С подписването на Договора за добросъседство между България и Македония за мен лично се затваря една цяла страница. Аз бях във Външно министерство, когато започнаха преговорите по този договор и много ясно си спомням колко надежди имахме в началото и как смятахме, че сме на крачка от подписването му. Бившият премиер Никола Груевски обаче спря този процес и го замрази за следващите 4 години. От гледна точка на България, подписването на документа е само началото. Оттук нататък започва същинската работа по двустранните отношения. Ще започнат преговорите по множество споразумения, които могат и чакат да бъдат подписани. Това, което страни като Хърватия правят за своите съседи от Западните Балкани – да споделят своя опит по пътя си към ЕС, вкл. давайки им преведени и готови документи, може да бъде правено и от България за Македония. Сигурна съм още, че ако има воля и от двете страни, бизнесът ще последва този импулс.
В двустранен план основната задача за България занапред ще бъде да е по-активна в сферата на инвестициите, инфраструктурата, образованието и културата. За Македония пък много важно ще бъде да се концентрира върху реформите,
така че да напредне по европейската писта
Защото страната изостана много в последните 12 години. През 2005 г. тя беше първа сред държавите от Западните Балкани, първа получи статут на страна-кандидат, но там си остана, докато другите отидоха много напред. Така че Македония оттук нататък трябва да започне да си върши работата вкъщи, да не използва международната изолация, в която беше, като извинение за това да не прави реформи. Защото ако нещата продължават по същия начин, този договор няма да има никакво значение – македонците ще продължат да емигрират, икономическият растеж ще е слаб и страната дългосрочно няма да отговаря на никакви европейски критерии.
Договорът за добросъседство между България и Македония се нарича така, защото урежда отношенията между съседни държави. На Балканите съседни държави със спорове има много. Македония спори с Гърция за името, Косово и Черна гора имат спор за демаркацията на границата. Има и много други подобни неуредици, които не стоят много високо в политическия дневен ред на Европа, но създават мрежа от неразрешени двустранни въпроси. А тя спира развитието на целия регион. И затова подписването на такъв договор за добросъседство всъщност дава пример. Това бе подчертано вчера и от Върховния представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини, от еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан, от германския външен министър Зигмар Габриел и т.н.
Надеждата е, че след подписването на този договор ще видим един тласък
на Балканите за отпушване на въпроси, които не носят нищо на хората, а служат на политиците да си прокарват техния собствен дневен ред. Видя се, че преодоляването на подобни въпроси не е толкова трудно, когато има политическа воля. От българска гледна точка, най-наболелият такъв въпрос е гръцката блокада на Македония заради името й. Ако има някакъв директен регионален ефект от подписването на договора, то той ще бъде усилване на натиска върху Гърция за по-конструктивно отношение, особено за членството на Скопие в НАТО. Македония трябваше още 2008 г. да стане член на Алианса, но бе спряна от Гърция и от тогава ситуацията в в страната започне рязко да се влошава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
