Всеки учен с е-досие

Разработването на нови лекции и курсове също ще е бонус

Всеки учен с е-досие | StandartNews.com

Бълвали сме по един професор на ден през последната година

Авторски ТВ предавания, електронни учебници и патенти в чужбина ще носят точки

Всеки български учен вече ще има електронно досие с пълна информация не само за научната му дейност, а и за административните му и преподавателски постижения. Това предложение е част от нов законопроект за промени в Закона за развитие на академичния състав, качен на сайта на МОН. Преди време министерството бе качило различна версия на промените, в която тази идея липсваше. Съгласно сегашното предложение данните за достиженията на учените ще се съхраняват в Националния център за информация и документация /НАЦИД/.

България ще произвежда учени "на килограм" още една година. Проектът, с който режимът за раздаване на научни степени и академични звания се затяга, предвижда това да се случи от 1 май 2016 г. Идеята е за оставащата една година да бъдат приключени вече започналите процедури по хабилитация, които ще завършат при стария режим. Той бе въведен по времето на министър Сергей Игнатов с идеята да се даде "бърза писта" за хабилитация на учените, без да минават през дългата и тромава процедура на Висшата атестационна комисия (ВАК), която бе закрита. Бързата писта обаче твърде скоро си отмъсти на истинската наука -

за 3 г. страната ни произведе над 7000 души

хабилитиран научен състав. През последната година сме създавали по професор на ден, включително и по празниците.

Онова, което предвижда промяната, е свързано с въвеждането на минимални национални наукометрични критерии, на които кандидатите за доктори, доценти и професори трябва да отговарят. Доскоро за тях се говореше твърде общо, но в новия проект са описани поне параметрите, които ще носят точки на учените, желаещи да се хабилитират. Те ще имат различна тежест за различните научни области, като тя ще бъде конкретно разписана в правилник за прилагането на закона, който трябва да бъде готов до 6 месеца от приемането на самия закон. Без да са покрили тези критерии, дисертациите на учените дори няма да бъдат подлагани на разглеждане. Нещо повече - същите критерии ще трябва да покриват и членовете на научните журита, които сега в много от случаите не са добре подготвени и се подбират на приятелски принцип. В мотивите към закона е записано също, че в момента липсват единни правила за работа на всички научни журита, нито има стандартизирани изисквания към становищата и рецензиите, които изготвят те. Ректори са разказвали, че в много от случаите въпросните рецензии се ограничават с общи изявления по темата на кандидата, без да говорят конкретно за научния му труд, или пък са копипейст от дисертацията му.

Сред критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за хабилитация, на първо място са показателите, които отразяват реалните им научни достижения - не само брой публикации в реферирани специализирани издания

но и цитати от други автори

Точки носят и написаните глави в книги, както и подадените заявки за международни и национални патенти в областите, където това е възможно. От значение са и докладите, които ученият е изнесъл на научни конференции, както и дали той е търсен за участие в научни комитети. Сред изискванията има и критерий, свързан с това дали съответният учен е ръководил научни проекти и за какъв размер на сумата по тях става дума. Точки ще носят и участието в редакционни колективи на реферирани издания. За хората, които се хабилитират в художествено-творческата сфера, от значение са неща като авторски изложби или брой написани партитури. Сред критериите е записано също, че се броят и излъчените авторски радио и телевизионни предавания от кандидатите, без да е разписано за кои точно научни области става дума.

При хабилитирането обаче носи точки и преподавателската дейност, която е отделена от научната. Ако от години четеш едни и същи лекционни курсове, оставаш без бонус. Оценяват се високо въведените нови лекционни курсове или серии от упражнения, както и издадените учебници у нас и в чужбина. Специално поощрение има за разработени електронни учебници. Отделно се дават бонуси за успешно защитили докторанти, които кандидатът за доцент или професор е ръководил, както и ръководството на магистърски или бакалавърски програми. Броят бонус точки, които съответните дейности носят, са различни за отделните научни степени. Предвидено е обаче висшите училища да могат да въвеждат чрез правилниците си и допълнителни критерии при хабилитацията, ако смятат, че общите са недостатъчни за техните изисквания. По-миналата година отделните научни гилдии бяха предложили подобен списък от критерии, при които обаче се оказа, че

да станеш доцент по спорт е едва ли не по-трудно, отколкото по медицина

и въпросните критерии бяха оставени за доразработване. Законът ще изисква учените сами да предоставят данни за това, че са постигнали съответните изисквания. Ново изискване е и поне един от рецензентите на кандидата за хабилитация да бъде професор. При журитата се поставя и друго специално условие -техен член не може да бъде човек, за когото е установено плагиатство.

Именно интелектуалната кражба обаче остава проблем, който отново е засегнат съвсем бегло от проектозакона. В него е записано главно, че от академична длъжност се освобождават лица, "когато бъде доказано по установения ред плагиатство в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност". На практика това

силно затруднява установяването на плагиатство

тъй като в момента дело за интелектуална кражба могат да водят основно засегнатите от нея лица. Ако ученият, от чиито трудове авторът е откраднал, е починал или пък е от чужбина, на практика излиза, че няма начин крадецът на труда му да бъде осъден. Законът пропуска и възможността кражбата да бъде извършена и в друг труд, с който ученият не се е хабилитирал - на практика, ако бъде установена такава, той пак може да продължи да заема академичната си длъжност.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай