Сряда,

Азиатското лято на Борисов

От: Светлана Владимирова -
A
A
A
  • Чакаме $ 1,5 млрд. от Южна Корея, може да са в завод за батерии на електромобили
  • Преговаряме с Китай за иновации, с Япония - за машиностроене

Докато европейският парламент е във ваканция, а рулетката за еврокомисари още не се е завъртяла, Борисов обърна поглед от Запад на Изток в търсене на икономически партньори.  Само за месец премиерът прие вицепремиера на Китай, външния министър на Япония, посети Туркменистан по време на икономически форум, проведе среща с руския премиер и обяви Южна Корея за бъдещ инвеститор номер едно с очаквано вложение от 1,5 милиарда долара.
Повишеният ни азиатски интерес идва в момент, когато се усилва геополитическото напрежение от търговски войни в света. САЩ обявиха, че готвят нови санкции за Китай, Япония въведе ограничения за износ в Южна Корея, която пък изключи страната на изгряващото слънце от списъка си с доверени търговски партньори. Америка отново заплаши, че излиза от Световната търговска организация. МВФ пък изнесе прогноза, че всичко това ако не донесе на света нова рецесия, то със сигурност значително ще намали ръста на световната икономика. Първите признаци са налице вече и в Азия, и в Европа. Китай обяви, че миналия месец е бил най-слаб за производството й от 7 години, а Германия отчете значително по-нисък растеж от очакваното, което принуди канцлера Меркел за първи път да допусне въвеждането на специални мерки за стимулиране на икономиката.
На фона на песимистичните данни за най-силните икономики в Европа, азиатските капитали чакат зелена светлина от ЕС, за да налеят пари в имоти, инфраструктура, високи технологии и, изкуствен интелект.
Китай държи първенството по оферти към Стария континент, но засега България остава едно от белите петна в инвестиционната им програма. 3 насоки в сътрудничеството станаха ясни след юлското посещение на президента Радев на летния Давос. Директни полети, клон на китайска банка у нас и откриване на предприятие за научни разработки. Визитата на Радев бе последвана от посещение на вицепремиера на Китай, който доведе делегация от политици и бизнесмени за среща с премиера, а после и с шефа на парламента.              
Китайските компании са добре дошли да инвестират в създаване на предприятия със съвременни технологии и производство на иновативни продукти, които насърчават растежа на „зелената“ икономика, заяви Борисов по време на срещата си с Ли Хунджон, член на Политбюро на 19-ия ЦК на Китайската комунистическа партия. Разчитаме да се увеличат китайските туристи в България, както и да се засили обмена в образованието, културата, науката и контактите между младите хора, каза  още премиерът.
Той поощри и изграждане в България на проекти в енергетиката и инфраструктурата, но изрично спомена, че трябва да се спазват нормите на ЕС - на пазарен принцип, без държавни гаранции, и обяви, че подходящите за целта форми са концесиите, публично-частното партньорство и създаването на смесени проектни компании.
За инвестиции, но от страна на България към Япония, бе темата на срещата на Борисов с министъра на външните работи на Япония Таро Коно, която бе продължение от миналогодишната визита на премиера Абе в София.  
Той акцентира върху интереса на България за засилване на бизнес контактите в области като информационни и комуникационни технологии и автоматизация, машиностроене, производство на автомобилни части и строителство. Като припомни успешната инвестиция на „Язаки” в Димитровград.
За Борисов срещата беше стратегическа, защото имаше за цел да изпревари влизането в сила на споразуменията между ЕС и Япония за икономическо партньорство, което със сигурност ще ускори двустранните отношения.
Участието на Борисов на Каспийския икономически форум в Аваза бе анонсирано от него с акцент върху възможностите за
включване на природен газ от Туркменистан в проекта за газоразпределителен център "Балкан". Но конкретните възможности за двустранно сътрудничество станаха ясни от четвъртото заседание на смесената комисия за икономическо сътрудничество. На нея Борисов поиска по-добра стиковка и резултатност от работата между министерствата на двете страни и открои възможностите за участието на строителни фирми от двете страни в инфраструктурни проекти в България и в Туркменистан. Стана ясно, че има готовност за сътрудничество още в областите транспорт, иновации и туризъм.
И ако големите инвестициите от Япония и Китай са все още далече, то Борисов анонсира, че още през септември България ще подпише огромният договор от 1,5 милиарда долара с инвеститор от Южна Корея. Първоначално се предположи, че става въпрос за европейския завод за електромобили на Хюндай. Тази инвестиция бе анонсирана още при посещението на Борисов в Сеул преди почти две години. Миналата година компанията направи няколко експресни проучвания за терени, но сделката отиде на заден план след като Фолксваген поиска оферта за предприятие у нас.
Изказването на Борисов, че потвърждаваме желанието си и за Фолксваген, и за Хюндей, предполага възобновяване на разговорите с Азия. А увереността на премиера, че завод у нас за автомобили ще имаме, но достатъчно работници нямаме, показва че преговорите отново текат с пълна сила.
По думите на премиера, че милиардната инвестиция не е свързана с автомобилостроенето обаче отприщиха гадателството. Най-много са залозите, че става дума за батерии за електромобили. Южна Корея, заедно с Китай и Америка са най-големите производители, а заводите на LG и Samsung са безспорни лидерите в бранша. Ако това се случи, България ще бъде втората страна в източна Европа, в която азиатската страна ще изнесе производство.  През юли подобна мащабна инвестиция беше обявена в Унгария. В началото на юли  Унгария подписа договор с  производителя на автомобилни части от Южна Корея Inzi Controls именно за построяването на производствена база за батерии в Европа. Анонсираното вложение в Унгария обаче беше доста по-скромно - в размер на 45,8 милиона евро.
Ако успеем да подпишем договор за анонсираната от Борисов сума това ще ни изкара в челните позиции на азиатските инвестиции в Европа. 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички