Младежка академия „Чудесата на България“ стигна край морето
Изложба и клип представят богатството на Южното Черноморие
Три летни маршрута в Бургаско ще предложи на младежи от града Славка Бозукова, председател на Общество "Културно наследство", българският представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра. 30 студенти от Колежа по туризъм стават част от Младежка академия "Чудесата на България".
Тя е създадена по едноименния проект на фондация "Грижа за културното наследство", който се реализира по Националната програма на Министерство на младежта и спорта за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта.
Целта е младите хора да бъдат предпазени от вредни зависимости като им бъдат дадени нови перспективи за спорт, туризъм, здравословен начин на живот и непрекъснато учене.
Младежката академия има амбицията да запали в учениците и студентите обединителната искра на Чудесата и да ги заплени да се грижат за културното наследство, да посещават културно-историческите обекти, да чертаят нови културно-исторически маршрути, да участват в изложби, да правят клипове и да разказват истории за паметниците на наследство.
Вълнуваща лекция за Чудесата на България и специално за наследството, което пази Бургас, ще изнесе г-жа Бозукова на 25 май 2025 г. пред студентите. Специално за тях Фондация "Грижа за културното наследство" изработи изложба от 10 фотопана с чудесата на Бургаски регион и клип, който разказва за наследството на Южното Черноморие.
Офрически ритуали в Кабиле
1. Маршрут - Бургас – Кабиле - Ямбол
Кабиле е най-големият тракийски античен град, чийто останки са оцелели до днес. Местността се намира край Ямбол и в миналото е използвана от траките за посрещане на Лятното слънцестоене. Затова е най-добре да се посети на 21 юни, когато настъпва астрономическото лято.
Траките са вярвали, че богинята Кибела, която има за еквивалент древногръцката Артемида, е основала града им и затова той се казва Кабиле. Намиращ се в долината на река Тунджа, той се славел с плодородно лято. Хората живеели добре, радвали се на мир и добра реколта. Там била и единствената монетарница в Тракия, където се сечели монети от бронз и сребро. Били с лика на владетеля им – тракийският цар Спарток.
Един ден обаче царят паднал от висока скала и умрял, а смъртта му хвърлила в тъга всички жители на Кабиле. Богинята се намесила, за да върне отново вярата им.
Засадила лозе, за да могат от плодове да правят сок, който да носи величието на цар Спарток.
Жреците на града дори измислили ритуал всяка сутрин да приветстват с песни майката земя, докато плодовете на лозето узреят.
Така траките се научили да правят вино. А напитката превърнала града в търговски център и така станал още по-богат и проспериращ.
Кабиле е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия.
Масово е посещаван по време на лятното слънцестоене. В скалите на светилището се вижда изсечен образа на богинята Кибела, яхнала лъв. На 21 юни образът се огрява от слънчевите лъчи, а камъните започват да сменят цветовете си - през яркочервено, оранжево и жълто.
Пресъздава се уникален орфически ритуал по посрещане на Бога-Слънце. Програмата започва по изгрев слънце с танц на жриците, следван от ритуално факелно шествие до светилището. Възстановка на древния ритуал се прави с участието на актьори от Драматичен театър в Ямбол. Специалните наричания, възлияния и други елементи от обреда се изпълняват от жреците на фона на композирана музика. Има и демонстрационните наблюдения на Слънцето с телескопи, с помощта на Ямболската астрономическа обсерватория с планетариум. Има и специална „слънчева храна“ – дегустации.
Върхът лекува, твърдят местните. Магнитното поле на Зайчи връх е 7 пъти по-силно в сравнение с нормалното за планетата.
Места за посещение около Кабиле
• Археологически резерват „Кабиле“
• Музеят на Кабиле. Той е само на 7 км от магистрала "Тракия". Сред уникалните експонати там е миниатюрна бронзова фигура, като скулптурата "Мислителя" на Роден, съдове от времето на Троянската война. Открит е и договор между вдовицата на Севт III и владетеля на Кабиле Спарток.
• Конна база Симекс. Тя се намира на около 4 км от Ямбол. Там предлагат училище по езда с инструктор, за начинаещи и напреднали, терапевтична езда, хипотерапия, състезания по конен спорт.
Гигантската статуя на Аполон
2. Маршрут Бургас – Созопол – Св. св. Кирик и Юлита
Созопол е наследник на гръцката колония Аполония Понтика и заедно с Несебър са едни от най-старите български градове.
Пристанището за първи път е довело пътуващите древни гърци в Созопол преди повече от 2600 години. Съвременното име на града произлиза от гръцки - "Град на спасението", но през първото хилядолетие пр. н. е. се е наричал Аполония Понтика (Аполон от Черно море) на името на великия гръцки бог на слънцето Аполон. Аполония Понтика е основана от гърци от Милет, сега в западна Турция, през 610 г. пр.н.е. в огромно движение на хора, известна като „гръцка колонизация“, продължил от 8-ми до 6-ти век пр. н. е., когато са създадени стотици селища около Средиземно и Черно море – от Южна Испания, та чак на изток до Грузия.
