Понеделник,

Народният съд между фактите и емоциите

От: Администратор -
A
A
A

През седмицата в парламента имаше тежки дебати за Народния съд. Създаденият с наредба-закон от правителството на Отечествения фронт извънреден съд праща на смърт 2 730 души. Беше подчертано, че за сравнение в Нюрнбергския процес осъдени на смърт са единствено и само 12 души от обкръжението на фюрера Адолф Хитлер.
Фактите обаче са малко по- различни.
След разгрома и капитулацията на нацистка Германия в съответствие с решение на чл. 5 на Парижкия мирен дговор и под надзора на Съюзната контролна комисия в София (състояща се от представители на САЩ, СССР, Великобритания и Франция ) в България на базата на "наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея", се създава трибунал. Това е Народният съд, който е одобрен от Регентския съвет, а впоследствие и от от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон. Създаването му е потвърдено и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война.
В този смисъл, в международен план никой никога не е отричал легитимноста на Народния съд и не го е обявавал за престъпен.
Сравняването му с Нюрнбергския процес по отношение на издадените присъди не е издържано фактологически. Извън съда в Нюрнберг, в стотици други процеси в Германия, са осъдени, често със смъртни присъди, десетки хиляди нацисти. Във всяка от една от разделените от победителите зони в Германия се провеждат местни съдебни процеси. В британската, американската и френската зони, съдии от тези държави осъждат на смърт 368 души. Нацистки лидери, извършили престъпления в Полша, са изпратени на съд там и екзекутирани.
Във Франция са осъдени хиляди нацистки колаборационисти, екзекутирани са 791 души, в Белгия- 242, в Норвегия - 40.
В редица страни без съд и присъда са избити хиляди прогермански колаборационисти, само в Италия са ликвидирани над 20 000 души, включително държавният глава Мусолини. Такава е била реалността в окървавената военновременна тогавашна епоха и в това отношение България не се откроява спрямо други страни.
Това в никакъв случай не оправдава част от присъдите на Народния съд. Дори и на принц Кирил Преславски, известен като бохем и
плейбой. Без никакво сериозно основание на смърт е осъден братът на Илия Бешков – Иван Бешков, бивш министър на земеделието. На затвор за "прогерманска и профашистка пропаганда" са осъдени журналисти и редактори на вестници и списания, които нямат участие в конкретни престъпления. Несъмнено е, че в едно друго време и при по-различни обстоятелства, някои присъди не биха били толкова тежки. Факт е, че при отделни процеси са били произнасяни смъртни присъди на хора, които вече са били ликвидирани
при саморазправа.
Това се отчита от властите и към края на септември 1944 г. министърът на вътрешните работи Антон Югов се среща с английски представител на съюзническа контролна комисия,
за да му каже, че е много трудно да се възпрат прояви на възмездие от дейците на антифашистката съпротива и на много места има убийства на хора, сътрудничели на полицията и на германските окупатори. "Вършете спокойно работата си. Подобни прояви не интересуват моето правителство", отвръща британецът. Очакван отговор като се има предвид убийството без съд и присъда на майор Франк Томсън на 10 юни 1944 г. край с. Литаково. По нареждане на Чърчил самите англичани са прочиствали пленническите лагери в Германия. Изловените нацистки офицери, уличени в убийства на английски военнопленици са били извеждани и разстрелвани без съд и присъда.

