Българинът има бойна практика, не по-малко интригуваща от източните бойни изкуства. Дълго е да се обяснява как и защо поясната борба, служила на предците да имат кураж да надвиват противника без оръжие, е била забравена. Спорт Кореш увлича даже децата.
Ентусиастите от Българската федерация по Кореш не пестят усилия да популяризират този спорт и така успешно да възраждат от незаслужена забрава това нематериално културно наследство на българите.
Представете си конницата на българския кан Тервел, да речем. Представете си как тя влиза в бран и когато нашите войни се вклинят в противниковата, използването на обичайните оръжия става трудно. Тогава на помощ идва поясният захват. С ловко движение съперникът се хваща за колана и се сваля от седлото. Тази войнска техника се оказва много успешна и затова преди битките старателно била упражнявана на земята. Това всъщност е днешният спорт Кореш. На последното световно първенство в Русия, в град Казан участват представители на 42 държави, включително и от САЩ. Нашите национали по Кореш печелят три медала, а
в предишното световно имаме и вицешампион
С популяризирането на спорта се занимава Българската федерация по Кореш. Засега клубовете в нея са 10, но заради големия интерес непрекъснато прииждат хора, споделя нейният президент Иван Автутов. Кореш е спорт, който може да се прилага и в други спортове, пояснява той.
Най-характерен в този спорт е поясният захват. Двамата съперници застават на тепиха хващат се за пояса и така започва схватката. Целта е противникът да бъде изваден от равновесие, да бъде повдигнат и да бъде хвърлен, по възможност по гръб. Борбата е от кръста, в смисъл от пояса, нагоре. Това допълнително усложнява съревнованието между спортистите, тъй като се изисква допълнителна ловкост да извадиш съперника от равновесие и да го хвърлиш.
Състезателната среща продължава 4 минути и ако няма победител двамата съперници застават гърди в гърди и победата е за този, който успее да хвърли на земята противника си с поясен захват.
Спортът е такъв, че може да се практикува без предварителна подготовка от борци, джудисти, самбисти, казва Автутов. Достатъчно е да имат понятие от техниката на хвърляне. В Кореш се състезават и жени.
Един от начините да се популяризира поясната борба Кореш е участието с демонстрации в масови прояви, споделя още Иван Автутов.
Наскоро БФК показа техниките на Кореш на юбилейния 50-ти "Шопски празник" в Елин Пелин, а след това и на втория Църногорски събор "В сърцето на Граово" при манастира "Св. Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци. Там федерацията организира открито първенство по традиционната българска борба на пояс "Кореш". Наградата - жив овен, беше спечелена от вицесветовния шампион Димчо Димчев. Борбите събраха погледите на публиката, дошла да се наслади на фолклора, духа и традициите на Граово. Намери се и един смелчага от публиката, който се качи на тепиха. Утешителната награда за перничанина Веселин беше бутилка мента, защото
макар и „жеУезен“ не успя
да надвие излезлия срещу него майстор.
Участието на момчетата на Автутов в Църногорския събор не беше случайно. На някои места в Граово по народните събори са ставали пехливански борби и както в този случай наградата е била я жив овен, я някое шиле. Но в почти всяко село по Пернишкия край има предания за юнаци. В съкровищницата му от местни обичаи, повечето от които са уникални за нашите земи, е и явлението „силни мъже”. Всяко село си е имало юнак. За дедо Богдан Младжов от Бобораци се разказва, че в младините си играл хорото с колесник на рамо. Легендарни със силата си били и дедо Цветко Туранов и дедо Спас Марчин пак от това село, а и дедо Михал Бекяро от Радомир. Говори се, че те и други като тях навярно са потомци на прадеди великани, защото в могилите и други стари гробници били намирани великански кости. Например в зимника на Симо Биджов от село Червена могила и под къщата на Васил и Заре Тричкови от Проваленица (сега Стефаново), са намерени много големи човешки глави, ребра и крака на височина колкото е обикновен човек в днешно време. Значи те са
от три метра височина великани
Това се потвърждава и от намерените в могилата първобитни груби, толкова големи стъклени гривни, щото в тех са могли да влизат наведнъж две сегашни мъжки ръце. А представяте ли си как са се борили тия великани с великанска сила. Но за тях днеска малко се знае, както е останала в забрава и поясната борба. Нейната история и традиции се свързват с древните конни народи, каквито са били нашите предци – и прабългари, и траки. На бойното поле те развили и прилагали до ниво на висше военно изкуство поясния захват. Прихващането за пояса на противника се е прилагало за неговото неутрализиране както на седлото на коня, така и на земята. Тренирайки от дете поясни схватки Кореш всеки трако-български боец е придобивал сила, умения и качества, които да му гарантират задължителна победа в единоборство с противника в битките, които е водел както възседнал кон, така и на всякакъв друг терен. Думата „кореш“ означава борба, противостояне и вероятно от нея е произлязла думата „кураж“ – което си е и смелост, и храброст. Защо това достояние е потънало в забрава има много обяснения, но че паметта за поясната борба в годините на османската власт у нас още я е имало свидетелстват стенописи от края на 16-ти и началото на 17-ти век в един от храмовете в Арбанаси. Върху стените на галерията в храма „Свето Рождество Христово“ наред с другите стенописи има житийни сцени на св. Георги и
в една от фреските може да се види
илюстрация на поясната борба. На нея е изобразено третото чудо на св. Георги, станало в град Митилин на остров Лесбос. По молитвите на родителите му момче, което престояло цяла година в плен при агарянския княз се озовало отново в дома си и то с чашата вино, която принасяло в този миг на княза. Местният зограф ясно е нарисувал две фигури, които са в поясна схватка и така забавляват седящите на трапезата.
Сега от Българската федерация по Кореш настояват, че ние, българите в единение сме длъжни да възродим Кореш като един от символите на непреходната ни памет и уважение към уникалната бойна традиция на предците ни като я защитим и популяризираме по света като автентично българско нематериално културно наследство. Те са убедени, че Бог ще благослови това начинание, защото вижда, че помислите на носителите на тази идея са чисти.