Това е първото безопасно пристанище между Босфора и Стара планина, заради силните южни ветрове. През Античността входът в пристанището е бил през тесен отвор в северния край, сега затворен от вълнолом. Не е било лесно за навигация. Но след влизане, корабите са в безопасност, закътани между полуострова и остров Свети Кирик. Това е причината символът на Аполония Понтика да е котвата.
Сред най-интересните културни обекти в Созопол се отличават:
• Археологически музей: Разположен в старата част на града, музеят съхранява множество експонати от античността, включително артефакти от древната гръцка колония Аполония.
• Църквата "Свети Георги": Историческа православна църква, известна със своите икони и архитектура, която датира от XVIII век. Там са мощите на Йоан Кръстител
• Южната крепостна стена: Останки от древни укрепления, които свидетелстват за богатата история на града като важен търговски и военен център.
• Архитектурно-исторически резерват: Включва множество възрожденски къщи, които предлагат уникален поглед върху традиционната българска архитектура.
• Античният театър: Построен през IV век пр.н.е., театърът е един от най-добре запазените антични съоръжения в региона и е използван за културни събития и до днес.
• Остров Свети Кирик е сакрално място още от най-далечна древност. Намира се на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 82 декара е и единственият остров по българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевременно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време.
През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради.
При строежа на Рибарското училище са били открити зидове и каменна настилка от късноантична базилика (ІV – V в. след Хр.). В тези зидове бил намерен употребен фрагмент от надпис, от който са запазени три само думи на старогръцки език, които преведени означават: ”… постави за Аполон Лечител”. На острова са открити останки от 6 храма, единият от които е базиликата, а останалите са езически храмове, свързани с гръцката култура по тези земи.
Първият храм е на бог Аполон. Вторият храм е възможно да е на богинята Афродита.
Храмът на Аполон Лечител е бил построен веднага след възникването на Аполония, бил е разположен на най-високото място на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”, за да предпазва Аполон Иетрос (Лечител) гражданите на новата колония не само от болести, но и от всякакви нещастия и злини.
Пред храма е стояла колосална бронзова статуя на божеството. Богът на слънцето е бил подпрян на лавров ствол с дясната ръка и държащ лък и стрела в лявата.
Статуята е била дело на атински скулптор.
13-метровият бронзов образ на бога е втори по размер след Родоския колос, едно от Седемте чудеса на древния свят
Солта - златните кюлчета на древността
3. Маршрут Бургас – Провадия Солницата
Провадия Солницата връща посетителя в най-дълбока древност. При повелителите на солта.
Става дума за средата на 6-тото хилядолетие преди Христа (5600 – 4350 г. пр. Хр.). Времето на златният Варненски некропол и първото обработено злато в Европа. Те се дължат разцвета си на солта от Провадия и търговията с нея.
Древните хора от днешна Южна България са се заселили край солените извори и са почнали да произвеждат сол. В Тракия, както и в огромния регион на Източните и Централните Балкани, има отделни солени изворчета, места със солена трева, необходима за животните. Но няма някакъв сериозен източник на сол. А без готварска сол, без натриев хлорид не може да съществува нито човекът, нито животното. През първата половина на шестото хилядолетие пр. Хр., нуждата от готварска сол нараства много и група хора от днешна Южна България преминават Стара планина, намират тези извори, установяват се край тях и започват производството на сол. И не толкова за себе си, а за да могат да пращат тази сол на юг, откъдето те са дошли.
Във всяка неолитна къща е имало по една куполна пещ, направена от глина, с дебела основа, която акумулира топлина. Но производителите на сол правят такава пещ на приземния етаж в двуетажната къща при солените извори с необичайно големи размери и необичайно масивна.
Тези хора са знаели, че живеят върху изключително богатство.
Постепенно през столетията технологията за изпаряване на разсол в керамични съдове се усложнява. Изнасят производството до мощен солен извор близо до селището.
Така, в началото на V хилядолетие, производството на сол се увеличава, а соловарите стигат до идеята за големи производствени ями. И до първата монетарница.
След като преминат през тази пещ, от съдовете излизат солни кюлчета, т.е. готови пари. Има различни номинали – от съвсем малки конуси до големи цилиндри високи 25 – 30 см и диаметър 12 –14 см. С размяната им животът на много от тях става приказен. Доказателство са къщите им, златата им, всичко, което сте виждали и чували за Варненския некропол. И не само за него. И за Дуранкулашкия, също.
Това производство продължава до към 4500 г. пр. Хр. Климатът се засушава, изворите започват да пресъхват и производството на сол става проблематично. Постепенно соленият извор изчезва и така приключва животът на Солницата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
