Българинът има бойна практика, не по-малко интригуваща от източните бойни изкуства. Дълго е да се обяснява как и защо поясната борба, служила на предците да имат кураж да надвиват противника без оръжие, е била забравена. Спорт Кореш увлича даже децата.
Ентусиастите от Българската федерация по Кореш не пестят усилия да популяризират този спорт и така успешно да възраждат от незаслужена забрава това нематериално културно наследство на българите.
Представете си конницата на българския кан Тервел, да речем. Представете си как тя влиза в бран и когато нашите войни се вклинят в противниковата, използването на обичайните оръжия става трудно. Тогава на помощ идва поясният захват. С ловко движение съперникът се хваща за колана и се сваля от седлото. Тази войнска техника се оказва много успешна и затова преди битките старателно била упражнявана на земята. Това всъщност е днешният спорт Кореш. На последното световно първенство в Русия, в град Казан участват представители на 42 държави, включително и от САЩ. Нашите национали по Кореш печелят три медала, а
в предишното световно имаме и вицешампион
С популяризирането на спорта се занимава Българската федерация по Кореш. Засега клубовете в нея са 10, но заради големия интерес непрекъснато прииждат хора, споделя нейният президент Иван Автутов. Кореш е спорт, който може да се прилага и в други спортове, пояснява той.
Най-характерен в този спорт е поясният захват. Двамата съперници застават на тепиха хващат се за пояса и така започва схватката. Целта е противникът да бъде изваден от равновесие, да бъде повдигнат и да бъде хвърлен, по възможност по гръб. Борбата е от кръста, в смисъл от пояса, нагоре. Това допълнително усложнява съревнованието между спортистите, тъй като се изисква допълнителна ловкост да извадиш съперника от равновесие и да го хвърлиш.
Състезателната среща продължава 4 минути и ако няма победител двамата съперници застават гърди в гърди и победата е за този, който успее да хвърли на земята противника си с поясен захват.
Спортът е такъв, че може да се практикува без предварителна подготовка от борци, джудисти, самбисти, казва Автутов. Достатъчно е да имат понятие от техниката на хвърляне. В Кореш се състезават и жени.
Един от начините да се популяризира поясната борба Кореш е участието с демонстрации в масови прояви, споделя още Иван Автутов.
Наскоро БФК показа техниките на Кореш на юбилейния 50-ти "Шопски празник" в Елин Пелин, а след това и на втория Църногорски събор "В сърцето на Граово" при манастира "Св. Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци. Там федерацията организира открито първенство по традиционната българска борба на пояс "Кореш". Наградата - жив овен, беше спечелена от вицесветовния шампион Димчо Димчев. Борбите събраха погледите на публиката, дошла да се наслади на фолклора, духа и традициите на Граово. Намери се и един смелчага от публиката, който се качи на тепиха. Утешителната награда за перничанина Веселин беше бутилка мента, защото
макар и „жеУезен“ не успя
да надвие излезлия срещу него майстор.
Участието на момчетата на Автутов в Църногорския събор не беше случайно. На някои места в Граово по народните събори са ставали пехливански борби и както в този случай наградата е била я жив овен, я някое шиле. Но в почти всяко село по Пернишкия край има предания за юнаци. В съкровищницата му от местни обичаи, повечето от които са уникални за нашите земи, е и явлението „силни мъже”. Всяко село си е имало юнак. За дедо Богдан Младжов от Бобораци се разказва, че в младините си играл хорото с колесник на рамо. Легендарни със силата си били и дедо Цветко Туранов и дедо Спас Марчин пак от това село, а и дедо Михал Бекяро от Радомир. Говори се, че те и други като тях навярно са потомци на прадеди великани, защото в могилите и други стари гробници били намирани великански кости. Например в зимника на Симо Биджов от село Червена могила и под къщата на Васил и Заре Тричкови от Проваленица (сега Стефаново), са намерени много големи човешки глави, ребра и крака на височина колкото е обикновен човек в днешно време. Значи те са
от три метра височина великани
Това се потвърждава и от намерените в могилата първобитни груби, толкова големи стъклени гривни, щото в тех са могли да влизат наведнъж две сегашни мъжки ръце. А представяте ли си как са се борили тия великани с великанска сила. Но за тях днеска малко се знае, както е останала в забрава и поясната борба. Нейната история и традиции се свързват с древните конни народи, каквито са били нашите предци – и прабългари, и траки. На бойното поле те развили и прилагали до ниво на висше военно изкуство поясния захват. Прихващането за пояса на противника се е прилагало за неговото неутрализиране както на седлото на коня, така и на земята. Тренирайки от дете поясни схватки Кореш всеки трако-български боец е придобивал сила, умения и качества, които да му гарантират задължителна победа в единоборство с противника в битките, които е водел както възседнал кон, така и на всякакъв друг терен. Думата „кореш“ означава борба, противостояне и вероятно от нея е произлязла думата „кураж“ – което си е и смелост, и храброст. Защо това достояние е потънало в забрава има много обяснения, но че паметта за поясната борба в годините на османската власт у нас още я е имало свидетелстват стенописи от края на 16-ти и началото на 17-ти век в един от храмовете в Арбанаси. Върху стените на галерията в храма „Свето Рождество Христово“ наред с другите стенописи има житийни сцени на св. Георги и
в една от фреските може да се види
илюстрация на поясната борба. На нея е изобразено третото чудо на св. Георги, станало в град Митилин на остров Лесбос. По молитвите на родителите му момче, което престояло цяла година в плен при агарянския княз се озовало отново в дома си и то с чашата вино, която принасяло в този миг на княза. Местният зограф ясно е нарисувал две фигури, които са в поясна схватка и така забавляват седящите на трапезата.
Сега от Българската федерация по Кореш настояват, че ние, българите в единение сме длъжни да възродим Кореш като един от символите на непреходната ни памет и уважение към уникалната бойна традиция на предците ни като я защитим и популяризираме по света като автентично българско нематериално културно наследство. Те са убедени, че Бог ще благослови това начинание, защото вижда, че помислите на носителите на тази идея са чисти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
