Четвъртък,

Палми спирали дъха в парка на Видин

От: Първолета Цветкова -
A
A
A

Турският пътешественик Евлия Челеби не скрил възхитата си през 1663 г

През 1892 г. назначават първия градинар - австрийски възпитаник  


Няма турист, дошъл във Видин, който да не се възторгне от вида и атмосферата на крайдунавския парк, който обхваща цялата част от града, граничеща с реката. Това е едно уникално място, създавано  близо  век и половина за радост, наслада и гордост на видинчани. Който го е видял, казва: този парк е уникален. Няма такъв в нито един от българските крайречни градове, а мнозина твърдят, че такъв нямат и дунавските градове в горното течение на Дунав, т.е. – в Европа.
Паркът започва от колодрума в началото на града и свършва при крепостта „Баба Вида”. До него се вие улица „Дунавска“, която е успоредна на реката. От прозорците на жилищата голямата река се вижда на един хвърлей разстояние – и зиме, и лете могат да се чуят леките и вълни. Но това е привилегия на живеещите по „Дунавска“. Мнозина видинчани  минават по нея инцидентно.
Та в това благодатно пространство

растат 500 дървета и 6000 храста

подредени в специални алеи и коридори. Според специалистите по ландшафт той е изграждан с много вкус, умение и любов. Пред погледа се простира свежа зеленина по всяко време на годината. Защото повечето от дърветата и храстите са пригодени за всички сезони. Паркът прави града един от най-зелените у нас. Заради него, от ранна пролет да късна есен от преминаващите кораби Видин изглежда потънал в зеленина. Това усещане е измамно, но е красиво и вълнуващо.
Уникалният крайдунавски парк има богата история. Тя не прилича на историите на другите градски паркове – „Рова“, „Владикина бахча“. Той е разположен на красивия речен бряг и синята река го допълва естествено и неусетно.
Буйна растителност на това място край Дунава е имало още през 1663 година. За него след посещение в града пише турският пътешественик Евлия Челеби. Според него, мястото било осеяно с кестени и палми.  Запазени са гравюри и стари карти, на които се виждат красивите палми. Сега погледът не среща прегради, но по времето на Евлия Челеби  мястото било изпълнено с къщи. Всяка от тях имала градина и лозя. Някогашните видинчани тук са добивали зеленчуци и плодове, вино за празниците си. Днес къщи няма. Обществените сгради  са „изтеглени“ навътре към града. Те започват от градския театър, първата сграда у нас, построена за театрални нужди и продължават с появилите се по-късно офицерски дом, сега художествена галерия,

бившето винарско училище, днес военен клуб

Между тях се вплитат джамията на турския владетел на Видин Осман Пазвантооглу, библиотеката му, храмът „Свети Николай Чудотворец“. Към крепостта „Баба Вида“ също изтеглена назад е и синагогата – една много красива сграда, давала някога представа за изяществото и естетическия вкус на евреите видинчани.
От палмите днес няма и следа. Основните дървесни видове са кестените. Те създават особена красота на парка пролет, когато големите им бели цветове приличат на запалени фенери. Есен привличат с листопада и почукването на падащите разпукващи се плодове. От чемшири са оформени различни фигури. Високи прерязани конуси създават впечатление за подреденост и грижа за зелената визия на парка.
Изграждането на парка  започва след  Освобождението, а първоначалната му планировка е запазена досега. Запазена е и цялата композиция. Явно, в младата тогава община са постъпили на работа хора, които вече са познавали градоустройството и парковото строителство на напредналите европейски страни. Затова я замислят  и изграждат

по модела на английски и австрийски паркове

– редуване на открити със закрити пространства и боскетни форми на чимширите. Някои от формите са барокови. Не е известно откъде и как са снабдили парка с дървета, които зеленеят през всички сезони. Има и други видове, които лете са зелени, а есен – жълти, оранжеви, червени. Иглолистните видове лете са зелени, а през зимата стават черни. 500 от тях са оцелели до наши дни.
През 1892 година общината открива щат за градинар – австрийски възпитаник, който да се грижи за парка. Тогава градината започва от началото на града откъм София и стига до една от речните врати на крепостта – Телеграф капия. Целият град познавал градинаря, от това време

в града се появява и фамилията Градинарови

Така се наричат  днес наследниците на първите градинари.
През 1930 година започва разширение на парка. Той тръгва към крепостта „Баба Вида”. Разчита се на доброволен труд на гражданите. Само за един ден тогава били засадени 18 000 фиданки. В челните редици на масовото залесяване били общинарите, които искрено милеели за парка.
През 1987 година започва разширение на парка в  другата посока – към южната промишлена зона. Засадени са красиви дървета в пространството от речната гара до колодрума.
Така в парка съжителстват над 100-годишни дървета с растителност от по-ново време, а могат да се видят и фиданки, които се засаждат на мястото на отсечените заради болест или старост. Най-красиви са летните дъбове, бялата топола, кедрите, смърчовете, чинарите. В парка има и липова алея, която през юни се изпълва с хора. По време на цъфтежа и аромата на липите тя става  любимо място за разходка на видинчани.
За парка от няколко години се грижи наета фирма „Екотитан”. За дърветата често говори по местното радио директорът и ландшафтният архитект Даниела Димитрова. Правим всичко възможно за удължаване на живота на столетните дървета, твърди специалистката. Но някои са остарели невъзвратно. Буря ги пречупва, вятър ги поваля, гъсеници и пеперуди ги  обезлистяват. При такива случаи отсичаме  цялата корона, а стволът се оставя. Това дразни видинчани, те негодуват и критикуват фирмата и общината. Искат си дърветата, но след време виждат, че те се възраждат за нов живот и образуват нова корона. През последните години паркът се поддържа с модерин технологии – изграждат се локални водни системи, които осигуряват поливна вода в най-горещите летни месеци. Поливането на дърветата и зелените площи удължава живота им, обяснява  Даниела Димитрова. Асфалтирането на алеи в парка се извършва така, че дърветата да не бъдат засегнати. По свои проекти общината обнови парка „Рова“, асфалтира и алеи във „Владикина бахча“, предстои обновление и на дунавския парк. Но то ще бъде по-специално, защото трябва да се съобрази с исторически утвърдения характер на парка.
Туроператори допълват маршрута на гостите си до крепостта „Баба Вида“ с път през парка. Така, преди да видят историческата забележителност,

туристите вдишват от свежия въздух

и пълнят очите си със зелената красота. За мнозина този път през парка е по-вълнуващ от разглеждането на каменната крепост, признават и наши, и чужденци.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички