Лидия Тенева, ИТН: Дългосрочна програма за стратегически растеж

- Влизането в еврозоната и Планът за възстановяване са шанс за повишаване на жизнения стандарт
- Икономиката спешно трябва да се насочи към сектори с висока добавена стойност, казва Лидия Тенева в специално интервю за в. "Стандарт"
Лидия Тенева е водещ експерт на ПП "Има такъв народ" в сектор "Икономика и финанси". Тя е директор "Финансово планиране и анализ" в Liberty Financial Consulting Ltd. - Cervelo Cycles Inc. в Торонто, Канада. Била е старши финансов бизнес партньор в канадските подразделения на Johnson & Johnson и FedEx Express.
- Предложих моята експертиза, защото не мога да гледам безучастно как псевдоексперти тласкат страната към колапс
- Необходимо е въвеждане на контролни рамки при отпускането на публични средства
- МСП, създаващи продукти с висока добавена стойност, да се финансират целево
- Г-жо Тенева, имате впечатляваща биография, успешно кариерно развитие в Канада. Какво Ви кара активно да се включвате както в срещите на президента с българи зад граница, така и да давате експертиза за програмата на "Има такъв народ"?
- Като човек, напуснал България в ранна възраст, моето лично и професионално изграждане е изцяло повлияно от принципите и високите социално-икономически стандарти на канадското общество. Когато настъпи световната финансова криза през 2009-а, забелязах как България пропусна възможността да отреагира бързо и да предприеме адекватни мерки да ограничи икономическите последици и едно десетилетие отмина в пропуснати възможности. При настъпването на ковид кризата аз отново забелязах как бездействието на правителството в критичните моменти и налагането на грешни икономически мерки от псевдо експерти биха създали условия, които да тласнат България към тотален колапс. Тогава реших, че не мога да стоя безучастно встрани и това ме мотивира да потърся и да се свържа със съмишленици и да предложа моята безусловна експертиза и професионален опит. Такива хора намерих в лицето на "Има такъв народ".
- Имате натрупан опит като финансов мениджър и одитор в различни области. Защо през последните години до пандемията все отбелязвахме един от най-големите ръстове на икономиката в Европа, а жизненото равнище така и си остана много далеч от средноевропейското?
- Не би трябвало да се фокусираме само на ръста на БВП като единствен индикатор за измерване на жизненото равнище на нацията. Има няколко други измерители, които често се свързват с нивото на жизнения стандарт и са също толкова важни и показателни. Например достъпно и качествено здравеопазване, адекватно образование, ниво на бедност, качество на околната среда, честота на заболеваемост, политическа и икономическа стабилност и обща безопасност са все показатели, в които се инвестира сериозно във всяка една икономически развита страна. Жизненото равнище в България остава далеч от средноевропейското ниво, защото през годините след финансовата криза се наблюдава огромно неглижиране и изместване на приоритети от страна на правителството да инвестира ресурси към създаване на адекватни социално-икономически мерки, които реално да генерират по-високи жизнени нива.
- Какъв ръст на икономиката ще ни доближи до европейските доходи и как може да бъде постигнат?
- Доходното неравенство между България и останалите страни членки на ЕС е наистина голямо. Това се дължи предимно на изоставането на България в развитието на сектори с висока добавена стойност. Размерът на доходите е директно пропорционален на конкурентоспособността на работната ни ръка на международните пазари. България пропусна да капитализира на бързо променящи се световни тенденции към високите технологии, научноизследователска и развойна дейност и преминаване към зелени технологии и не направи ключови инвестиции да подготви кадри за следващото поколение работни места. В ерата на пост ковид кризата тези глобални промени ще се укоряват и страната ни ще бъде изправена пред още по-големи изпитания, като в същото време е на челните места по демографски и икономически неравенства. Това е критичен момент за страната ни да предприеме незабавни коригиращи действия.
- Ефективни ли са финансовите инструменти на фиска за подпомагане на бизнеса?
- Пред страната ни се разкриват уникални възможности за предприемане на целенасочени инвестиции в развитие на бизнеса и повишаване на жизнените нива. Очакваните парични потоци по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ са една добра финансова инжекция за постигане на стратегическите ни цели. Също така със замяната на лева с еврото се отварят допълнителни възможности за бизнеса да премахне разходите, свързани с колебанията на обменните курсове в еврозоната. Така предприятията в еврозоната са защитени от скъпоструващи колебания на валутните пазари, водещи до подкопаване на доверието, възпиране на инвестициите и причиняване на икономическа нестабилност. Друга много добра полза с навлизането на България в еврозоната е, че ще се освободят милиарди евро от задължителните резерви на банките, които могат да бъдат използвани за подпомагане на бизнеса в страната. Вярвам, че с правилна стратегия и адекватни решения наличните финансови инструменти ще успеят да тласнат икономиката ни към устойчиво развитие.
- Защо Канада успя да отгледа стабилна средна класа, а ние не?
- Възможно е да прозвучи банално, но всъщност отговорът е много елементарен. Канада успя да създаде стабилна средна класа, защото избра постоянно и последователно да инвестира в бъдещето и съхранението на нацията си. Там хората имат огромна нетърпимост и неприязън към корупция, разхищение на публични средства и нелоялни търговски и политически практики.Канада има няколко основни социално-икономически принципи, които са заложени толкова дълбоко в съзнанието на хората, че нито една политическа партия, идвайки на власт, не би си позволила да компрометира. Тези принципи са върховенство на закона, задължителен достъп до образование и здравеопазване, адекватно заплащане, трудови протекции и икономическа и политическа стабилност. Това дава предпоставка за създаване на силна и широка средна класа, която да се чувства уверена да увеличава потреблението на продукти и услуги.
