравен. Тази история се случва по време на референдума "Република или Монархия". Комунистите никак не били сигурни, и с основание, какъв ще е резултатът, затова здраво притискали партийните си организации, за да не стане някоя беля. Обработили и партийците от едно софийско село. А после се оказало, че всички те - били седем души - са гласували за монархия! Живи да ги одереш - обаче и те се оправдавали сладко: всеки бил разчитал, че другите ще гласуват за републиката.

Така и Кунева - големи приказки, пък накрая две трети от симпатизантите й са гласували със "за". Сигурно още й гори бузата от този звучен шамар. Това е само един детайл - но и той подсказва, че немалко от нашите политикани са си чисто и просто едни актьори, гладко говорещи случайници.

Има една реклама за сироп срещу кашлица: мъж се дере в трамвая, та чак ще си разпори дробовете, а едно детенце срещу него му шепне - "Бронхостоп", "Бронхостоп"! Вземи го и се оправи, глупако, какво се дереш толкова!".

Така и с нашите мислители - големи лафове, обаче ония отиват до урните и ти забиват един "Глупостоп" в слепоочието.

Но и хонорар от 14 милиона не е малко, за да гледаме по телевизията Станишев, Кунева, Бойко, Волен, Другия Доган и още един-двама. За толкова пари те могат да изтърпят един-два шамара.

Платихме им показването, обаче някои наплещориха глупости, които стигнаха дори отвъд българското политическо празнословие. Сякаш сценарият на референдума е бил писан от някакъв системен пияница от съветската филмова студия "Мосфилм", който внезапно е полудял и изцяло е излязъл от контрола на социалистическата цензура: непрекъснато уточнявал и допълвал сюжета, а накрая го зарязал от отчаяние. И затова след референдума Бойко благодари на Станишев, а онзи се изживява като победител и иска оставката му! Луда работа!

Между другото, с толкова гласове "за" тъкмо оставката на Станишев би трябвало да я искат - обаче няма кой, на "Позитано", изглежда, вече се е настанил "Хор на софийските баби".

Дали пък сценаристът от "Мосфилм" не е искал да гледаме някаква комедия, обаче тъй и не е успял да уточни ролята на персонажите си? И това не стана ясно. Бъркотията беше пълна. Волен, който с удоволствие би обесил Станишев заради произхода му, сега вдъхновено игра с него украински гопак. Накрая обаче, все пак, взе връх Бойкивчина - друг популярен украински танц, но каква пък е тази мистерия, един Господ знае. Само не искайте нашият Бойко да я обяснява, че съвсем ще се объркате.

Пак според сценария двамата главни каубои трябваше да се стрелят непрекъснато - обаче без да се срещат изобщо. Тук тиквеникът от "Мосфилм" е надминал дори себе си. И затова Бойко и Станишев дори за жени започнаха да си говорят от разстояние. Изглежда, хонорарите им са прекалено високи и затова не искат да участват заедно в един и същи епизод.

Имаше една забавна история в мемоарите на Сидни Шелдън, може и да съм ви я споменавал, не се сещам вече, но сега ще ви дойде на място.

Навремето в студиото на "Юнивърсъл" произвеждали евтини филми - обаче веднъж се обадили на импресариото на прочут киноактьор и му казали, че искат да наемат звездата за участие във филм със скромен бюджет.

Импресариото се изсмял: "Не можете да си го позволите. Той взема по хиляда долара дневно".

"Чудесно - отговорил директорът на студиото. - Ще му ги платим".

Филмът разказвал за приключенията на един бандит. През първия ден от снимките режисьорът заснел безкрайно количество близки планове на звездата на различни места и вечерта му съобщили, че са приключили с него. После го заменили с второкласен актьор, който по време на целия филм носел маска...

