Евросъюзът превръща Vukovar във Вуковар

Политиците въвеждат кирилицата заради малцинството

Евросъюзът превръща Vukovar във Вуковар | StandartNews.com

"Вуковар беше град, в който нямаше нищо. Сърбите бомбардираха къща по-къща, за да принудят хърватите да напуснат. До ден днешен се намират бомби от войната". Това са разкази на преживели трагедията на Вуковар, превърнала го в първия изцяло разрушен град в Европа след Втората световна война. Днес дунавското градче, чието име означава град на Вука (реката, която минава през него, за да се влее в Дунав), е наистина възкръснало от пепелта. Къщите са нови, улиците спретнати. За войната напомнят няколко разрушени сгради и старата водна кула, станала неин символ. На пръв поглед раните са зараснали. Белезите в душите на местните - едва ли.

Едни от най-големите празненства по повод приемането на Хърватия в ЕС ще бъдат именно във Вуковар. "Баш ме брига!" ( не ми пука) - така реагират вуковарци, като им заговориш за предстоящото влизане в ЕС. "Аз живея в мой свят, който със сигурност е по-добър от ЕС. Много приказки се изговориха. Да видим какво ще стане", казва мъж, наближаващ 30-те. Макар че мнозинството от местните са евроскептици, доволни ще има.

"Сърбите, които са малцинство, са щастливи, тъй като виждат в ЕС повече възможности за гарантиране на правата им", твърди Мария Молнер от хърватското радио "Вуковар". Макар че вуковарското радио е едно, мнозинството настоява то да се нарича хърватско. Разделението между сърби и хървати продължава да съществува, като от него се възползват най-вече политиците. Има сръбски и хърватски детски градини и училища. Кафенетата също са разделени. В обединена Европа Вуковар ще влезе разделен, а заради ЕС вероятно в скоро време ще бъдат разделени и табелите в града - на крилица и латиница.

Според преброяването от 2011 г. официално във Вуковар живеят 35 000 души, като сърбите представляват 33,84. През 2002 г. Хърватия прие закон за малцинствата като условие за започване на преговори за присъединяване към ЕС. В чл. 10 от този иначе конституционен закон е записано, че националните малцинства имат право свободно да говорят и пишат на своя език. В чл. 12 е уточнено, че ако съответното малцинство съставлява една трета от живеещите в населеното място, то надписите в града трябва да са двуезични.

"Хърватският парламент прие този закон набързо, само и само за да започнем преговори с ЕС. Тогава сърбите използваха случая и издействаха двуезичните надписи, ако малцинството е 33 на сто, а не 50%, както беше преди", уточнява Мария Молнер. По думите й през 2002 г. сърбите са били 32 % от населението и никой не е допускал, че 10 години по-късно броят им ще се увеличи.

В действителност във Вуковар живеят 15 000 души, от които 2500 са безработни. Хърватите поставят под съмнение достоверността на преброяването, но пък за да са угодни на ЕС, политиците готвят въвеждането на кирилицата. В интерес на истината в други части на Хърватия от дълго време има двуезични табели за италианското и унгарското малцинство, но случаят с Вуковар е по-специален. Парадоксалното е, че самите сърби във Вуковар не настояват за крилицата, осъзнавайки деликатността на въпроса. Освен това в съседна Сърбия латницата почти е изместила кирилицата. "Бихте ли ми обяснили как на мемориалния комплекс в Овчара ще има надпис на кирилица", пита Мария Молнер. "За мен това са само букви, но по този начин ще бъде осквернена паметта на жертвите", добавя тя.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай