Фразата на руския президент Владимир Путин, че „славянската писменост идва от македонската земя", изречена в приветственото му слово към македонския му колега Георге Иванов, който е на посещение в Москва, за да получи наградата на името на руския патриарх Алексей Втори, предизвика нееднозначни реакции у нас.
Предвид дипломатическия формат на срещата, както и датата 24 май – денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, тази част от речта на Владимир Путин е най-безобидният начин да поласкае своя гост. Използването на термина "земя", а не "държава",
може да се приеме като част от дипломатическата куртоазия
Факт е, че братята Кирил и Методий са родени в тази част на Балканите. Резултатите от мисионерската дейност на двамата братя и техните ученици не се поставят под съмнение както от руските учени и политици, така и от техните колеги от православния свят.
Неадекватната реакция у нас показва политическа незрялост и ниско самочувствие.
Не трябва да се забравя, че държавата ни е своеобразен еталон за стабилност с оглед сложните и изпълнени с напрежение и непредсказуемост ситуации в съседните държави. Разделена Турция, финансовата криза в Гърция, нестабилността в Сърбия и Румъния не би трябвало да вкарват българската политика в спиралата на конфронтацията. Един от най-взривоопасните процеси, които наблюдаваме от няколко месеца, е политическата криза в Македония, която едва ли приключва с дадения преди дни мандат за съставяне на правителство на партията на Зоран Заев. Албанската платформа на неговите парламентарни съюзници – трите албански партии, едва ли е гаранция за стабилност в тази държава. Не може да се забрави лесно и позицията на американския републикански конгресмен Дейна Рорабейкър от февруари 2017 г., който призова за промяна на балканските граници и подялба на Македония между България и Косово. Балканите са малка територия, населявана от народи с богата и многовековна история.
Всяко подобно изказване мотивира политически изказвания и действия, които наблюдавахме през последните месеци в Македония. Едва ли е нужно да се припомня и идеята за ислямската дъга, която е част от
дългосрочните
планове за възстановяване на статута "барутен погреб" на Балканите
в съвременен план. Не трябва да се забравя, че всяко прекрояване на границите на бивша Югославия и бившия Съветски съюз са гаранция за създаването на нови зони на етническо и конфесионално напрежение, което много бързо може да се пренесе в европейския и евразийския континенти.
Освен това конституционната криза, която се създаде в Македония, има своите властови и финансови мотиви, но също така показа много ясно безсилието на европейските институции да помогнат за възстановяването на политическата стабилност в Македония.
В този контекст е логично посещението на македонския президент в Москва, където по стар навик от 30-40-те години на 20 век се решават етническите въпроси в Македония изцяло в защита на сръбските интереси, а в съвременността - на интересите на Скопие. Отсъствието на последователна политика, защитаваща във времето и пространството българските национални интереси по отношение на историята, настоящето и бъдещето на Македония, също е част от процесите, които днес са елемент на демагогия, но не и на обективен анализ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
