Йордан Божилов, анализатор в Центъра за изследвания по националната сигурност и отбраната към БАН и основател на Софийски форум за сигурност
– Какво очаквате от конференцията за търсене на изход от конфликта в Сирия?
– Аз съм скептик по отношение на сериозен позитивен резултат от срещата, който да се превърне в повратна точка за разрешаване на конфликта. Несъмнено ще бъде важно да седнат на една маса в Монтрьо, Швейцария представители на правителството на Сирия и на опозицията. Дотук обаче с оптимизма. Първо, една от организациите, обединяваща част от опозиционните групи, Националния координационен съвет вече заяви, че няма да участва. Най-голямата опозиционна група, Сирийската национална коалиция, след дълги колебания реши на 18 януари в Истанбул все пак да участва в преговорите. На конференцията обаче двете страни отиват с крайно противоположни позиции.
Наскоро сирийският външен министър Уалид Муалем заяви, че има готовност за участие в преговорите, но само по отношение на борбата с тероризма, и обяви че въпросът за политическо споразумение не стои на дневен ред. От своя страна, лидерът на Сирийската национална коалиция Ахмад Джарба заяви, че отиват на преговорите "без отстъпка от принципите на революцията" и, че масата на преговорите е само част от пътя за постигане на целите на революцията, а именно отстраняване на касапина от власт". В същото време, отлагането на решаването на въпросите почти изключва възможността за мирно решаване тъй като почти няма семейство, което да не пострадало от конфликта и това ще остави мрачна следа в съзнанието на няколко поколения.
– Кой срещу кого се бие сега в Сирия? Защо противниците на президента Башар Асад започнаха да воюват помежду си?
– Процесите в арабския свят от началото на „Арабската пролет" през 2011 г. имат пряко влияние върху международната политика. Тези процеси по различен начин засягат и нашата страна. Ето защо Софийски форум за сигурност и БАН организират на 11 март международна конференция, посветена на отношенията между България и арабския свят и ще анализираме как събитията там оказват влияние върху България. Въпросът кой, срещу кого и за какво се бие в Сирия никак не е лесен и няма еднозначен отговор.
В началото на конфликта бе устремът да се свали управлението на Башар Асад, което осигуряваше доминиращото положение в управлението на страната и в армията на алауити, клон на шиитския ислям, които представляват само 10% от населението на Сирия основно от сунити. Често конфликтът в Сирия е описван като „гражданска война" но това са множество войни между различни групи и на различни основания. От една страна имаме правителството на Сирия с многобройна и обучена армия, достигаща преди войната около 300 000 души, която по ниво на въоръжение е била в първата десетка в света! От друга страна това са десетки военизирани групировки, борещи се за своите интереси, не само срещу правителствените войски, но и помежду си. В по-голямата част това са сунитски групи, борещи срещу алаутитския (шиитски) режим на Асад. Има шиитски групировки, включително и такива от Хизбула, които са на страната на правителството. Има и групировки на Ал Кайда, чиято цел е да създадат своя база в Сирия.
– Появата на нови конфликти в големия сирийски конфликт срещу режима на Асад му дават възможност да си поеме въздух, а може би и да оцелее?
– Най-опасното в създалата се ситуация в Сирия е, че това може да се превърне в конфликт без край. Не трябва да се подценява властовия потенциал на режима, както и решимостта на всички участници в конфликта да продължат въоръжените действия. Засега няма основания за намиране на изход от кризата, поради разделението в позициите не само между участниците в конфликта, но и в международната общност. Притеснителното е, че ситуацията поражда нови и нови рискове, както и потенциал за засилване на напрежението.
– Има и признаци, че Западът започва да се тревожи от джихадистите и от ислямистката организацията „Ислямска държава в Ирак и Левант" /ИДИЛ/.
– Това, което наблюдаваме в Сирия, е засилване на дейността на крайно религиозни движения, включително и свързани с Ал Кайда. Това е особено притеснително за западните държави, защото може да създаде база за дейност на терористи в непосредствена близост до границите им. Впрочем, някои от бунтовническите групировки срещу Асад преминават на страната на джихадистите от Ал Кайда, увеличавайки по този начин чувствително позициите й в страната. Войната в Сирия възроди редица сепаратистки процеси в целия близкоизточен регион, които дават почва за дейността на такива организации като ИДИЛ. Тя бе създадена през 2013 г. на базата на действащи преди това групировки в Сирия и в Ирак и намира все повече поддръжници и в двете държави.
Допълнително дейността на организацията се облекчава от почти неохраняваната граница между Сирия и Ирак, което позволява прехвърляне на бойци, оръжие и снаряжение от територия на едната държава в другата. Дейността на подобни организации е крайно деструктивна по отношение на сигурността в региона, което не само затруднява намирането на решение на конфликта, но и поражда нови. Може би ние не осъзнаваме мащабите на кризата в Сирия. Досега има над 2.3 млн. сирийски бежанци в съседните държави, а очакванията на ООН е тази година броят им да достигне 4,2 млн. В самата Сирия има над 4 милиона, които са напуснали домовете си в търсене на спасение. Така от цялото 22 милионно население на страната към момента над 6 млн. души се нуждаят от най-необходимото – покрив, храна вода, медицински грижи, образование и т.н. Да не говорим за над 120 хиляди убити в сражения, по-голямата част от които невинни жертви. Това на фона на една разрушена икономика, където над 60% от населението живее в мизерия. Според данни на ООН 1/3 от жилищата в страната са разрушени, над 3000 училища са повредени или разрушени, а още 1000 училища се използват за настаняване на лица, останали без дом. Всичко това ще създава още напрежение, включително ще създава и база за дейността на различни радикални групировки. В тази ситуация едва ли може да се говори за някаква победа на когото и да било.
– В иракския сунитски град Фалуджа правителствените сили за сигурност не могат да се справят с ИДИЛ . Не е ли това първата крачка към реализирането на плана за сунитка държава в Ирак?
– Сунитите в Ирак са малцинство. Въпреки това по време на режима на Саддам Хюсеин те бяха начело на армията и държавата. Сега ситуацията е коренно променена. Иракското правителство е съставено основно от шиити. Ето защо ИДИЛ намира широка подкрепа сред сунитските общности, съсредоточени основно в провинция Анбар. Завземането на Фалуджа ясно показа силата и възможностите на ИДИЛ, която от своя страна е тясно свързана с Ал Кайда. Това, което става сега в цялата провинция Анбар, е не просто конфронтация между сунити и шиити. Това е битка между иракското правителство и Ал Кайда. В същото време това може да стане и първият опит за териториална автономия на сунитите. Но тук веднага трябва да споменем и кюрдите, население, което наброява над 40 млн. души и което е разположено в Сирия, Ирак, Иран и Турция. Този многоброен народ никога не е имал своя държава, но никога не е бил чужд на идеята за нейното създаване. Впрочем, представители на кюрдските милиции напуснаха обединената опозиция в Сирия, което означава, че те ще търсят самостоятелна защита на своите интереси. Всичко това показва, че са възможни нови конфликти и борба за териториална автономност в непосредствена близост до нашата страна.
– Основателни ли са прогнозите, че напрежението между сунити и шиите се превръща в главен проблем на Близкия изток.
– Конфликтът в Сирия ще има дългосрочни последици за целия регион на Близкия изток, а и извън него. Наблюдаваме разместване в съотношението на силите в региона. Виждаме и разместване в съотношението на населението. Да вземем Ливан с население от около 4 млн. и преобладаващ брой шиити сред мюсюлманската му част. В резултат на военните действия в Сирия, в Ливан са избягали около 1 млн. бежанци, повечето от които са сунити, което сериозно размества съотношението и баланса в страната. Може да очакваме, че в резултат от конфликта в Сирия, от протичащите процеси и в другите държави, противоречията между сунити и шиити в региона ще се засилват, което може да се изрази както в опити за обособяване на територии, така и в засилване на терористични действия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
