Лидия Тенева, ИТН: Дългосрочна програма за стратегически растеж

• Влизането в еврозоната и Планът за възстановяване са шанс за повишаване на жизнения стандарт
• Икономиката спешно трябва да се насочи към сектори с висока добавена стойност, казва Лидия Тенева в специално интервю за в. "Стандарт"

Лидия Тенева е водещ експерт на ПП "Има такъв народ" в сектор "Икономика и финанси". Тя е директор "Финансово планиране и анализ" в Liberty Financial Consulting Ltd. - Cervelo Cycles Inc. в Торонто, Канада. Била е старши финансов бизнес партньор в канадските подразделения на Johnson & Johnson и FedEx Express.

• Предложих моята експертиза, защото не мога да гледам безучастно как псевдоексперти тласкат страната към колапс
• Необходимо е въвеждане на контролни рамки при отпускането на публични средства
• МСП, създаващи продукти с висока добавена стойност, да се финансират целево

- Г-жо Тенева, имате впечатляваща биография, успешно кариерно развитие в Канада. Какво Ви кара активно да се включвате както в срещите на президента с българи зад граница, така и да давате експертиза за програмата на "Има такъв народ"?

- Като човек, напуснал България в ранна възраст, моето лично и професионално изграждане е изцяло повлияно от принципите и високите социално-икономически стандарти на канадското общество. Когато настъпи световната финансова криза през 2009-а, забелязах как България пропусна възможността да отреагира бързо и да предприеме адекватни мерки да ограничи икономическите последици и едно десетилетие отмина в пропуснати възможности. При настъпването на ковид кризата аз отново забелязах как бездействието на правителството в критичните моменти и налагането на грешни икономически мерки от псевдо експерти биха създали условия, които да тласнат България към тотален колапс. Тогава реших, че не мога да стоя безучастно встрани и това ме мотивира да потърся и да се свържа със съмишленици и да предложа моята безусловна експертиза и професионален опит. Такива хора намерих в лицето на "Има такъв народ".

- Имате натрупан опит като финансов мениджър и одитор в различни области. Защо през последните години до пандемията все отбелязвахме един от най-големите ръстове на икономиката в Европа, а жизненото равнище така и си остана много далеч от средноевропейското?

- Не би трябвало да се фокусираме само на ръста на БВП като единствен индикатор за измерване на жизненото равнище на нацията. Има няколко други измерители, които често се свързват с нивото на жизнения стандарт и са също толкова важни и показателни. Например достъпно и качествено здравеопазване, адекватно образование, ниво на бедност, качество на околната среда, честота на заболеваемост, политическа и икономическа стабилност и обща безопасност са все показатели, в които се инвестира сериозно във всяка една икономически развита страна. Жизненото равнище в България остава далеч от средноевропейското ниво, защото през годините след финансовата криза се наблюдава огромно неглижиране и изместване на приоритети от страна на правителството да инвестира ресурси към създаване на адекватни социално-икономически мерки, които реално да генерират по-високи жизнени нива.

- Какъв ръст на икономиката ще ни доближи до европейските доходи и как може да бъде постигнат?

- Доходното неравенство между България и останалите страни членки на ЕС е наистина голямо. Това се дължи предимно на изоставането на България в развитието на сектори с висока добавена стойност. Размерът на доходите е директно пропорционален на конкурентоспособността на работната ни ръка на международните пазари. България пропусна да капитализира на бързо променящи се световни тенденции към високите технологии, научноизследователска и развойна дейност и преминаване към зелени технологии и не направи ключови инвестиции да подготви кадри за следващото поколение работни места. В ерата на пост ковид кризата тези глобални промени ще се укоряват и страната ни ще бъде изправена пред още по-големи изпитания, като в същото време е на челните места по демографски и икономически неравенства. Това е критичен момент за страната ни да предприеме незабавни коригиращи действия.

- Ефективни ли са финансовите инструменти на фиска за подпомагане на бизнеса?

- Пред страната ни се разкриват уникални възможности за предприемане на целенасочени инвестиции в развитие на бизнеса и повишаване на жизнените нива. Очакваните парични потоци по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ са една добра финансова инжекция за постигане на стратегическите ни цели. Също така със замяната на лева с еврото се отварят допълнителни възможности за бизнеса да премахне разходите, свързани с колебанията на обменните курсове в еврозоната. Така предприятията в еврозоната са защитени от скъпоструващи колебания на валутните пазари, водещи до подкопаване на доверието, възпиране на инвестициите и причиняване на икономическа нестабилност. Друга много добра полза с навлизането на България в еврозоната е, че ще се освободят милиарди евро от задължителните резерви на банките, които могат да бъдат използвани за подпомагане на бизнеса в страната. Вярвам, че с правилна стратегия и адекватни решения наличните финансови инструменти ще успеят да тласнат икономиката ни към устойчиво развитие.

- Защо Канада успя да отгледа стабилна средна класа, а ние не?