- Какви данъчни стимули трябват за фирмите, за да се оттласкат от кризата?
- Адекватната данъчната политика е важен инструмент както за бюджета на държавата, така и за осигуряване на стимули за растеж на икономиката, развитие на регионите и стимулиране на местни и чужди инвестиции. Данъчните стимули трябва да са насочени към развитие на производството, повишаване на конкурентоспособността на фирмите, заетостта и косвено подобряване условията на живот. В програмата ни сме предложили увеличаване прага на задължителна регистрация по ЗДДС до 100 хил. лв. и увеличаване на прага на вътреобщностно придобиване /ВОП/ на 50 хил. лв., което ще облекчи част от административната тежест на фирмите. Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите "Плодове и зеленчуци" и "Биопроизводство" с цел осигуряване на конкурентно предимство на българските производители. Мерки за стимулиране на производството, увеличаване на капацитет и/или производителност чрез въвеждане на програма при реинвестиране на печалбата в производствени активи за освобождаване от данък печалба за всички районни в страната и въвеждане на програма за ускорена амортизация на активите.
- Европейските средства така и не стигат до малкия и среден бизнес. Каква е причината - непрозрачно разпределение, неефективно използване или сгрешени приоритети?
- Едната причина е, че голяма част от малките и средни бизнеси нямат равномерен достъп до финансиране и много от тях не отговарят на посочените критерии за допустимост по оперативни програми. Един такъв пример е как ББР е основно финансирала изключително малък брой фирми със спорен статут на "малък и среден" бизнес без конкретни проекти и цели. Необходимо е да бъде приложена оценка на ефективността и ефикасността при разпределяне на финансовите средства от гледна точка на постигнатите резултати, индикатори и цели. Друга причина европейското финансиране да не стига до МСП е, че разпределението на средствата към отделни фирми не се основава на бизнес проекти с ясни икономически ползи и съответно не се анализира оценката на въздействие. Необходимо е въвеждане на незабавни и широкообхватни структурни реформи, които са насочени към адекватното и устойчиво управление на източниците на финансиране, целящи постигане на успеваемост на реформите чрез осигуряване на прозрачност.
- Има ли държавата ефективен вътрешен контрол върху разходите в бюджета?
- Съдейки по ежедневните разкритията от служебното правителство за източване на публичен ресурс изглежда, че фундаменталните принципи за вътрешен контрол върху разходите липсват. Има световно приети най-добри практики, които имат за цел да дадат практически насоки за проектиране, прилагане и подобряване на бюджетните системи, правейки ги по-устойчиви на бъдещи предизвикателства. Тези практики също така съветват за наличието на ясни фактически бюджетни доклади, които да информират за ключовите етапи от формулирането на бюджетната политика, разглеждане и обсъждане, както и насърчаване за ефективно разпределение на средства, отчетност и непрекъснат контрол. Институциите в България не успяха ясно да установят отговорно управление, което да подобри слабостите в управлението на обществените поръчки и публичните финанси. Необходимо е въвеждане на незабавни контролни рамки при отпускането на публични средства, които да гарантират, че парите по програмите се използват по предназначение и към предварително поставени цели. Системата за вътрешен контрол на публичните разходи не е установила механизъм, който да гарантира прозрачността и ефектността на бюджетните програми, което само по себе си е сериозен недостатък.- Конкурентни ли са нашите производители на международния пазар?- Качеството и последователността са в основата на успеха на международния пазар. Има няколко чудесни примери за успешни български компании, които са демонстрирали своето конкурентно предимство на международния пазар. За съжаление те са малко. Българската икономика е все още изоставаща и дълбоко фрагментирана, няма обособени водещи индустриални клъстери, около които биха се обединили нашите производители. Това разделение, наред с неадекватните държавни политики, насочени към бизнеса, водят до драстично намаляване на конкурентоспособността и липса на благоприятна среда за развитие на малките и средни предприятия. За да се избегне задълбочаването на проблемите в сектора и да се достигне висока добавена стойност на крайните продукти и услуги, е необходимо да се изготви дългосрочна програма за стратегически растеж, която да подобри най-важните компоненти, влияещи на растежа на българските производители.В програмата ни сме заложили редица мерки като улеснение на административните процеси, фискални облекчения за стартиращ бизнес - освобождаване от данък печалба за първите две финансови години, целево държавно финансиране на МСП, създаващи продукти с висока добавена стойност и експортно ориентирани, стимулиране на предприятията да инвестират в научноизследователска и развойна дейност и създаване на механизъм за противодействие на изкуствените монополи и нелоялни търговски практики.
Всички новини от категория Парламентарни избори 2021.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
Голяма новина за жилищните и потребителски кредити
Габриел със знаково изказване в САЩ. Стратегическите...
Голяма промяна в рекламата на туризма. Какво направи...
Наши духовници при Митрофанова. Поискаха ключовете
Марко Ван Бастен побесня! Нечувано изказване
Байдън изненада света! Решението за Полша
Вярвате ли? Трансджендър от САЩ зае висш пост в Украй...