Вторник,

Балкански гамбит

От: Администратор -
Балкански гамбит
A
A
A

Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират. Думите са на Чърчил, който не е известен като голям наш почитател. Пак негово е съждението, че Европа свършва там, където ядат шкембе чорба и си честитят банята.

Но за свръхдозата история е абсолютно прав. Разлюляването на региона ни винаги е било предвестник на сметовни катаклизми. Буре с барут, наричат го героите от филмите на Емил Кустурица с музика на Горан Брегович.
Тези дни Бойко Борисов даде още едно определение за Балканите – барутен погреб. Драснеш ли клечката само на едно място, подпалва се всичко, каза премиерът пред македонска медия ден преди колегата му от Скопие Зоран Заев да дойде в София.
На Балканите този месец ври и кипи. Но, за радост, не от кървави протести. А от двустранни визити. Борисов при Ердоган, Йълдъръм при Ципрас, Заев в София. Вътрешните министри договарят нови гранични пунктове, туристическите босове правят общи културни маршрути.

Немотията или келепирът събра балканските лидери?

Или просто дойде времето да разберат, че Бог е много високо, а Брюксел - твърде далече. И в днешната твърде сложна битка между Великите сили, имаме шанс за оцеляване само ако сме единни. И ако някакси загърбим вековните противоречия.
Факт е, че соловите балкански акции досега донесоха повече минуси. В борбата кой кога да влезе в Европа и НАТО, изгубихме общата си памет и показахме кирливите си ризи. Твърде късно разбрахме, че евроатлантическите ценности освен лоялност означават и отстояване на националните интереси. Докато се вторачвахме с румънците кой е по-нахокан в евродокладите, с македонците – кой чий паметник е поругавал, а с гърците - кой има по-евтини домати да залива границата, големите в политиката просто ни гледаха сеира. И разбира се, отвреме на време, вадеха от кибрита по някоя клечка. Това сигурно щеше да продължи още дълго, ако не беше се сменил световния ред. Това обърна народите срещу елитите, пречупи либерализма, докара популизма и бежанската криза. Един век по-късно Балканите отново се оказаха фронтова линия за геополитически и религиозни битки.

Изходът от тях засега е трудно предвидим

Но вече е ясно, че тече преразпределение на влиянието от изток и от запад. Просто преходът приключи, новият започна. И ако първият започна с разпадане и разделение, то сега ситуацията дава шанса да е обратната. Политици от ранга на Борисов, Ердоган и Ципрас, едва ли не са усетили новата вълна. Затова и совалките между съседите вече са всекидневни. Тук обаче не става дума само за политика, а за нещо доста по-прагматично – за бизнес. За развиване на балканските отношения, така че най-бедният регион в Европа да може да изплува и да има собствен живот. Да се заздравят икономиките, повечето от които от години буксуват, да се задвижат очакваните от години инфраструктурни и енергийни проекти. И най-вече да се спре с изтичането на млади хора, което е най-болният въпрос за Балканите, в които живеят около 70 милиона.
Но за да бъде успешен балканският гамбит, всеки трябва да се откаже от нещо. В името на общия успех.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички