- Термалната вода ще ни направи център за балнеология
- Следващата ни голяма цел е индустриална зона и нови работни места
- Превърнахме поминъка на хората в туризъм
- Търсим чуждестранни инвеститори
- Бранд Родопи е шансът за икономически скок на региона
- Пожелавам на маданчани да обичаме града си пренасяйки през вековете трудолюбието и мъдростта, да ги вложим в съвременното му развитие
- Рудникът-музей и Кристалната зала не могат да се видят никъде другаде, казва кметът инж. Фахри Молайсенов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Инж. Молайсенов, на 25 август е празникът на Мадан. Как се промени градът, откакто сте кмет и най-вече през последните 4 години?
- Тази година градът празнува своята 70-годишнина - обновен и модернизиран.
Изключително съм щастлив, че тази година успяхме да реализираме проекта и да направим своеобразната голяма крачка за развитието на минния туризъм в нашата община. Мадан вече предлага на туристите богата палитра от уникални неща и обекти, които няма къде другаде да се видят. И занапред ще продължим да полагаме максимални усилия за развитието на още туристически възможности на района, за да превърнем община Мадан в желана туристическа дестинация. Сериозно внимание се обърна във всички сфери - здравеопазване, социални дейности, инфраструктура, екология, образование, култура, спорт и др.
Успяхме и доста значими за хората неща да реализираме и по населени места.
Смятам, че общината се промени към добро. Случиха се много хубави проекти - и с европейско, и с национално финансиране, и с финансиране от общинския бюджет, разбира се.
Кандидатствахме навсякъде, където беше възможно, за да осигурим свеж финансов ресурс за инвестиции на територията на цялата община. За наша радост отново успяхме да постигнем максимума.
И с всеки изминал ден Мадан придобива съвременен европейски облик - с всичките инвестиции на стойност десетки милиони, които успяхме да реализираме и продължаваме да реализираме във всяко едно населено място от общината.
- Как успявате да задържите младите хора в Мадан?
- Проблемите в общината са идентични с тези за страната - безработица, младите хора, които напускат България, екология и лоша инфраструктура. Това са и голяма част от предизвикателствата, пред които се изправя всяко управление на местно и национално ниво. В момента чрез изпълнението на всички проекти се опитваме да създадем условия, които да доведат инвеститори. В дългосрочен аспект това ще донесе социални и икономически ползи за хората под формата на печалба от собствен бизнес, развит туризъм и заетост. Надявам се чуждестранни инвеститори да видят и оценят потенциала за бизнес в региона и да реализират своите планове. По този начин ще съумеем да задържим младите хора в града.
- Малцина извън маданчани знаят, че плащахте първите семестриални такси на студенти отличници от Мадан. Какво Ви провокира да правите това, продължавате ли с тази инициатива и тя стимулира ли младите хора в града Ви да се образоват и да работят за развитието му?
- Да, разбира се, продължавам с личната си инициатива, която вече се превърна в традиция. Тази година е единадесета поред, през която ще поема разходите на първенците от училищата за първите семестриални такси във висшите учебни заведения, в които ще продължат своето образование.
Как дойде идеята... Съвсем спонтанно и с мисъл за младите. Реших по този начин да ги стимулирам за труда, който са положили в образованието си в средното училище.
- Заедно с общините Рудозем и Девин изпълнявате общ проект за намаляване на парниковите газове. Какъв трябва да е крайният му резултат?
- Добри практики от Норвегия за прилагане на мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени.
- Разработени общински планове за адаптация към климатичните промени.
- Повишена способност на местно ниво да се планират и прилагат мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени за трите общини.
- Практическо прилагане на демонстрационни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, като се ползват добри практики на норвежкия партньор: За всяка община ще се доставят по 4 бр. електрически велосипеди и по една автоматична зарядна станция със соларен панел.
- Изготвен План за обществена осведоменост и за мултиплициране на резултатите от проекта за всяка община.
- Споменахте, че развитието на туризма е приоритет за Мадан. Кристалната зала и минната галерия, превърната в музей, са част от атракциите на града. Какъв е потенциалът на Мадан, който все още не е разгърнат?
- Първият и единственият по рода си рудник - музей бе открит официално в Мадан по време на празника "Дни на маданския кристал", който бе отбелязан в миньорския град. Рудникът - музей показва как се е вадела руда под земята допреди 10 години. Входът към рудника е в центъра на Мадан и е на метри от Музея на рудничното дело и изложбената Кристална зала. Музеят е създаден по проект "TERRA-MINE" по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V "Гърция-България 2014- 2020". Община Мадан е изпълнила проекта в партньорство с гръцката община Пилеа - Хортиатис, Тракийския университет "Демокрит", Международният гръцки университет и Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". В рудник "Сполука" туристите се качват на руднична вагонетка и влизат с локомотивчето като истински миньори под земята, където фигури на миньори, заети с различни дейности, посрещат любопитните. Цялото трасе под земята е оборудвано с релсов път, стрелки, обходи за маневриране, така че гостите напълно да влязат в ролята на рудодобивници. За целта те се оборудват с каски и специални миньорски лампи. Общата цел на проекта е опазването и разработване на старите мини и кариери в трансграничния регион за туристически цели. По проекта започна да работи Музей на минното дело, рехабилитирана е и уникалната Кристална зала с близо 600 експоната. Ремонтирана и обезопасена е и пещера "Шаренка", която е на около 2 км от миньорския град. В нея туристите могат да се запознаят с начина, по който още траките са добивали руда още през бронзовата епоха (16-12 в. пр.Хр.). "Музеят на минното дело е единствен по рода си на Балканите. С подземния музей "Сполука" и пещера "Шаренка", както и с Кристалната зала, обхващаме пълния набор от възможности за запознаване с рудодобива, който може да се предложи на туристите. Нашата цел е с новите атракции да привлечем максимален брой туристи в нашата община и регион. Планираме да надградим проекта с отварянето на еко пътеки в района на Мадан до всички забележителности в общината, така че да имаме цялостен туристически продукт.
- Вие сте част от кампанията на "Стандарт" Бранд България за ребрандиране на страната ни въз основа на културно-историческото наследство и туризъм и чрез създаване на регионални брандове, първият от които е Бранд Родопи. Какво е за Вас Бранд Родопи?
- Бранд Родопи е от изключителна важност за нас, като възможност за културно-исторически туризъм и като фактор за целогодишното развитие на региона. Ако има дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това със сигурност са Родопите. В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. В частност за Мадан - наш основен приоритет е превръщането на общината в уникална туристическа дестинация. Ние успяхме и превърнахме поминъка на местното население в туристическа забележителност. Тук има богата палитра от неща, които както вече казах няма къде другаде да се видят. Мадан вече се превърна в "Кристалното сърце на Родопите". Имаме стратегия за разширяване на туристическите възможности, чрез създаване на много екопътеки, които пък ще свържат Община Мадан с Рудозем. Другият приоритетен проект, по който също работим, е термалната вода, която открихме на територията на Мадан и която е също с уникални качества и свойства, което от своя страна е добра предпоставка за развитие на балнеоложкия туризъм и балнеолечението.
- Какво трябва да направи държавата, за да помогне на родопските общини да превърнат Свещената планина във визитна картичка на България и световна туристическа дестинация?
- На първо място е нужна стратегията за развитие на културно-историческия туризъм.
На второ място е необходим финансов ресурс, за да се популяризира браншът.
- Включихте се в апела на българските и гръцки кметове за спешно отваряне на ГКПП "Елидже". Как това ще промени икономиката на Мадан и региона?
- Проектът на практика свързва две държави България и Гърция. Той свързва културното наследство на българи и гърци, а сътрудничеството между държавите има все по-голямо значение в съвременния свят. В същото време нараства значението на границите за регионалното развитие. То е функция на географското съседство като фактор за развитието на периферните територии.
От друга страна процесът на обезлюдяване е основният социален проблем, който в наши дни става все по-сериозен. Повечето от хората са обезсърчени и се нуждаят от стимули, за да предприемат нови инициативи и да започнат сами да допринасят за икономическото развитие на региона. Затова е необходимо да се направят необходимите постъпки.
Чрез свързаността с новото ГКПП ще може да се засили обменът, а също да се привлекат инвестиции за устойчиви регионални проекти.
- Ще се кандидатирате ли отново за кмет и какви са следващите Ви приоритети и цели?
- В момента текат номинациите за кметове и общински съветници по населени места. Положителната и категорична оценка, която получаваме от хората, ме обнадеждава да се кандидатирам и за следващ мандат. Целите, които си поставяме са и през следващите години работата ни да продължи с пълна сила. Целта ни е да поддържаме високото ниво, което постигнахме. Съществен акцент в работата ни ще бъде отваряне на индустриална зона, разкриване на нови работни места и повишаване стандарта на живот за маданчани. Предстои изпълнението на още много проекти в инфраструктурата, образованието, здравеопазването, социалната дейност и т.н.
