Димитър Клисурски
Нямам роднини, които са били френски барони, маркизи, или графове. Нямам и ясна и точна представа за Великата френска революция, на която те са станали жертва. Съгласен съм с китайците, които казват, че е още много рано да оценяваме френската революция. Едно е сигурно, че по време на тази революция са убивани благородници, разрушавани са и са опожарявани замъци, чупени са родови гербове от разярените санкюлоти. Революциите са рожба на войни и мизерия. Те са мощна разрушителна стихия.
Но да оставим френската история и френските проблеми на французите. Думата ми е за българските санкюлоти и за тяхната разрушителна мощ. Българите винаги са били талантливи строители. Още прабългарите са строили внушителни крепости и укрепления. Мостовете, хановете и сградите на Уста Колю Фичето и днес ни впечатляват. Архитектурни бисери са и старинните български къщи. Но не станаха ли тъкмо те първата жертва на нашата неудържима разрушителна страст? Полуграмотни кметове разрушиха старинни къщи и построиха огромни, застлани със сив мрамор площади. За разлика от болшевишка Русия у нас поне не се рушаха църкви и манастири. Оставяха ги сами да рухнат.
Разрушаваха се и се разрушават най-вече сгради и паметници. Да започнем с т.нар. "Писателско кафене". Посещавано е от най-известните български писатели и видни интелектуалци. Можеше да се преобрази или да се надстрои, да придобие друг облик, без да се нарушава традиционната градска архитектура. Срината бе до основи и лъсна страничната стена на Руската църква. Наблизо е Мавзолеят. Една стилна и внушителна сграда, която можеше да се превърне в пантеон на великите българи, музей на тракийското изкуство, или за други цели. На нейно място и досега не е построено нищо равностойно.
А паметниците. Тях или ги преместваме, или ги разрушаваме. Вместо на експертно мнение се осланяме на мнението на т. нар. "гражданско общество". Десетилетия "будни граждани" на Пловдив предлагат да се премахне паметникът на Альоша. Дали е трябвало да кацне точно върху едно от най-красивите пловдивски тепета - това не мога да кажа. Мога обаче да кажа, че ако не беше Съветската армия и дадените от нея жертви, Европа щеше да бъде част от Третия райх. Да оставим факта, че премахването на Альоша би било враждебен акт срещу една велика и мощна държава като Русия. Същото важи и за паметника на Съветската армия в София. Той е дело на талантливи български скулптори и има безспорна художествена стойност. Символизира руския войник, а не руския болшевизъм. Премъдър евродепутат (Л. Т.) предложи да бъде махнат от площад "Народно събрание" паметникът на Цар Освободител. Може би най-красивият софийски паметник. Двама мастити професори предложиха площад "Александър Невски" да се преименува на площад "Желю Желев". Пак обиден акт срещу Русия, където Св. Александър Невски е почитан и като пълководец, и като светец.
Някои паметници не са застрашени от разрушаване, а от преместване. Такъв е паметникът на проф. Валентин Старчев, посветен на 1300-годишнината на България. Жалко, че не е проектиран на колела. Този паметник, според художници и скулптури, има определена художествена стойност. Освен това отразява епохата, през която е бил издигнат. И той би могъл да остане на мястото си с обяснителен надпис кога и по какъв повод е издигнат.
Според мен най-добрият съвременен български скулптор проф. Георги Чапкънов с основание спечели конкурса за паметник на Алеко Константинов. И тук надделя "гражданското общество". Незаконно конкурсът беше отменен и бе обявен нов конкурс.
Така ли се постъпва в Европа и по света? И там има санкюлоти, но дори и нескопосани паметниците са опазени. Нито ги разрушават, нито ги местят. Най-много да им се поставят обяснителни надписи. Във Франция ще видите паметниците от времето на Наполеон. В Италия от епохата на Виктор Емануел. Там смятат, че трябва да се гради, а не да се разрушава.
И аз съм на това мнение. Не съм експерт. Не съм меценат. Не се стремя да не съм санкюлот!*
* Санкюлот - човек без гащи, фр.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
