Благоевград. Българи са държани в робство, принуждавани да работят по 13-14 часа на ден, а нощем да спят зад решетки. При това само на километри от Солун, научи агенция Стандарт Нюз. "Третираше ни като роби. Аз и още двама българи работехме във фермата на Лазар и двамата му братя в село, което е на 12 километра от Солун. Трудехме се по 13-14 часа, а вечер ни заключваше. Прозорците на сградата бяха с решетки, а вратата беше метална, за да не избягаме. 6 месеца издържах на непосилния труд и грубото отношение, но успях да избягам, разказва 48-годишният гастарбайтер Ибрахим Рефик от дуловското село Окорш.
От седмица Рефик е в Благоевград, вечер спи по пейките в района на болницата. През деня пък е пред Кръвния център с надеждата да даде кръв и да изкара пари, за да се прибере в родния си дом. Твърди, че е изминал пеш разстоянието от Солун до Благоевград. "Общо съм минал 270 километра, краката ми отекоха, никой не ме качи на автостоп. Веднъж се обърках и тръгнах към Драма, но после се върнах в Серес и влязох в България през ГКПП-Промахон-Кулата", продължава своя разказ гурбетчията. Знае само малкото име на своя гръцки чорбаджия – Лазар. Той бил най-главният сред тримата братя. Бил агресивен и нервен, често се напивал. Тогава налитал да бие работниците си, псувал ги, ругал ги и ги обиждал. Заплашвал ги дори с пистолет, че ще ги гръмне. "Бях строител в София, но работата секна и един столичанин ми предложи да ме закара в Гърция на гурбет. На 10 януари пристигнах във фермата, Лазар има обори върху 35-40 декара земя, гледа овце, крави и биволи. Аз, Димитър Герчев от Сандански и Гюнай Али от Добричко слагахме храна на животните и чистехме, сечехме дърва. За труда си не съм получил и стотинка, а ми беше обещал по 500 евро на месец", твърди Ибрахим. Признава обаче, че в помещенията оборудването било на ниво, разполагали с всичко необходимо. Само дето стопанинът нарочно им изключил хладилника, за да не пият студена вода и да настинат. Храна и цигари им давал достатъчно всеки ден. На 4-ти юли сутринта, към 04,30 ч, той успял най-сетне да пререже с ножовка част от металните решетки на прозореца и да ги изкърти с щанга. Скочил от втория етаж, докато другите двама работници спели на първия етаж. Хванал гората и стигнал до Солун, а сетне и до Благоевград.
"Кой знае как тормози двамата ми колеги сега този Лазар, тъй като успях да офейкам. Имахме право само да работим като роби. Не ми трябва никаква Гърция вече. Искам да се прибера при жена си Фатмегюл, имаме син и дъщеря, внуци. Не знам живи ли са, здрави ли са. Лазар ми взе още в първия ден мобилния телефон, не знам наизуст номерата на близките, за да им звънна", казва Ибрахим, който все пак има GSM в себе си, но няма кредит, за да набира. Пеш дойдох от Солун, казвам ви истината. Ако лъжа, да не видя децата си”, кълне се Ибрахим и поема пак към Кръвния център.
"Вечер се качвах на втория етаж, а след мен Лазар заключваше вратата. Нямах контакт с другите двама българи Димитър и Гюнай, които спяха на първия етаж в постройката. Все едно се намирахме в затвор – отвориш прозореца, а той опасан с метални решетки", разказва още за кошмара край Солун Ибрахим. Сутрин чираците ставали още в 05,30 ч, а вечер тичали по работа чак до 19,30 ч. За капак често върху тях се нахвърлял пияният чорбаджия Лазар. Веднъж набил зверски Гюнай. "Мен пък ме заболя зъб, дори един аналгин не ми даде. Гюнай е на 36 години, а Димитър на 28. Минах през Сандански, за да разкажа за патилата на Митко на неговите близки, но забравих на коя улица живее", твърди злополучният гурбетчия. Мечтае да прегърне децата си – Шабан и Байрие, внуците и съпругата си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
