Неделя,

Топучени ще качват оценките на проектите

От: Администратор -
1431
Топучени ще качват оценките на проектите
A
A
A

Еврокомисар Моедас с препоръки за промени в науката

В четвъртък по покана на министъра на образованието проф. Тодор Танев у нас пристигна европейският комисар за наука, изследвания и иновации Карлос Моедас. Основната цел на посещението му бе да връчи на премиера Бойко Борисов доклада и заключенията от партньорската проверка на националната система "Наука-иновации" по инструмента Policy Support Facility (PSF) към Европейската рамкова програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Първите държави, които се възползват от този инструмент, са България и Унгария. Като последица от тези препоръки ще бъде направена реформа в областта на науката и иновациите, в резултат на която най-вероятно фонд "Научни изследвания" ще стане част от нова Агенция за наука и иновации.

"Препоръките от доклада ще изискват много сериозна работа, която трябва да започне незабавно", каза Моедас. "Ако погледнете миналото си, ако видите какви силни страни сте имали - това всъщност е качеството на вашите хора. Когато имате такова качество във вашата система, вече става дума по-скоро за това как да приложите реформите и да имате търпението да изчакате крайния резултат от тях", допълни еврокомисарят.

Топучени в екипите, които кандидатстват с проекти по фонд "Научни изследвания", ще качват оценките им. В момента се подготвя последна сесия на фонда, след което от идната година се очаква той да стане част от Агенция за научни изследвания и иновации. Парите за наука, които раздава фондът и които за тази година са 18 милиона лева,

ще бъдат увеличени с около 50%

през следващата.
При оценяването на проектите, кандидатстващи там, обаче ще има нови правила, разказва заместник-министърът на образованието проф. Костадин Костадинов. "Ще има три особено важни параметъра, по които ще оценяваме кандидатстващите проекти. Първият от тях е така нареченото "научно съвършенство" или високи научни постижения, посочва той. Проектите ще трябва да бъдат ориентирани към решаване на конкретни проблеми на обществото. Много е важно обаче формулираният научен проблем да не е решен до момента в световен мащаб, което означава, че ще се гледат и световните бази данни. "Ако този или подобен проблем е решен, няма смисъл да даваме 500 000 лева за проект отново за откриване на топлата вода, след като можем да похарчим 5-10 000 за лиценза", казва проф. Костадинов.

Вторият параметър е качеството на екипа, който разработва дадения проект. "Ако ръководителят на екипа не е в топ 10 или топ 20 на своята научна област, защо да му даваме пари. Същото важи и за хората, които са в неговия тим - ако той е добър, но те са "въздух", едва ли ще разработят нещо добро", казва Костадинов. За да се провери качеството на въпросния екип, на помощ ще дойде регистърът на учените. Той всъщност не е нещо кой знае колко ново, защото съществува от седем-осем години, но до момента е зле поддържан. Хората на науката не са мотивирани да поддържат портфолиото си в него, защото то не им служи за нищо. Идеята е вече те да бъдат стимулирани да качват в регистъра всички свои публикации, проекти и резултати от изследванията си, за да дава той реална представа за достиженията им до момента. "Така, вместо да очакваме даден учен да ни подготви доклад, за минути можем да бръкнем в регистъра и да извадим информацията за него", казва заместник-министърът.

Третият параметър, по който ще се оценяват научните проекти, е въздействието им върху обществото, или доколко е значим за обществото проблемът, който решават. Всички те трябва да имат като резултат създаване на модели, методи, алгоритми, прототипи или някакви полезни модели или патенти, а не да завършват с организиране на конференция или няколко публикации, които са форма на представяне на резултатите на проекта, а не резултати например. "Регистърът ще ни бъде полезен и при оценяването на висшите училища, когато решаваме на кого да отпуснем пари за наука", казва Костадинов. По неговите думи не по-малко от 1/3 от университетите ни въобще не правят такава. Много от учените смятат, че парите, които им се дават за тази цел, са предназначени да финансират пътуванията им на конференции. Според Костадинов в момента вече са спрели парите за наука на слабите университети, но те дори още не са разбрали за това. Срещу подготвянето на правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд "Научни изследвания" по неговите думи е имало силна съпротива, но той вече е готов и публикуван на 18 септември в брой 72 на Държавен вестник. Именно на базата на този правилник вече ще бъде обновен регистърът.
В момента се

подготвят насоките за "лебедовата песен" на фонда

- неговата последна сесия. След като те бъдат одобрени от Министерството на финансите, в рамките на една седмица ще бъде обявен конкурсът. "Фондът няма капацитет да извършва тази дейност, показаха го няколко проверки, затова не може да остане да съществува в този вид", казва Костадинов. В момента в него работят цифром и словом 12 души, като една част са юристи или счетоводители. А всъщност примерите на Запад показват, че всеки одобрен проект се "води" от свой "офицер" - съответния служител на институцията, която е дала парите. Той във всеки един момент знае на какъв етап е проектът и извършва мониторинг върху него, включително до постигането на резултатите. "С 12 души няма как да извършим това. Затова и чакаме последните насоки на Европейския механизъм, за да създадем новата агенция", обяснява Костадинов.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички