В негова памет е построена специална сграда - мавзолей, местният архив съхранява дипломата на духовника с подписа на проф. Неофит Рилски
Първият български екзарх Антим, наречен затова Първи, не е от Видин, но свързва живота си с този град. Бил е митрополит на видинската епархия, което го прави близък и уважаван не само от вярващите, но и от всички видинчани. Затова те му издигат мавзолей близо до мястото, където е живял като владика. Днес той е част от митрополитския комплекс заедно с храмовете „Свети Николай" и „Свети Панталеймон" и митрополитския дом. Това е вторият мавзолей у нас. Първият е на княз Александър Батенберг и се намира в София.
Антим е първият български екзарх , което означава първия глава на самостоятелната българска църква. Църковната независимост е извоювана през 1872 година.
Духовникът Антим има достоен живот.
Роден е през 1812 година в Лозенград
Източна Тракия. Учи в богословското училище на остров Халки, Гърция. До днес в държавния архив във Видин се пази дипломата му от това учиилще. Негови преподаватели са проф. Константин Типалд – по богословие и философия, и проф. Неофит Рилски – по славянска филология. Приема монашеството през 1837 година в Хилендарския манастир. Учи и в Цариград, а през 1886 година завършва московската духовна академия. През 1868 година е избран за видински митрополит. На 6 декември същата година той за първи път служи във Видин на български език в старата дървена църква „Свети Димитър". През 1884 се взема решение за строеж на нов храм във Видин, тъй като този, в който служил Антим, бил много овехтял. Първият му камък е положен през 1885 година. През 1889 година дървеният храм е съборен, за да се освободи място за новия. Строителството ръководели най-известните архитекти по това време - Евгерий Геслер, Мачас Ментрел, Теодор Върхота, инж. Кожухаров. В строежа, освен тревненски майстори, участвали и строители от Италия – Антони Батистути изградил колоните, Бартрок Клева – сводовете. Участвал и Франческо Гусарди.
През това време
Антим повежда борба за независима българска църква
за което е заточен в Мала Азия. Когато е извоювана нейната независимост, той става първият български екзарх. Оттогава към името му се прибавя и уточнението Първи.
След Освобождението през 1879 година е избран за председател на първото Велико народно събрание. Сменил за кратко пребиваващия на този пост дядо Анто Стогодишни от село Песочница, Берковско. Избрали го заради широката му информираност, знания и интелигентност. Депутат е и в третото Велико народно събрание. Проявява се не само като голям духовник, но и като голям общественик и патриот. Милеел за нова България. След края на третото събрание се завръща на стария си пост във Видин – митрополит. Умира в този град през 1888 година.
Видинските граждани го запомнили като мил духовник, българин-патриот, техен закрилник, дарител. Затова решават да му се издигне мавзолей. Подемат акция за събиране на средства и изграждането му става през 1934 година. Проектант на специалната сграда е арх. Илия Попов. Тя има 40 кв. м площ и е леснодостъпна за посетители. Има квадратна форма, наподобяваща църква. Завършва с куполовиден покрив, на който са оформени няколко прозореца. Куполът е изграден от бял врачански камък. На входа е поставен портрет на Антим Първи, изработен в разноцветна мозайка. Стените отвътре са изографисани. Стенописите са много прецизни и впечатляват и сега посетителите. На първия етаж след няколко стъпала се стига до
седящата фигура на духовника, дело на скулптора Иван Дудулов
В подземието се намира саркофагът с тленните останки на Антим.
През 1975 година мавзолеят на Антим е обявен за паметник на културата.
Като видински митрополит, екзарх Антим завещава цялото си състояние за построяване на храма „Свети Димитър" и на училище за видинските деца. Още приживе той купува място за построяване на училището. Сградата е построена през 1891 година и е открита на 30 ноември същата година. Предназначена е за прогимназия, която се превръща в духовен център. Съществува и до днес. Дълги години в нея се помещава елитната природо-математическа гимназия „Екзарх Антим Първи". Но заради малките размери за големия брой ученици, гимназията е преместена в друга сграда. В училището на Антим сега е настанено основното училище „Свети Климент Охридски". Заради първоначалната му зелена фасада то и досега се нарича Зеленото училище.
Видин пази и други следи от големия българин и духовник. В държавния архив, освен дипломата му от Халки, се пази и посланието на вселенския патриарх при избирането му за видински митрополит. Пази се и решението на първото Велико народно събрание за избирането на Александър Батенберг за български княз. Документите са били съхранявани в личния архив на Антим, който е останал във видинската митрополия. През 1953 година е предаден в държавния архив.
В църковния музей в Клисурския манастир пък се пазят празничната сърмена мантия, шапката-корона и митрополитският жезъл на Антим. Те впечатляват със строгост, но и с църковен разкош.
Мантията е ушита от най-хубавия плат за времето си
изкустно е изработен и жезълът. Дълги години дрехата, короната и жезълът се съхраняват в Добридолския манастир. Преместини са в Клисурския след откриването на църковния музей. До днес те са едни от експонатите, които предизвикват най-голям интерес сред посетителите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
