Борби с прасета

В неделя имаше референдум. Защо?
Този въпрос беше задал Бърнард Шоу, след като бе присъствал на едно слабо театрално представление. Нашето беше повече от слабо.
Все пак имаше и някои ползи от него. Стана ясно например, че ако има още един-два подобни цирка, народът съвсем ще се откаже да гласува.
Кунева беше особено екзотична. Писах наскоро, че тя се страхува панически от допитването, защото то ще бъде своеобразно възмездие и срещу нейната слугинска политика преди време, заради която закриха трети и четвърти реактор на "Козлодуй". Тъкмо това се случи. Госпожата едва сдържаше нервите си по телевизията - и как иначе, когато 62 процента дори от нейните привърженици бяха гласували "за" ядрената енергетика. Това може да изкара от равновесие и далеч по-умни от Кунева хора. Сега завъртя нова плоча: не била против ядрената енергетика изобщо, а срещу руските реактори, които не можели да гарантират онази сигурност, която западните инвеститори били в състояние да обезпечат. Вероятно имаше предвид сигурността на централата във Фукушима, а може би и на тази в Харисбърг, Пенсилвания. А може и друго да е имала предвид, на хора като нея трудно им се разбира. Сега очаквам да я поканят в някое шоу и да й подават удобни реплики, за да избистри говоренето си.
Политиците се наплещиха на воля, за тях референдумът беше генерална репетиция преди изборите. Вече и затова ще плащаме - за репетициите им, в които те ще ослюнчват тезите си, докато ги наместят добре в устите си. Ако се раздели похарчената за референдума сума между неколцината партийни лидери, които в неделната вечер за пореден път се самообявяваха за победители, ще излезе, че те имат тарифите на холивудски актьори.
Шокираната Кунева, която, изглежда, изобщо не е наясно с притворството на партийните активи, ми напомни за една от любимите истории на покойния Йордан Вълчев - той беше голям писател, но преди промените го насилваха всякак, включително и с мълчание за книгите му, а сега пък правят всичко възможно, за да бъде забравен. Тази история се случва по време на референдума "Република или Монархия". Комунистите никак не били сигурни, и с основание, какъв ще е резултатът, затова здраво притискали партийните си организации, за да не стане някоя беля. Обработили и партийците от едно софийско село. А после се оказало, че всички те - били седем души - са гласували за монархия! Живи да ги одереш - обаче и те се оправдавали сладко: всеки бил разчитал, че другите ще гласуват за републиката.
Така и Кунева - големи приказки, пък накрая две трети от симпатизантите й са гласували със "за". Сигурно още й гори бузата от този звучен шамар. Това е само един детайл - но и той подсказва, че немалко от нашите политикани са си чисто и просто едни актьори, гладко говорещи случайници.
Има една реклама за сироп срещу кашлица: мъж се дере в трамвая, та чак ще си разпори дробовете, а едно детенце срещу него му шепне - "Бронхостоп", "Бронхостоп"! Вземи го и се оправи, глупако, какво се дереш толкова!".
Така и с нашите мислители - големи лафове, обаче ония отиват до урните и ти забиват един "Глупостоп" в слепоочието.
Но и хонорар от 14 милиона не е малко, за да гледаме по телевизията Станишев, Кунева, Бойко, Волен, Другия Доган и още един-двама. За толкова пари те могат да изтърпят един-два шамара.
Платихме им показването, обаче някои наплещориха глупости, които стигнаха дори отвъд българското политическо празнословие. Сякаш сценарият на референдума е бил писан от някакъв системен пияница от съветската филмова студия "Мосфилм", който внезапно е полудял и изцяло е излязъл от контрола на социалистическата цензура: непрекъснато уточнявал и допълвал сюжета, а накрая го зарязал от отчаяние. И затова след референдума Бойко благодари на Станишев, а онзи се изживява като победител и иска оставката му! Луда работа!
Между другото, с толкова гласове "за" тъкмо оставката на Станишев би трябвало да я искат - обаче няма кой, на "Позитано", изглежда, вече се е настанил "Хор на софийските баби".
Дали пък сценаристът от "Мосфилм" не е искал да гледаме някаква комедия, обаче тъй и не е успял да уточни ролята на персонажите си? И това не стана ясно. Бъркотията беше пълна. Волен, който с удоволствие би обесил Станишев заради произхода му, сега вдъхновено игра с него украински гопак. Накрая обаче, все пак, взе връх Бойкивчина - друг популярен украински танц, но каква пък е тази мистерия, един Господ знае. Само не искайте нашият Бойко да я обяснява, че съвсем ще се объркате.
Пак според сценария двамата главни каубои трябваше да се стрелят непрекъснато - обаче без да се срещат изобщо. Тук тиквеникът от "Мосфилм" е надминал дори себе си. И затова Бойко и Станишев дори за жени започнаха да си говорят от разстояние. Изглежда, хонорарите им са прекалено високи и затова не искат да участват заедно в един и същи епизод.
Имаше една забавна история в мемоарите на Сидни Шелдън, може и да съм ви я споменавал, не се сещам вече, но сега ще ви дойде на място.
Навремето в студиото на "Юнивърсъл" произвеждали евтини филми - обаче веднъж се обадили на импресариото на прочут киноактьор и му казали, че искат да наемат звездата за участие във филм със скромен бюджет.
Импресариото се изсмял: "Не можете да си го позволите. Той взема по хиляда долара дневно".
"Чудесно - отговорил директорът на студиото. - Ще му ги платим".
Филмът разказвал за приключенията на един бандит. През първия ден от снимките режисьорът заснел безкрайно количество близки планове на звездата на различни места и вечерта му съобщили, че са приключили с него. После го заменили с второкласен актьор, който по време на целия филм носел маска...
В сценария на мосфилмовеца нашите двама каубои не носят маски - обаче упорито се избягват. Нежеланието им да се срещнат директно утвърди още повече един сравнително нов жанр, можем да го наречем "Подскачаща полемика", "Мигрираща полемика" също е подходящо. Тя е вече много популярна, също така е и много удобна за медиите. След появата й телевизионните водещи нормализираха дишането си - няма защо вече да треперят, докато реферират бой между двама опоненти. Сега вече са напълно спокойни, пулсът им застива на 60 удара, стига да не си отварят много-много устата. Пристига първият каубой и започва да блъска с думи другия. На следващия ден цъфва онзи - и упражнението се повтаря.
Има и друг вариант, който е още по-предпочитан: единият каубой говори в едно предаване, другият му отговаря в съвсем различна телевизия.
Мигриращата полемика има само един дефект: тя рязко повишава процента на откровените лъжи, няма кой да ги опровергава на момента, а, отгоре на всичко, последният лъжец винаги изглежда прав. Това е сблъсък на куц крак, на един крак, а потърпевш винаги е Истината.
Този нов жанр е нашият забележителен принос в практиката на пропагандата. Според класическата пропаганда печели онзи, който каже нещо първи. Тръгнеш ли да се обясняваш, вече си загубил. В полемиката на куц крак обаче няма първи и втори, всеки е първи, всеки безпрепятствено сервира своите си лъжи, пътищата им не се пресичат никъде. Сякаш лъжците не обитават една и съща планета. Този подход е и изключително хуманен, понеже в никаква степен не затруднява стандартния телевизионен водещ. "А, така ли - трябва само да измрънка той, - много хубаво го казахте това, браво!" А след няколко дни, и на съвсем различно място, друг водещ повтаря същото.
Подобни полемики могат да продължават безкрайно, светът ще свърши - не и подскачащата полемика.
Идва, примерно, във "Всяка неделя" земеделският министър Найденов и съобщава, че жената до Станишев притежава хубаво парче земя край Камчия. "Браво! - казва водещият, но все още не е особено впечатлен. Министърът обаче носи и съответните документи, а според тях той поднася перфектно фактите. "Да не лъжеш?" - пита за всеки случай водещият, който е виждал всичко в своя занаят, макар че в едни по-сурови години, които сега се оказват доста по-подредени, лъжците нямаха лесен достъп до екрана - като изключим високопоставените партийни лъжци, но тях пък никой не ги вземаше на сериозно.
"Как, бе!" - сепва се министърът и вади нови документи. Всички изглеждат истински, сякаш са издадени от канцеларията на рая. Честити 144 декара на Камчия, какво толкова.
Обаче две седмици по-късно жената до Станишев отива, може би на куц крак, до друго предаване и съобщава, че не притежава никаква земя край Камчия.
"Браво! - казват й от онова предаване, - каква примерна гражданка, примерна до наивност".
И изобщо не я питат за лъжата на министъра. А публиката в студиото усърдно ръкопляска, понеже тъкмо в този момент се е появил надписът "Аплауси".
Е, след тази подскачаща полемика на кого да вярва клетият зрител?
Верижните полемики не са патент само на политиците и тяхното обкръжение. Тия дни една бивша гимнастичка скандализира със своя книга колежките си и най-вече знаменитата треньорка Нешка Робева. Нешка, разбира се, отговори, но по възможно най-въздържания начин. Тогава оная тръгна от медия в медия, от предаване в предаване, и орева света - вместо да се срещне лице в лице с треньорката си, без която щеше да е едното нищо. Подобни псевдополемики са много опасни, защото размиват и, в крайна сметка, ограбват Истината.
Хватката на любителите на подскачащите полемики е мръснишка - разумът ти казва да не се занимаваш с измамници, но пък сърцето не ти дава мира. И накрая пренебрегваш съвета на Джеймс Патерсън, който има една остроумна фраза по този повод: "Не се бори с прасе. Накрая и двамата ще се окаляте, но на него това ще му хареса!"
Нова заплаха. 15 милиона души на косъм
Чудо! Кокошки снасят зелени яйца
Голяма новина за Християн Пендиков
Помните ли Вальо Топлото? За него всичко се промени
Ужасът в Турция! Втори българин в неизвестност
Една година война. Русия планира нещо зловещо
Трагедия без край! Звездна двойка под руините