Ветеран от Ломския полк подгони 106 години

Ветеран от Ломския полк подгони 106 години | StandartNews.com

Закусва и вечеря с мляко, никога не е посягал към чашката

В Дреновец стягат голям празник за рождения ден на дядо Илия Христов

105-годишният дядо Илия Христов от село Дреновец е най-възрастният жител не само на нашето село, но и в цялата Видинска област, каза за "Стандарт" кметът Надя Иванова. Ако е жив и здрав, на 1 юли ще устроим голямо общоселско тържество в негова част. Тогава той ще навърши 106 години.

Преди 5 години общината в Ружинци го е поздравила за неговия век. Венци, кметът ми даде 100 лв., разказва подробности столетникът.

Илия Христов е роден през 1910 година в планинското село Горни Лом в многолюдно и много бедно семейство. Отрано тръгнал сам да изкарва хляба си и станал аргатин в дома на чорбаджията Петър от село Дреновец. Когато полската работа свършила и есента дошло време да напусне къщата му, той помолил да остане и за зимата.

Ще работя само за хляба си, обещал той

Чорбаджията обаче оценил трудолюбивото и честно момче и му рекъл: "Остани, имам дъщери, избери си една от тях, оженете се и ето те в моя дом". Младият Илия избрал Евтима, родена през 1906 година. Двамата заживели щастливо. Родили им се две деца - син Йордан и дъщеря Боринка. И двамата са живи и здрави днес - Йордан е на 85 години, кара кола и редовно посещава едно от кафенетата в селото за чаша кафе. Боринка Илиева, която днес е на 83 година, след дълъг живот в София и работа в "Кремиковци" се прибрала в родното село. През последните години тя се грижи за баща си, прибрала го е в своята къща, за да й е по-лесна шетнята около възрастния човек.

Евтима починала през 1987 година и старецът дълго време живял сам. До преди 10-ина години

сам обработвал 3-декаровата си градина

Отглеждал зеленчуци, царевица. Сега повече време прекарва в стаята си - седи, лежи, разхожда се в двора. Трудно чува, не вижда много добре, но паметта му е свежа и напълно запазена. Може да разказва с подробности за случки, станали преди много години. Обича да разказва за войнишките си години, прекарани през 1930 - 1931 година в Ломския полк в Белоградчик, където

ял бой заради симпатиите си към Русия

Казвал на наборниците си, че тя ще победи, ако избухне световна война. Сам той станал участник във Втората световна война. Сега го почитат и като ветеран от фронта.

Баща ми не е пил, не е преяждал никога, споделя дъщерята му. Сутрин задължително закусва прясно мляко, а вечер - кисело. Обича и си хапва сладко. Не боледува, не пие лекарства. Прекарал е една операция, но тя само ограничила движението му. И след нея продължава да се радва на добро здраве.

Дядо Илия е бил цял живот прислужник, поднешному - хигиенист. Най-напред в аптеката, после - в ТКЗС-то. От 1990 е пенсионер. Не се оплаква от безпаричие - с двете си пенсии той и Боринка успяват да се издържат - хранят се и си плащат редовно сметките за ток, вода и телефон.

От миналата година дядото започнал да говори за погребението си. Не съм ходил много в черква, но съм християнин и искам да ме погребете с поп. И с музика, нарежда ветеранът.

Канели го да учи за
лекар, но отказал

Сред най-паметните спомени на Илия Христов е как се озовал на тържеството за 9 септември през 1946 година на площада в София. Заслужил честта да марширува пред първите хора в държавата като ударник от болницата в Лом, където работил като санитар. От трибуната му махали Вълко Червенков с традиционния си каскет, Трайчо Костов и Добри Терпешев.
От болницата предложили на Илия да иде да следва за лекар. "Това партията го правеше, но аз отказах. На мен ми даваха всичко - храна, квартира, осветление, отопление, всичко, но за семейството ми нямаше кой да се грижи.
Жена ми болна, синът и дъщерята учат, не можех да ги оставя. Затова и лекар не станах. Но добри пари получавах - 1200 лв. заплата, храна. През 3 г. ми повишаваха заплата, та така до 5000 лв. Денонощно работехме. Спешни работи. Операции, язви, аборти, родилки", разказва в едно от интервютата си столетникът.
Зарязва работата в болницата, когато в Дреновец откриват аптека. Изкарва там 21 години, където бърка сиропи, мехлеми и прахове.
Не спира да работи и като пенсионер, още 14 г. изкарва като хигиенист в съвета на селото и в АПК-то.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай