Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество"
Не е възможно хората със защитените депозити да си вземат парите толкова късно - след 5 години, както се чу. Законът е ясен, 20 дни след отнемане на лиценза се изплащат гарантираните влогове, нито се чака съдебно решение, нито се чака несъстоятелност. Общо взето, след отнемането на лиценза на банката се отива към изплащане на влоговете, няма какво да забави това изплащане. Това ще се случи в края на ноември - началото на декември, това е законовият срок и той ще бъде спазен. Големите вложители направиха каквото успяха с цесии и прихващания. Сега въпросът е дали тези цесии и прихващания ще бъдат признати, или ще бъдат атакувани в съда. Ако бъдат атакувани в съда, ще трябва да минат съдебните дела. Това, което могат да направят големите вложители, е само едно - искания за цесии и след това да оказват натиск върху синдика по-бързо да сезира лошите кредити. Друго няма какво да се направи. Ние си спомняме, когато "Кремиковци" фалира, че повечето кредитори, включително чуждестранни облигационери, нищо не получиха, тъй като нямаше пари за всички. Имаше само за част от кредиторите и това беше най-вече данъчната администрация, която си получи данъчни задължения. Останалите взеха малко или почти нищо. Така че всичко зависи от това каква част от лошите кредити ще бъде събрана. Тези, които са направили цесии и прихващания и то по-назад във времето, преди обявяване на докладите и на отрицателния капитал на банката, имат шанс да вземат пари.
Политическите сили трябва да променят закона, така че да се изплащат по-бързо гарантираните влогове и да започнат реформи в банковия надзор и въобще във функционирането на финансовата система, така че да не се повтарят такива случки в бъдеще. Това трябва да е една от първите задачи на новото правителство. Със сигурност трябва да се направят по-кратки срокове за изплащане на влоговете. Нужни са и промени в банковия надзор, за да се намали изобщо рискът да се случи нещо такова отново. По отношение на КТБ, това, което трябва да се направи сега, е да има по-прозрачна процедура за управление на банката след обявяване на фалита. След фалита по принцип се назначава синдик, който години наред ще управлява тази банка с нейните милиардни активи и пасиви и трябва да има повече прозрачност, за да може обществото да вижда какво се случва, да се избегнат възможни обвинения, че се разпределят непрозрачно парите от събираните лоши кредити. Това е много важно, защото ние сме имали случаи на процедура по фалит, която продължава 15 години. И накрая, общо взето, всички машини ръждясаха, всички активи се обезцениха и нищо не беше върнато обратно. Необходимо е да се действа бързо, да се положат усилия да се събират лошите кредити прозрачно, за да няма обвинения и съмнения в нечисти игри, сделки, в подкупи, а просто парите да се върнат на кредиторите. Колкото повече неща излизат наяве за КТБ, това изглежда не толкова като икономически проблем, а повече като криминален. Разбра се, че дори тази банка не е отговаряла на изискванията и е подавала неверни и незаконни документи. Това е по-скоро отговорност на криминалните, на разследващите власти, на съда, защото обикновено в нашата съдебна система се осъждат малките престъпници. Ако откраднеш два хляба, ще те съдят, но ако откраднеш стотици милиони или милиарди, какво става накрая - няма осъден. Това е един от проблемите, който и Европа наблюдава в нашата съдебна система. Случаят КТБ ще бъде един тест за нашата прокуратура и нашата съдебна система дали могат в такъв случай да осигурят осъждане на хората, които са правили тези незаконни действия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