Все пак по отношение на тежките присъди на Народния съд у нас настъпва известно отрезняване. През октомври 1945 г. Трайчо Костов пише на Георги Димитров в Москва: „Решихме, по предложение на Кимон, да пуснем от лагерите по-малко провинените и да оставим само отявлените фашисти. Да разрешим на семействата на осъдените от народния съд да се върнат в София, да дадем помилване на още някои". През декември 1945 г. по доклад на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев излиза указ на регентите за помилване и опрощаване на част от наказанието на 896 политически затворници.
Неоправдано осъдената на 7 г. затвор за „прогерманска дейност и великобългарски шовинизъм" писателка Фани Попова- Мутафова е помилвана и освободена след осемнадесет месеца.
Това, което отличава България от другите европейски страни обаче е, че ненавистта към бившите управляващи има много по-дълбока основа. Правителството на Богдан Филов вкарва България във военно- политически съюз с хитлеристка Германия, което води страната ни до национална катастрофа. Резултат от безмисленото обявяване на война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. са тежки бомбардировки от тези две велики сили над София и други градове в страната. Хиляди са убитите и ранените.
Но с това не се изчерпват греховете на тогавашните управници. През 1940 г. е приет антисемитския Закон за защита на нацията. Съпротивата срещу режима се наказва с нечувано беззаконие и жестокост. За отрязана партизанска глава се плащат по 50 лева, ятаци са избивани без съд и къщите им опожарявани. Пленените партизани са били разстрелвани на място. Но и изправените на съд противници на властта не са могли да разчитат на справедлив процес, защото съгласно тогавашният Закон за допълнение и изменение на ЗЗД , който между другото предвижда и смъртни присъди на малолетни, ги лишава от всякакви права. Подсъдимите се явяват във военните съдилища само с показанията, дадени (изтръгнати) в полицията, като те нямат право да се откажат от тях. Присъдите са окончателни. За този закон гласуват 127 от 160 депутати. По-голямата част от тях са осъдени на смърт от Народния съд.

По време на дебатите в парламента бяха споменати Владимир Куртев и Лиляна Паница, за които се твърди, че са сред спасителите на българските евреи, но са убити без съд и присъда. Но и тук фактите са по-различни.
Владимир Куртев наистина има заслуги за спасяването на евреите. Той участва в кюстендилската делегация, която на на 8 март 1943 г. посещава в София своя депутат и зам.- председател на парламента Димитър Пешев и го ангажира с освобождаването на евреите. Затова и на 5 май 2010 г. с решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем" е провъзгласен за „Праведник на света".

Но Куртев е и един от високопоставените дейци на ВМРО на Иван Михайлов, която подкрепя деветоюнския преврат от 1923 г. и участва в ликвидирането на видни дейци на БЗНС и БКП.  Грехове, за които комунистите и земеделците му търсят сметка след Девети септември. Арестуват го, но не го съдят и ликвидират.

Преди забраната на ВМРО след деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Куртев организира по линия на ВМРО четнически действия на сръбска територия, като една от акциите цели взривяването на ж.п. линията Ниш – Скопие. Организирани са атентати в Ниш, Пирот и Белград, а на 9 октомври 1934 г. в Марсилия Владо Черноземски убива сръбския крал Александър Карагеоргиевич. По времето, когато Куртев е арестуван, в Югославия се организират процеси срещу дейци на ВМРО, организатори или участници в терористични акции на югославска територия. По искане на Белград Куртев е предаден на сръбските власти, вероятно изтезаван и след това безследно е изчезнал.
Що се отнася до Лиляна Паница, тя е била секретарка на директора на Комисарството по еврейските въпроси Александър Белев, един от основателите на организацията "Ратник",  който сключил споразумение с представителя на германското правителство капитан Денекер за изселване на 20 000 евреи от България. Събраните пари от евреите той внасял в банка.

След 9-ти септември Лиляна Паница е арестувана и съдена от Народния съд. Обвинявана е,  без да има доказателства за това, че и тя се е облагодетелствувала като Белев за сметка на евреите, но става и ясно, че е предупредила чрез свои познати за опасността от депортация на евреите. На 2 април 1945г. обвиненията срещу нея са снети, тя е освободена, няма никакво "убийство без съд и присъда". Лиляна Паница е родственица на свързания с Коминтерна Коста Паница, а според някои сведения, ина известният комунистически функционер Христо Кабакчиев и има твърдения, че лично Трайчо Костов се застъпил за освобождаването и. По отношение на приноса за спасяването на евреите институтът „Ян Вешим" обаче отказва да я признае за "праведница на света" с мнението, че "тя наистина е предупредила свои познати за опасността от депортация, но това не е достатъчно". Българската организация "Шалом" също оценява приписваните й заслуги за спасяването на евреите като минимални..

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички