Една от пречките да вървим напред е манталитетът на много българи да се оплакват и да търсят причини извън себе си. Това казва Лучия Велева, съпруга на италианския министър на културата и туризма Алберто Бонисоли в специално интервю за "Стандарт".
- Г-жо Велева, разкажете малко повече за Вашия копривщенски род, за житейския Ви и професионален път в България?
- Копривщенските ми корени са по бащина линия –баба ми и дядо ми са родом от Копривщица и са се преселили в Пловдив с родителите си още като деца. Баба ми е учила в Търговската гимназия в Пловдив и за времето е била добре образована жена. Дядо ми е бил собственик на склад за дървени материали. За съжаление починаха когато бях много малка. Родителите ми ме възпитаха в ценности, които и днес са изключително важни за мен и предавам на моите дъщери - привързаност към семейството, самокритичност и стремеж към по-добро, уважение към хората, независимо от техния социален статус.
Имах късмет да получа образование в една от елитните гимназии на Пловдив – Английската гимназия и да имам изключително добри преподаватели. Сред съучиниците ми има синове и дъщери на елитни, но и на обикновени семейства, от Пловдив и от градове на Южна България. И до днес връзките ми със съученици от гимназията са сред най-силните и дълготрайни приятелства.
Интересът ми към математиката ме доведе до ВМЕИ, днешния Технически университет в София. Завърших университета в годините преди 1989. Аз, както и много мои колеги, трябваше да преоткрием себе си в различни поприща. През 1994 започнах работа като мениджър обучение в проект на PHARE, управляван от SDA Bocconi, Милано с участието на 7 водещи бизнес-училища от Европа. Имах възможност да се доближа до нов начин на мислене, много различен от този, който познавах преди това. Така се запознах и с Алберто.
- Вие наричате себе си "дете на прехода", а мнозина българи не хранят добри чувства към този нескончаем и труден преход... На вас самата какво Ви даде и какво Ви отне преходът към демократични промени у нас?
- Преходът беше труден за всички, най-вече за възрастните хора, които не успяха да се адаптират към новите условия. За мен, както за всички, които получихме добро образование по време на социализма, преходът даде възможност за избор, който беше невъзможен преди това. Мнозина забравиха, че след завършване на университет по време на социализма младите хора не можеха да избират какво и къде да работят. Можеха да изберат да се женят, за да изберат поне града, в който да бъдат разпределени на работа след завършване. През последната година на следването обиколих България като гост на сватбите на мои колеги от университета. След 1989 година много хора останаха без работа, но имаха право на избор – да заминат в чужбина или да останат в България, да останат на нископлатена държавна работа или да кандидатстват в международни компании, които отваряха офиси в България. Лично за мен преходът ми даде право на избор и ми отвори вратите към Европа, които до този момент беше немислимо да прекрача. Не крия, че осъзнаването колко сме били затворени и идеологизирани по време на социализма, беше много болезнено за мен. Все пак е по-добре човек късно да опознае света, отколкото цял живот да живее с илюзии. Днес ценя много свободата да пътувам, да се срещам с различни хора, от различни култури, да избирам какво и с какви хора да работя. Само преди 30 години, това беше привилегия за много малко хора.
- Разбирате ли носталгията на възрастните хора у нас по комунизма, в който билетчето за рейс и хляба са стрували стотинки?
- Напълно ги разбирам и смятам, че моето поколение и поколенията след нас сме длъжници на нашите родители и по-възрастните хора. Именно затова смятам, че трябва да ги уважаваме и да им помагаме, запазвайки тяхното достойнство.
- Защо според вас България продължава да бъде най-бедната държава в ЕС?
- Не съм нито икономист, нито политик, но смятам че има обективни причини за това – икономически, географски, културни... Основна икономическа причина е сривът на пазара в Русия за българските стоки. И той се дължи не толкова на новата политическа власт в България, колкото на неконкурентността на българските стоки и новото търсене в Русия. Дори в случаите, когато българските продукти имаха качества, опаковките бяха лоши, липсваше капацитет за маркетинг. Хората в Русия, особено тези с покупателни възможности, търсеха нови продукти. България беше трудно достъпна и негостоприемна за инвеститори от Западна Европа. Унгария, Полша, Чехия, Словакия бяха много по-близо и готови да приемат инвеститори. Нямаше нискотарифни авиокомпании, самолетният билет от Милано до София например струваше 450 долара. Западноевропейците плащаха визи за България, имаше различни цени в хотелите за българи и чужденци. Как един предприемач, например, собственик на малко и средно предприятие от Италия, да инвестира в България? Първата вълна от предприемачи чужденци в България бяха гърци, турци и малко на брой западноевропейци. Някои от тях, в това число и сред италианците, имаха не съвсем чисто финансово минало...
- А нашата собствена вина за дългия преход?
- Не на последно място наистина е манталитетът на много българи да се оплакват и да търсят причини извън себе си. Не е странно, че голяма част от българите в чужбина са отлични работници и специалисти, а в България производителността на труда е ниска. В чужбина хората и да се оплакват, няма кой да ги слуша, просто трябва да работят. Смятам, че и медиите имат "заслуга" в това да поощряват негативизма и дават повече глас на хора, които критикуват, а не на хора, които са позитивно настроени. Скандална новина, която за пореден път доказва, че нищо в България не работи както трябва, се чете повече, отколкото положителна новина. Конфликтите трябва да се решават в компетентни съдилища, а не в медиите. Лошите примери правят хората пасивни и им “дават право” да бъдат безотговорни, да не работят, да бездействат, да присвояват, Смятам, че в настоящия момент няма обективни причини България да е бедна страна. Ако всеки работи за своето лично развитие, за развитието на общността и селището, в което живее, ако спре да вижда лошите примери и да се оправдава с тях, България ще бъде едно от добро място за живеене. Вече има млади европейци, които намират работа и се установяват в България, най-често в София. Вярвам, че тази тенденция ще се засили и ще има положителен ефект за страната ни.
- По какво бихте искали ние, българите, да приличаме на италианците?
- Най-вече по привързаността и отдадеността към родното място и семейството. Човек, който не уважава корените си, е дърво без корен и дава малко и хилави плодове.
- Изненадана ли бяхте, че вашия съпруг Алберто Бонисоли влезе в кабинета на Джузепе Конте като министър на културата и туризма?
- Да, защото не е политик с опит. В същото време смятам, че е добре хора с доказан опит в други сфери, да влизат в политиката. Могат да взимат решения на база предишен не политически опит и да поддържат диалог с хора на ръководни постове, независимо от партийната им принадлежност. Политиката не е професия, а мисия за определен период от време. За семейството ни тази ситуация е нова, може да не продължи дълго, но важно е да остави нещо добро за хората.
- Някои българи имат малко лековато отношение към партията на комика Бепе Грило "Пет звезди", в която членува и вашият съпруг. Завидната професионална и творческа визитка на г-н Бонисоли вероятно са ги накарали да погледнат съвсем сериозно на тази "народна" партия, както я наричат в Италия. На какво се крепи доверието към "Пет Звезди" според вас?
- "Пет звезди" претърпя транформация от времето, когато Бепе Грило събираше хората по площадите и критикуваше управляващите. Днес "Пет звезди" са на власт с Лигата и въпреки че имат малък опит като политическа партия, следват програмата, която обявиха в предизборната кампания. Приеха декрет за минимален доход, минимално заплащане на час и социална пенсия, които да защитят най-слабите в обществото. Взеха решение за намаляване на броя на депутатите с близо 30% и за намаляване на командировъчните им, за намаляване и на “златните” пенсии. Приеха закон против корупцията, който да осигури прозрачност на финансиране на партиите... Ясно е, че тези мерки засягат интересите на предишния политически елит в Италия, който все още управлява медиите. Затова има и доста критики, но много хора подкрепят новото правителство и вярвам, че ще имат достатъчно време, за да реализират програмата, с който спечелиха изборите.
- Вие не сте политик, но какво ви подсказва интуицията на съпруга и майка: Отиват ли в историята традиционните европейски партии - консерватори, социалисти, либерали и защо...?
- Както вече споменах политиката трябва да се възприема като мисия за определен период от време, а не като професия. Добре е да има диалог между партиите и по-малко безпочвени критики, да се цени професионализма над идеологията. Най-добрите решения за обществото са тези, които балансират интересите на голяма част от населението, а не на отделни групи. Сегашното правителство в Италия е пример, че партии, които имат различни позиции и сравнително малък политически опит, могат да управляват. Всички знаем до какво води управлението на едни и същи партии години наред.
- Какво е европейското бъдеще на новите партии като "Пет звезди"? Как ще се представят на предстоящите избори за Европейски парламент?
- Не бих се ангажирала с прогнози за предстоящите избори за Европейски парламент. "Пет звезди" има малък политически опит и допуска грешки, които се отразяват на популярността им като партия. Въпреки това смятам, че ще имат засилено присъствие в Европейския парламент.
- Вие казвате, че за вашия съпруг най-красивият град в България е вашия роден Пловдив... Възможно ли е министър Бонисоли да направи официална визита в България, докато Пловдив и италианското градче Матера са европейски столици на културата?
- За мен и Алберто Пловдив е градът в България, с който се чувстваме най-силно свързани и това е съвсем естествено. Разбирам, че мнението ми е пристрастно, но на всички мои приятели и познати в Италия силно препоръчвам да посетят Пловдив. Алберто със сигурност ще направи официална визита в България през 2019, годината на Пловдив като Европейска столица на културата.
- Кои са любимите ястия на съпруга ви от българската кухня?
- Алберто обича млечна салата, кьопоолу, сирене пане... Това не са само български ястия, но се приемат добре от доста италианци.
- Г-жо Велева още ли работите за прелюбопитната фондация "Кураж" / Соurage Fonddtion/, която подкрепя хора в неравностойно положение?
- Фондация Кураж подкрепя хора, които са в неравностойно положение, като се стреми да дава им дава кураж, за да следват мечтите си. Работим с партньори от България, Италия, Испания, Гърция, Унгария, Полша, Румъния с деца и хора с увреждания, деца без родителски грижи, деца от малцинствата, възрастни, хора в затворите. Повечето ни проекти са за обмен на добри практики за интеграция на хора в неравностойно положение. В България има хора, които работят професионално, въпреки ниското заплащане в социалната сфера, и постигат отлични резултати. Бих споменала някои от тях - Дневен център за хора с увреждания "Свети Георги" в Пловдив, училище за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" във Варна, Център за специална образователна подкрепа "Д-р Петър Берон", наследник на помощното училище в Кърджали. Доброто, което можем да направим за най-уязвимите в обществото и за хората, които ежедневно работят с тях, ни носи голямо удовлетворение от работата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
