Петък,

Край с парите на калпак в науката

От: Администратор -
4803
Край с парите на калпак в науката
A
A
A

Режат парите на онези, които не правят изследвания

Българската наука ще има, условно казано, своя "Биг брадър". Просветното министерство е изготвило правилник за оценка и мониторинг на научните организации, както и на фонд "Научни изследвания". Документът е публикуван на сайта на МОН и се очаква да заработи след около месец, като първото оценяване на институциите би трябвало да протече още тази година.

Една от задачите на новата система за мониторинг на научните организации е да се установи коя от тях реално се занимава с научно-изследователска дейност и тя дава резултат. След това постепенно ще започне намаляване и спиране на парите за наука към онези институции, които не правят такава. Дори и университетите ще бъдат разделени на изследователски и други, като в крайна сметка парите за изследвания ще се концентрират основно в първите.
В момента тези средства се дават "на калпак" - всички

37 висши училища у нас получават приблизително равен процент

средства, които би трябвало да отиват единствено и само за изследвания. Според нормативните документи този процент би трябвало да бъде 10, но реално в момента той не превишава 2,8%. Проблемът обаче е, че дори и тези пари често се харчат неефективно, защото държавата няма система, по която да оценява и отчита за какво са усвоени тези пари, какви резултати са постигнати и как те са усвоени в практиката.

"Мога да дам пример от предходна година - за 8 милиона лева налице има едва 4 заявки за патенти и 15 публикации в индексирани списания /тоест такива, които са с тежест и се следят от научната общност/", разказа заместник-министърът на образованието проф. Костадин Костадинов. Идеята на новия правилник е постепенно да пренасочим парите за наука към онези институции и научни организации, които я правят. Освен това така ще може да бъде измервано и дали България достига научните цели в приоритетните области, които са заложени от правителството. Ако се види, че някъде има изоставане, това може да бъде аргумент да се поискат допълнителни пари от бюджета, за да бъде наваксано то. В същото време сме заложили, че всяка година държавата трябва да увеличава разходите, които прави за наука, с 20%. "2015 година я пропуснахме, което означава, че за да наваксаме, догодина трябва да ги увеличим с 25. Пропуснем ли и нея, процентът ще нарасне още", казва проф. Костадинов. Идеята на проекта е и друга - благодарение на него ще се следи и активността на учените, които вече ще имат електронни профили съгласно новия Закон за развитието на академичния състав. По този начин ще се предотврати възможността публични или европейски пари за наука да бъдат дадени на фирми, регистрирани от днес за вчера в апартамент под наем.

В същото време при оценяването и мониторинга ще може да се види и каква възвращаемост имат инвестициите, които държавата, а и бизнесът, влагат в наука. В момента няма система за проследяване, която да мери това. Съгласно замисъла на новия правилник като елемент от оценката на научните организации ще се взема информация от международните бази данни, които включват не публикации от типа на т. нар. "Гугъл-наука", а изследвания, които наистина привличат вниманието на научния свят. Тези бази данни са SCOPUS, WEB of SCIENCE, HarzingТs Publish or Perish (Google Scholar). Ще се използва и информация от НСИ, Евростат, регистъра за научна дейност у нас и Патентното ведомство. За целта на оценяването институти и университети ежегодно ще дават в МОН информация за всички свои учени, които са на основен трудов договор, заедно с имената, под които публикуват, и научните им степени и длъжности. Освен заплатите на тези хора ще бъде посочвана и информация за проектите, по които работят - както наши, така и международни, и привлечените по тях средства. От значение ще бъдат и договорите с наши и чужди предприятия, които през съответния период са отпуснали средства за научни изследвания. Ще се отчита и членството на учените в международни редколегии, които са регистрирани в световните бази данни, както и списъци на защитилите докторанти. Под внимание ще се вземат също написаните учебници и научно-популярни публикации, които имат висока обществена значимост. Иначе казано - ще се мерят всички индикатори за това не просто дали се правят научни изследвания, а и каква приложимост имат те

преливат ли "от пусто в празно"

доколко са възвърнали вложените в тях пари и какъв обществен ефект имат. Областите, в които възвращаемостта е най-висока, могат да получават приоритетно и по-високо финансиране през следващите години.
Фонд "Научни изследвания", който преди няколко години се прочу със скандал при раздаването на парите за наука на близки и познати, както и на проекти без нужния капацитет, вече ще отчита проектите, които е одобрил за финансиране, и размера на средствата, които им отпуска. Освен това ще се отчита и как се контролира харченето на вече отпуснатите средства, както и патентите, които са получени в резултат на тези финансирани проекти. На базата на тези отчети ще се взема решение какво да бъде финансирането на фонда през следващата година.

Като цяло мерките, предвидени в правилника и в още няколко документа, трябва да направят по-видима картината на научната дейност у нас, да очертаят лицето на хората и организациите, които не просто извършват научни изследвания, а и успяват да ги обвържат с практиката. Идеята е и публичните пари, давани от държавата или от еврофондове, да се насочат не толкова към фундаментални изследвания, а по-скоро такива, които имат приложна стойност и по някакъв начин могат да се превърнат в лост, който да издърпа икономиката.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички