Понеделник,

В най-елитния ВУЗ вече има клуб на СМГ, но трудно ще бием китайци и германци

От: Failed to load user -
В най-елитния ВУЗ вече има клуб на СМГ, но трудно ще бием китайци и германци
A
A
A

София. Когато трима души от един и същи клас се озоват в един университет, в това няма нищо необичайно. Когато обаче той е Оксфорд, нещата стоят по-различно. Просто защото мярката е друга. Манол Витанов, Кристиян Токмаков и Кристина Христова от Софийската математическа гимназия са довчерашните съученици, приети в меката на университетите на Острова, разкри класната им ръководителка Илиана Цветкова. Още двама от нейния клас учат със стипендия в САЩ, други две момчета покоряват най-елитните френски университети. Въобще СМГ от дълги години е "донор" на най-престижните висши училища по света - още шестима от нейните възпитаници учат в по-горните курсове на университета в Оксфорд. Така че там вече има истинско българско общество.

-----

Избрах да уча във Великобритания, тъй като владея добре английски, а не исках да уча в страна, чийто език не разбирам, разказва Манол Витанов. Той усвоява в Оксфорд компютърни науки. "Спрях се на тази специалност поради няколко причини. Универсална е, тоест материалът, който се учи, е еднакъв навсякъде. Свързана е с математика, а аз съм учил в математическа гимназия в продължение на 8 години. И най-вече - развива се изключително бързо и дава добри възможности за реализация след завършване на обучението", разказва момчето.

Още в гимназията Манол бил наясно, че с шестиците, които изкарва, има шанс да учи в добър университет навън. В СМГ това е традиция - отличник ли си, готви се за чужбина. Въпреки това Манол започнал подготовката си за кандидатстване късно, в началото на 12-ти клас. "Нямах време да се подготвя за изпитите SAT, необходими за кандидатстване в САЩ", спомня си той. Така изборът му паднал на Великобритания.

Британската образователна система позволява кандидатстване с едни и същи документи и една-единствена такса от 22 паунда в 5 университета едновременно. "Реших, че при такава възможност би било жалко да не се пробвам в Оксфорд или Кеймбридж", спомня си Манол. Тъй като не може да се кандидатства за бакалавърска степен и в двата елитни университета едновременно, избира Оксфорд. Причината да се спре на него е именно фактът, че много негови съученици също кандидатстват там. Двама от тях успяват да постигнат мечтата си - Кристиян и Кристина.

"Уча в Оксфорд математика, още в началото на гимназията я намирах за интересна и започнах да посещавам школа в училище, после да ходя по състезания", разказва Кристиян. "Бях най-добре подготвен за тази специалност, а и ми се струваше нормално да продължа да се занимавам с математика", твърди момчето.

За кандидатстване в Оксфорд са нужни същите документи, като за другите британски университети - препоръка от учител, академична справка за успеха до 11 клас и мотивационно писмо. Топуниверситетът обаче изисква по-ранно кандидатстване - те се подават до 15 октомври вместо до 15 януари, когато е стандартният срок за другите вузове на Острова. И по-важното - учениците се явяват и на изпит в началото на ноември. "Одобрените кандидати получават покана за интервю - събеседване и изпит на място в Оксфорд, което се провежда в началото на декември. Това интервю има най-голяма тежест за крайния резултат", разказва Манол. "Изпитът, на който се явявах аз, беше по математика. Освен материала, който се учи в българските училища, се включва и допълнителен материал (напр. интеграли и комбинаторика)", спомня си момчето. "Изпитът през моята година беше изключително труден, повечето хора имаха ниски резултати. Но в крайна сметка е важно представянето на фона на другите кандидати, не толкова самият резултат", споделя студентът.

Интервютата всъщност са 30-минутен разговор с преподавател, по време на който кандидатът трябва да реши определени задачи с негова помощ. "Начинът на разсъждение в тях е по-важен от верния отговор - до верен отговор в крайна сметка се стига винаги. Лично аз се явих на две интервюта в Оксфорд и след тях се чувствах силно разколебан. Е, в крайна сметка се оказа, че не съм имал повод за това", разказва Манол.

"В университета в Оксфорд има между 15 и 20 процента чужденци, голямата част от Азия или Европейския съюз. Най-големи са групите на германците и китайците", твърди студентът.

Кристиян обаче учи в предимно британско общество. "Почти всичките ми състуденти са англичани, въпреки че очаквах да има повече международни студенти. Има няколко души от Хонконг, Австралия и източна Европа", споделя за своята група пък Кристиян. Според момчетата българите, които учат там, са много приятелски настроени едни към други. "Голяма част от тях идват на срещите на нашето българско общество, макар че има и такива, които не се интересуват от него", разказва Манол. "Почти всяка седмица имаме някакво събиране", допълва Кристиян. Манол най-много харесва в Оксфорд възможностите за извънучебни дейности. "Има безброй общества, клубове и спортни занимания - от поезия до бойни изкуства, и от хорове до отбор по подводен хокей. Много харесвам и това, че до всички академични сгради се стига за двадесетина минути ходене пеша", разказва Манол.

В Оксфорд лекциите са по 50 минути - за разлика от някои български университети там те не са задължителни, макар да е препоръчително да се посещават. Задължителни са обаче т.нар. Tutorial. "Те са нещото, с което университетите в Оксфорд и Кеймбридж са най-известни", разказва Манол. "Тези занимания продължават около час и освен преподавателя обикновено присъстват по двама, понякога трима или четирима студенти. На тях се обсъжда конкретната работата на всеки студент. Освен това се подготвят множество проекти с продължителност между 2 и 4 седмици". Кристиян също е фен на това, че упражненията са доста индивидуални - именно в това е същината на ученето там. "Обикновено сме трима, а някой път си сам с професора. По този начин няма как да остане нещо от материала, което да не разбираш", твърди младежът.

Манол споделя, че обикновено има около 12 часа усилена работа седмично, но в тази сметка изобщо не слага самостоятелното учене. През свободното си време посещава компютърното общество и българското общество, играе тенис, ходи на фитнес и тренира бойно изкуство.

И двамата не бързат да градят планове за работа след завършването.

Биха се върнали у нас но признават, че няма да е веднага, след като завършат. "Има още доста време дотогава, но възнамерявам да се върна. Е, не веднага", казва Кристиян. "Може да уча магистратура или дори докторантура, може да си потърся работа веднага или да попътувам известно време. Обичам България и с удоволствие бих се върнал, но вероятно поне няколко години ще остана да работя във Великобритания или въобще в чужбина. Там се предлагат повече възможности за начално натрупване на опит", разказва пък Манол. И дано след първоначалното натрупване на опит момчетата да не се разколебаят в амбицията да се върнат. Би било жалко България да ги загуби - както често става.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички