София
Нова стратегия за българите в чужбина и връщането им у нас представят в момента на кръгла маса в НДК вицепремиерите Ивайло Калфин, Даниел Вълчев и премиерът Сергей Станишев.
При откриването на форума премиерът акцентира върху факта, че през 90-те години много български граждани са потърсили препитание в чужбина заради лошите икономически условия у нас. В момента дори той нямал точна статистика колко наброяват емигрантите ни.
Според Станишев акцент в работата на кабинета за българите в странство трябва да са студентите в чужбина, които вече надхвърлят 50 хил. души.
Редица мерки трябвало да се предприемат за реализиране на подготвяната повече от година стратегия. Една от тях била да се създаде Съвет за българите в чужбина към МС, консултативен съвет по този въпрос към държавната агенция за българите в чужбина и съставяне на парламентарна комисия. Премиерът планира да се наблегне и върху фонда за българите в чужбина, който предстои да бъде създаден и финансиран от държавата.
Предвижда се и улеснен достъп за получаване на българско гражданство на членове на семейства на наши емигранти. Според премиера е нужно и да се направи специален регистър на студентите ни в чужбина, който да бъде предоставен на родните работодатели.
„Българският паспорт и българското гражданство трябва да се превърнат в нещо като церемония, тъй като това е специален акт, а не просто получаване на паспорт", каза още Станишев.
Вицепрезидентът Ангел Марин пък поясни че незабавно трябва да се реформират четири закона и нарече закона за българите извън България срам и позор за нас. Другите закони, които според него подлежат на поправки са законът за българското гражданство, за чужденците и за заетостта.
„ Държавата е длъжник на бизнеса. Ако искаме да привлича българска работна ръка от чужбина трябва да му осигурим условия за това", заяви Марин. Той отправи препоръка към външния министър Калфин, че трябва всеки дипломат задължително да бъде препитван „за българската диаспора в съответната страна”.
В нашите училища зад граница да се изучават само български език и литература, история и география на България, предложи вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев.
Според него не било целесъобразно да се изпращат зад граница родни специалисти, които да водят занятия по други предмети.
В момента командироваме в чужбина и учители по музика, не е нормално да смятаме, че българските училища ще са конкурентноспособни на чуждестранните, допълни той. Вълчев подчерта, че сега издръжката на наш ученик зад граница е между 5 и 10 пъти по-голяма от издръжката на ученик в родно школо.
Образователният министър съобщи, че в момента експертите от министерството му работят върху програми по български език, история и география, които да са с по-леко съдържание и да са пригодени специално за нуждите на училищата зад граница.
Помагалата ще бъдат изпращани до сънародниците ни в чужбина по електронен път.
Излишно е в 21 век да транспортираме големи количества хартия, обясни Вълчев. Той подчерта ангажиментът на държавата да финансира изпращането на педагози за училищата зад граница. На българските школа ще бъде дадено и правото да кандидатстват за пари по проекти наравно с училищата на наша територия.
В момента има три български държавни училища зад граница-в Прага, Братислава и Будапеща. Към посолствата ни в чужбина функционират 20 училища в 15 държави. Извън посолствата българските структури за обучение са 50, а в 7 държави и 18 училища има обучение по български език в местните училища.
Вълчев обясни, че в момента от просветното ведомство работят върху регистър на родните училища в чужбина.
Надя Панкова
Теодора Йолчева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