В сценария на мосфилмовеца нашите двама каубои не носят маски - обаче упорито се избягват. Нежеланието им да се срещнат директно утвърди още повече един сравнително нов жанр, можем да го наречем "Подскачаща полемика", "Мигрираща полемика" също е подходящо. Тя е вече много популярна, също така е и много удобна за медиите. След появата й телевизионните водещи нормализираха дишането си - няма защо вече да треперят, докато реферират бой между двама опоненти. Сега вече са напълно спокойни, пулсът им застива на 60 удара, стига да не си отварят много-много устата. Пристига първият каубой и започва да блъска с думи другия. На следващия ден цъфва онзи - и упражнението се повтаря.

Има и друг вариант, който е още по-предпочитан: единият каубой говори в едно предаване, другият му отговаря в съвсем различна телевизия.

Мигриращата полемика има само един дефект: тя рязко повишава процента на откровените лъжи, няма кой да ги опровергава на момента, а, отгоре на всичко, последният лъжец винаги изглежда прав. Това е сблъсък на куц крак, на един крак, а потърпевш винаги е Истината.

Този нов жанр е нашият забележителен принос в практиката на пропагандата. Според класическата пропаганда печели онзи, който каже нещо първи. Тръгнеш ли да се обясняваш, вече си загубил. В полемиката на куц крак обаче няма първи и втори, всеки е първи, всеки безпрепятствено сервира своите си лъжи, пътищата им не се пресичат никъде. Сякаш лъжците не обитават една и съща планета. Този подход е и изключително хуманен, понеже в никаква степен не затруднява стандартния телевизионен водещ. "А, така ли - трябва само да измрънка той, - много хубаво го казахте това, браво!" А след няколко дни, и на съвсем различно място, друг водещ повтаря същото.

Подобни полемики могат да продължават безкрайно, светът ще свърши - не и подскачащата полемика.

Идва, примерно, във "Всяка неделя" земеделският министър Найденов и съобщава, че жената до Станишев притежава хубаво парче земя край Камчия. "Браво! - казва водещият, но все още не е особено впечатлен. Министърът обаче носи и съответните документи, а според тях той поднася перфектно фактите. "Да не лъжеш?" - пита за всеки случай водещият, който е виждал всичко в своя занаят, макар че в едни по-сурови години, които сега се оказват доста по-подредени, лъжците нямаха лесен достъп до екрана - като изключим високопоставените партийни лъжци, но тях пък никой не ги вземаше на сериозно.

"Как, бе!" - сепва се министърът и вади нови документи. Всички изглеждат истински, сякаш са издадени от канцеларията на рая. Честити 144 декара на Камчия, какво толкова.

Обаче две седмици по-късно жената до Станишев отива, може би на куц крак, до друго предаване и съобщава, че не притежава никаква земя край Камчия.

"Браво! -  казват й от онова предаване, - каква примерна гражданка, примерна до наивност".

И изобщо не я питат за лъжата на министъра. А публиката в студиото усърдно ръкопляска, понеже тъкмо в този момент се е появил надписът "Аплауси".

Е, след тази подскачаща полемика на кого да вярва клетият зрител?

Верижните полемики не са патент само на политиците и тяхното обкръжение. Тия дни една бивша гимнастичка скандализира със своя книга колежките си и най-вече знаменитата треньорка Нешка Робева. Нешка, разбира се, отговори, но по възможно най-въздържания начин. Тогава оная тръгна от медия в медия, от предаване в предаване, и орева света - вместо да се срещне лице в лице с треньорката си, без която щеше да е едното нищо. Подобни псевдополемики са много опасни, защото размиват и, в крайна сметка, ограбват Истината.

Хватката на любителите на подскачащите полемики е мръснишка - разумът ти казва да не се занимаваш с измамници, но пък сърцето не ти дава мира. И накрая пренебрегваш съвета на Джеймс Патерсън, който има една остроумна фраза по този повод: "Не се бори с прасе. Накрая и двамата ще се окаляте, но на него това ще му хареса!"