- Какво ще пожелаете на маданчани за празника на града?
- На всички маданчани от близо и далеч, на приятелите на Мадан, на всички свързани с нашата община пожелавам от сърце много здраве, спокойствие и оптимизъм.
Нека да продължим да обичаме Мадан и пренасяйки през вековете трудолюбието и мъдростта, да ги вложим в съвременното му развитие!
Нека този празник бъде време за радост, за споделяне на усмивки и празнично настроение.
Пещера "Шаренка" разказва тайните на траките
- "Златото на глупците" прославя миньорския град
- Кристалната зала е световно бижу, пази най-голямата колекция минерали
Световно бижу грее в центъра на Мадан и всяка година събира десетки хиляди туристи. Кристална зала "Родопски кристал" пази над 600 минерални образеца и е член на Международната асоциация на минераложките музеи.
Твърди се, че траките владеели технологията, с която да извличат сребро от галенит - минералът, станал емблема на Мадан, защото никъде по света няма по-добър.
Местните хора разказват, че в наши дни заради него в Мадан е пристигал французин, един от най-опитните в бранша на европейско ниво, собственик на огромна компания. В интернет той видял снимките на кристала и веднага стегнал куфарите за България. Обиколил къщите и се смаял на колекциите на обикновените хора. Разкрил им, че кварцът, който видял в домашните им витрини, е по-скъп от аметиста. Учудил се, че българите не ценят камъните си. И си тръгнал си от града с огромно количество галенит.
Освен галенит под Мадан лежат и тонове от "златото на глупаците" - пирит, който бил познат още на първобитните ни предци. През вековете той станал известен най-вече с факта, че успял да заблуди много златотърсачи, че са забогатели. Това обаче е една красива руда с наситен метален цвят, от която се извлича оловото. Различава се от златото по формата на образуванията и не е толкова лъскав.
Най-ценните екземпляри от Мадан са събрани в Кристалната зала. Там е най-голямата колекция от различни по форма и структура кристали, добити от земята на България, за разлика от музея "Земята и хората" в София, където има екземпляри от цял свят.
На кристалите бе посветен и уникалният по рода си празник "Дни на маданския кристал" ("Mineral show Madan"). За първи път на 12 и 13 май 2023 г. те събраха гости от цял свят, които видяха богатството на региона. Целта на събитието бе да популяризира превръщането на основния поминък на местното население в туристическа забележителност.
Колекционери от цялата страна разположиха на площада в центъра на града шатри с колекции на кристали, както и предмети, изработени от кристали, за да покажат най-добрите образци от подземните бижута.
Всички посетители освен, че можеха да разгледат експозицията от подземните шедьоври, имаха възможността и да си закупят от тях. Експозицията бе съпроводена от богата фолклорна програма, представена от читалищата и гост изпълнители.
Надиграване "Кристали под земята – хоро в душата" с гостуващи танцови състави от областта бе една от големите атракции заедно с кулинарната изложба на родопски специалитети.
Историята на маданските кристали продължава и в пещера-музей "Шаренка". Тя се намира на 3 км от Мадан, на левия бряг на дълбок пролом. Представлява своеобразен музей на рударството в Родопите. Обитавана е от VIII в. пр. н.е. В пещерата е добивана и топена руда през желязната епоха и Късната античност (края на II/III в. - V/VI в. сл.н.е.). В пещерата, която разказва историята на траките като рудари, е експонирана музейна сбирка и има художествено осветление. За уникалните пещерни експозиции са използвани специално изработени манекени и оръдия на труда.
Но Чудесата на Мадан не свършват с уникалните кристали. Скален феномен "Конска глава" привлича хиляди туристи. Намира се близо до с. Лещак. Конската глава е един от шедьоврите на природата в Родопите.
Разказът за невероятния Мадан продължава и с водопада "Мечодолско дере" - на 1 км от с. Равнища. Той е на две нива, като горният пад на водата е около 1,5 м, а долният - около 4,5 м. След вира, в който пада водата, приличащ на кръгло езерце, тя продължава по тясно каменно корито надолу, което е не по-малко живописно от самия водопад.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
