Проучванията на тракийските паметници винаги са поднасяли едни от най-важните открития в българската археология. Достатъчно е да си спомним невероятните постижения на големия Георги Китов, който вече не е сред нас. Но неговите последователи продължават достойно делото му.
И през 2013 г. откритията в областта на изследването на траките пряко или косвено са във връзка с негови находки. Така например проучваната вече 8 години от доц. Иван Христов в планината над Хисаря владетелска резиденция под връх Кози грамади вероятно е свързана с могилния некропол при Старосел. А той бе разкрит именно от Георги Китов през първите години на новото хилядолетие. Предполага се, че в могилите са погребвани тракийските владетели, управлявали поданиците си от мощната крепост високо в планината.
Нейното разкриване започва още през 2005 г. Тогава археолозите попадат на отлично запазен архитектурен ансамбъл от V-IV в.пр.Хр., намиращ се под връх Кози грамади и на 1000 м надморска височина. Той включва няколко сгради, разположени на площ от 4.5 дка и обградени от здрава крепостна стена. Централна е построената от идеално издялани квадрови блокове резиденция, съхранена до 3 м височина. Вече през 2011 г. е открита кула-порта, играела роля и на параден вход към двореца. Вън от съмнение е, че комплексът е типична укрепена резиденция на тракийски владетел - т.нар. тюрзис. Освен царя там живеят неговите приближени, слугите и войниците от охраняващия гарнизон.
Няма как на такова място да липсва и храм. Именно на него попада Христов през 2013 г., разкопавайки могила в близост до крепостта. Още през VIII-VI в.пр.Хр. тук съществува скално светилище, оградено със стена. Вътре траките полагали своите дарове от керамични съдове и метални предмети. През IV в.пр.Хр. заедно с резиденцията се появява и храм от обработени каменни блокове, покрит с керемиди от коринтски тип. На мястото на старите глинени култови огнища са изградени четири кръгли каменни олтара.
Големият разцвет на светилището е по време на римската епоха през III в. Датират го монети на император Елиогабал, както и уникална колекция от мраморни оброчни плочки. До този момент археолозите откриват около 160 цели или частично запазени паметника, както и над 400 фрагмента. Според изпълнените върху плочките сюжети се предполага, че храмът е бил посветен на върховните божества Зевс и Хера.
Така, макар и романизирани, планинските траки съхраняват спомена за своите древни вярвания. В известен смисъл това се запазва и след приемането на християнството. Езическото светилище е изоставено, но на 15 м от него се изгражда малка еднокорабна базилика. Учените смятат, че тя е посветена на св. Илия, който подобно на Зевс е повелител на гръмотевиците и светкавиците.
На няколко десетки километра от Кози грамади и в равнините край Сливен от доста време работи дългогодишната сътрудничка и спътница в живота на Китов, Диана Димитрова. В рамките на експедиция "Темп" тя разкрива тракийските могили от района. През 2013 г. голямото откритие е Гурева могила в землището на с. Жельо войвода. До важното попадение се стига след предварителни теренни обхождания и 29 сондажа на ръка.
Първо археолозите попадат на няколко по-късни християнски погребения, в които намират сребърна обеца и фрагментирани керамични съдове. В стари иманярски изкопи пък намират две мраморни оброчни плочки на Тракийския конник от II-III в. Но истинската изненада идва, когато в югоизточната периферия на могилата са засечени няколко гроба от I-II в. - периода, непосредствено след римското завоевание на Тракия. Единият е иззидан с тухли в предварително изкопана и опалена с огън яма. В друг като гробни дарове са положени множество глинени и стъклени съдове. Един флакон от стъкло е запазен, има следи от кондензирана влага и може да побере точно 500 милилитра течност.
Но най-интересните находки са бронзовата амфора и бронзовата патера, извадени от един от гробовете. Реставраторът Георги Мавров успява да ги консервира и съхрани буквално за няколко дни. Прави впечатление, че дръжката на патерата завършва с лъвска глава и напомня за образци от предримската епоха. Всъщност образът е хибрид между царя на животните и козел с рога, а има дълги уши на заек или магаре.
Без съмнение това е култово изображение и има символичен смисъл. Според Диана Димитрова съдът е използван за загребване на вода, с която жрецът да се измие и пречисти преди извършване на обредите.
Бронзовата амфора също има уникална украса по дръжките. В най-горната част са изпълнени човешки глави в профил надясно. Отдолу пък са оформени крилати сфинксове, а композицията се завършва от женски глави във фас и растителни орнаменти. Последните са доста изтъркани, което говори, че съдът е бил дълго време в употреба. Този факт, както и украсата от стилизирана лесбийска кима под шията на амфората, показва отново връзката с по-ранни образци.
Край гробовете от римския период археолозите откриват площадки с натрошени керамични съдове. Те са останали след извършването на обредни жертвоприношения на храна и вино, след като е бил произведен ритуалът на трупоизгарянето на положените в могилата видни тракийски аристократи. Реконструкцията на тези обичаи показва, че местните благородници запазват положението си и след идването на италийците на Балканите.
Кой е владял резиденцията
Според Иван Христов резиденцията на върха е обитавана от владетелите на одрисите. Хипотезата му е, че става дума за Аматок I или Котис I. Крепостта е орлово гнездо, защитавано сравнително лесно. Същевременно в нея са създадени всички удобства за функционирането на царския двор през V-I в.пр.Хр.
Златото
В единия от гробовете от римската епоха екипът на Диана Димитрова открива плитка яма, носеща следи от опалване. След като огънят е угаснал, върху обгорелите гробни дарове внимателно са положени два керамични съда и златна лунула. Тя няма следи от износване и не е носена приживе.
Проф. дин Николай Овчаров
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