- Възможно е да прозвучи банално, но всъщност отговорът е много елементарен. Канада успя да създаде стабилна средна класа, защото избра постоянно и последователно да инвестира в бъдещето и съхранението на нацията си. Там хората имат огромна нетърпимост и неприязън към корупция, разхищение на публични средства и нелоялни търговски и политически практики.Канада има няколко основни социално-икономически принципи, които са заложени толкова дълбоко в съзнанието на хората, че нито една политическа партия, идвайки на власт, не би си позволила да компрометира. Тези принципи са върховенство на закона, задължителен достъп до образование и здравеопазване, адекватно заплащане, трудови протекции и икономическа и политическа стабилност. Това дава предпоставка за създаване на силна и широка средна класа, която да се чувства уверена да увеличава потреблението на продукти и услуги.

- Какви данъчни стимули трябват за фирмите, за да се оттласкат от кризата?

- Адекватната данъчната политика е важен инструмент както за бюджета на държавата, така и за осигуряване на стимули за растеж на икономиката, развитие на регионите и стимулиране на местни и чужди инвестиции. Данъчните стимули трябва да са насочени към развитие на производството, повишаване на конкурентоспособността на фирмите, заетостта и косвено подобряване условията на живот. В програмата ни сме предложили увеличаване прага на задължителна регистрация по ЗДДС до 100 хил. лв. и увеличаване на прага на вътреобщностно придобиване /ВОП/ на 50 хил. лв., което ще облекчи част от административната тежест на фирмите. Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите "Плодове и зеленчуци" и "Биопроизводство" с цел осигуряване на конкурентно предимство на българските производители. Мерки за стимулиране на производството, увеличаване на капацитет и/или производителност чрез въвеждане на програма при реинвестиране на печалбата в производствени активи за освобождаване от данък печалба за всички районни в страната и въвеждане на програма за ускорена амортизация на активите.

- Европейските средства така и не стигат до малкия и среден бизнес. Каква е причината - непрозрачно разпределение, неефективно използване или сгрешени приоритети?

- Едната причина е, че голяма част от малките и средни бизнеси нямат равномерен достъп до финансиране и много от тях не отговарят на посочените критерии за допустимост по оперативни програми. Един такъв пример е как ББР е основно финансирала изключително малък брой фирми със спорен статут на "малък и среден" бизнес без конкретни проекти и цели. Необходимо е да бъде приложена оценка на ефективността и ефикасността при разпределяне на финансовите средства от гледна точка на постигнатите резултати, индикатори и цели. Друга причина европейското финансиране да не стига до МСП е, че разпределението на средствата към отделни фирми не се основава на бизнес проекти с ясни икономически ползи и съответно не се анализира оценката на въздействие. Необходимо е въвеждане на незабавни и широкообхватни структурни реформи, които са насочени към адекватното и устойчиво управление на източниците на финансиране, целящи постигане на успеваемост на реформите чрез осигуряване на прозрачност.

- Има ли държавата ефективен вътрешен контрол върху разходите в бюджета?

- Съдейки по ежедневните разкритията от служебното правителство за източване на публичен ресурс изглежда, че фундаменталните принципи за вътрешен контрол върху разходите липсват. Има световно приети най-добри практики, които имат за цел да дадат практически насоки за проектиране, прилагане и подобряване на бюджетните системи, правейки ги по-устойчиви на бъдещи предизвикателства. Тези практики също така съветват за наличието на ясни фактически бюджетни доклади, които да информират за ключовите етапи от формулирането на бюджетната политика, разглеждане и обсъждане, както и насърчаване за ефективно разпределение на средства, отчетност и непрекъснат контрол. Институциите в България не успяха ясно да установят отговорно управление, което да подобри слабостите в управлението на обществените поръчки и публичните финанси. Необходимо е въвеждане на незабавни контролни рамки при отпускането на публични средства, които да гарантират, че парите по програмите се използват по предназначение и към предварително поставени цели. Системата за вътрешен контрол на публичните разходи не е установила механизъм, който да гарантира прозрачността и ефектността на бюджетните програми, което само по себе си е сериозен недостатък.- Конкурентни ли са нашите производители на международния пазар?- Качеството и последователността са в основата на успеха на международния пазар. Има няколко чудесни примери за успешни български компании, които са демонстрирали своето конкурентно предимство на международния пазар. За съжаление те са малко. Българската икономика е все още изоставаща и дълбоко фрагментирана, няма обособени водещи индустриални клъстери, около които биха се обединили нашите производители. Това разделение, наред с неадекватните държавни политики, насочени към бизнеса, водят до драстично намаляване на конкурентоспособността и липса на благоприятна среда за развитие на малките и средни предприятия. За да се избегне задълбочаването на проблемите в сектора и да се достигне висока добавена стойност на крайните продукти и услуги, е необходимо да се изготви дългосрочна програма за стратегически растеж, която да подобри най-важните компоненти, влияещи на растежа на българските производители.В програмата ни сме заложили редица мерки като улеснение на административните процеси, фискални облекчения за стартиращ бизнес - освобождаване от данък печалба за първите две финансови години, целево държавно финансиране на МСП, създаващи продукти с висока добавена стойност и експортно ориентирани, стимулиране на предприятията да инвестират в научноизследователска и развойна дейност и създаване на механизъм за противодействие на изкуствените монополи и нелоялни търговски практики.