Учениците от 11 и 12 клас вече няма да изучават задължително всички учебни предмети. Новият училищен закон доближава последния етап на гимназията до британския модел, където учениците се профилират според интересите си и според това в каква насока искат да продължат в университета. Последните два училищни класа всеки от учениците ще се обучава по профил като два от предметите ще бъдат определяни от държавата, а останалите от самото училище. В подготовката на учебните планове по тях могат да се включат университетите и бизнесът. Профилите са общо 11 като освен стандартните като хуманитарен, математически или природни науки, фигурират също предприемачество, софтуерни науки, музика, физическо възпитание. Отделно от това учениците ще изучават и няколко задължителни общообразователни предмети като например български език и литература. Законът обаче не уточнява какви и колко ще бъдат те. Това ще бъде решено с допълнително разписан стандарт, който ще се разработи от Министерството на образованието.
Депутатите отново се скараха за предвиденото в закона намаляване на годините в прогимназията с една. Според новия закон основно образование ще се завършва 7 клас, а гимназията се дели на два етапа като първият свършва в десети. Валери Жаблянов от БСП обаче посочи, че след 10 клас учениците не получават документ, който да струва нещо, а просто удостоверение, затова онези, които искат да отпаднат, няма да бъдат мотивирани въобще да продължат след 7 клас. Янаки Стоилов от БСП отбеляза, че и сега в ромските махали на Лом например абитуриентските балове се правят след 8 клас, защото никой не продължава нагоре. Лидерът на ДПС Лютви Местан посочи, че бялото петно в закона е, че той не дава отговор какво ще се случи с ония 23 % от учениците, които и сега не продължават в гимназия и отпадат от образователната система след 8 клас. Спор имаше и за майчиния език, който в крайна сметка остава незадължителен. Лютви Местан подчерта, че човек, който не владее добре майчиния език, не може да научи и официалния език на държавата и че дебатите в тази посока са самоцелно упражнение по патриотарство. По неговите думи политиката на държавата спрямо майчиния език е политика на имитация, а законът приравнява майчиния език с хореографията. Той попита депутатите от ПФ биха ли се съгласили примерно българите от Западните покрайнини, Молдова и Украйна да изучават майчиния си език, ако украинският закон се промени така, че определянето на часовете по него да е субективно право на министъра. Никой не уважава двойния стандарт, каза Местан. Патриотите реагираха остро, заявявайки, че до момента ДПС никога не е подкрепяло дебатите за българите зад граница и било наглост да говорят за тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
