Да тръгнеш тези дни по ледените била на Рила е все едно да извикаш Господ на дуел. Това са направили и двата приятели, решили да си направят зимна разходка в района на Седемте езера. Във време, когато повечето нормални български мъже се намират на "кота нула, отклонение минус два метра", т.е, край буретата с вино и ракия в мазетата на къщите си. И отново планинската спасителна служба е на крак -с всичките си човешки, технически и кучешки ресурси. За съжаление намереният след толкова усилия авантюрист вече не е между живите, което прави урокът още по-горчив.
Още по-лошото е, че тези уроци явно остават ненаучени
В края на 2016 година два пъти любители на екстремни преживявания вдигнаха в Централния Балкан на крак щатните спасители, армията и стотици доброволци. Първият Мирослав Късовски, го намериха прекалено късно. Вторият - Тодор Владимиров, се яви жив и здрав, като дори нагло заяви:"Ами аз не съм искал помощ!".
Подобни чешити създават проблеми всяка година."Луд, че му е лесно", казва за тях народът. Явно обаче лудостта на нацията е доста масова. Защото въпреки всички предупреждения на синоптиците, пътните служби и полицията, и тази година хиляди тръгнаха на път в снежната стихия
като на разходка. Не само без вериги, но даже с летни гуми, с наполовина празни резервоари и с незаредени заредени батерии на телефоните. Напук на всички съвети за повече здрав разум в зимния кошмар. Всичко това за сетен път потвърди стария афоризъм, че българинът се плаши само от бой, глоба и течение. Но явно и санкциите не могат да озаптят прословутия инат и бабаитлък, направил впечатление още преди век и половина на унгарския пътешественик Феликс Каниц. Причината за подобно поведение навярно се крие донякъде и в петте века османско робство, когато е било просто задължително да се прави всичко напук на чуждоземния поробител. И въпреки че вече шест поколения българинът живее в своя държава, явно старите гени не умират лесно.
И става пък съвсем страшно
когато този прословут инат се комбинира с не по-малко прословутия балкански бабаитлък.
"Я бе, они че ми кажат!" отсича шопът, което всъщност е мото и на повечето ни сънародници. Нашенецът има упорития навик да пресича на червено, да натиска газта и да фучи с двойно по-голяма от разрешената скорост, а на морето да се хвърля във вълните при вдигнат червен флаг. А през зимата тръгва по маратонки в планината срещу развихрилата се бяла стихия.
Преди години британските вестници описаха как една дама на почетна възраст висяла цели два часа пред "зебрата" на празна улица. Защото светофарът бил дал накъсо и греел само в червено. Това най-сетне направило впечатление на патрулиращите полицаи, които й обяснили проблема и дори я отвели до дома й.
Това, разбира се, е другата крайност. Въпреки че може би именно благодарение и на дисциплината си, англичаните са създали своята империя. Така че не е лошо да си надвием балканските навици. Защото много обичаме да се бием в гърдите, че сме европейци, но все забравяме, че Европа е континент на правилата. Особено когото те са свързани с личната безопасност и дори със самия ти живот.
Пък и по принцип с инат и бабаитлък далеч не се стига. Най-много до национални катастрофи, както стана преди един век.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
