Рефат и Фатме се взеха след двудневна веселба
Думите няма да стигнат и на най-умелия разказвач, за да опише сватбата и следващото я преживяване в родопското село Рибново. Това трябва да се види и усети поне веднъж в живота. Кръшни хора разтресоха два дни поред Западните Родопи. Рефат и Фатме се взеха в събота и неделя, като спазиха отколешната помашка традиция. Чеиз, дарове, суета, калабалък, цветни шалвари изпълниха главната улица с разбития асфалт. Дошлите отдалеч дадоха повод за разговори на рибновки, с чието любопитство може да се мери само журналистическият интерес. Чужди фотографи пък запечатаха празника на младото семейство Атипови, за да го показват по света. Мнозина обвиняват рибновци в изостаналост заради начина им на живот и традициите, които пазят. Не е така! В селото днес живеят около 3000 души, сватби се вдигат цяла зима, младите хора са на всеки ъгъл. С това не могат да се похвалят много села в България, а в съседното християнско Осеново живеят около 40 души, повечето от които не знаят дали ще посрещнат 80-ия си рожден ден.
Събота, 13 ч. На тротоара пред кметството в Рибново мъже, облечени в тъмни дрехи, пушат и оглеждат всеки, който минава покрай тях. Цвят на селото придават жени с традиционните си дрехи, с които всъщност са облечени не само за сватба - шалвари в различни искрящи цветове, престилки, бели чорапи и кърпи на главите. Омъжените носят и манти - сини или кафяви. Трудният живот на тези хора, изхранващи се основно от тютюн, картофи и гурбет, е изписан на лицата им. 45-годишните изглеждат на 60, а за 60-годишните - по-добре да не говоря. "Ако не си познал мизерията, не можеш да усетиш сладостта на живота", казва ми чичо Сефер с мъдростта на своите 67 г.
Ние водим живот на ръба
добавя от своя страна Юсуф, но на сватба за това не се говори.
Две зурни писват. Два тъпана им пригласят, като започват ритмично да "чукат", както казват местните. "Като тръгнете след музиката, ще стигнете до чеиза на булката", упътва ни Сефер, който предлага да ни придружи, а след това ни кани да обядваме у тях, макар че ни познава от десетина минути.
На чеиза на булката, който е изваден на показ пред къщата на родителите й, може да завиди всеки новодомец. Одеяла, килими, покривки, дрехи, легла, техника - всичко, необходимо за първите стъпки на едно младо семейство.
"Наричаме го дар, а всъщност виждаш труда на цял живот", уточнява Сефер, като дърпа силно от смачканата си цигара. Да види чеиза се изрежда цялото село. Самите жени поглеждат с крайчеца на окото, все едно не ги интересува. Онези, които идват на групички, шушукат, спират се, посочват, докосват. "Клюкарят. Сега сравняват какво е имало на предишната сватба. За най-хубавото - най-лошото ще кажат. Женска им работа", казва с усмивка Юсуф. "Понякога хората прекаляват с чеиза, но който може да си го позволи, дарява много и младоженците могат да си напълнят догоре къщата", добавя снаха му Фикрие.
Една сватба в Рибново
излиза около 20 000 лв.
без да се включва чеизът. "Сватбата е гордостта на селото и нейното богатство, затова стане ли дума, хората не жалят пари", отбелязва Азим Фета, който е създател на сайта www.ribnovo-bg.com. "В първия ден хранят младоженеца", уточнява Джамал. В бара на кооперацията "При Манчо" родителите на момчето посрещат гостите от тяхна страна. В това време родителите на булката изваждат чеиза. В неделя пък в заведението посрещат близките и приятелите на булката. След почерпката показват мъжкия дар.
В 15 ч на площада писва и трета зурна. И тъпаните стават три. Булката и младоженецът - с огърлици от банкноти, повеждат първото хоро. Дъждът не пречи на веселбата. Младите се хващат, по-възрастните наблюдават. Младеж развява синьо знаме с избродирано бяло сърце. "Така е по-тържествено!", обяснява Фикрие. Площадът се изпълва с хора. От горната страна на улицата се задава колона с млади жени с тави, покрити с с шарени покривки. "Отиват на друг годеж", каза някой, опитвайки се да заглуши зурната. Не всички идват на празника обаче. "Вдовица съм и не ми е удобно да ходя", казва Наджие. "Нямам място на празника", добавя жената.
Дъждът преминава в мокър сняг, но не спира веселбата. Хорото се вие и става все по-многобройно. Публиката му също. С времето
танцьорите са все по-настървени
при това - без помощта на алкохола. Гледката е уникална. Усещането също. Всички са мокри до кости, но са на площада. Веселбата продължава до 21,30, за да продължи отново на следващия ден.
Неделя 13 ч. Музикантите на площада дават знак, че веселбата предстои. "При Манчо" хранят момичето. 20-годишният Рефат и с година по-младата Фатме, които са заедно от 4 г., посрещат гостите, за които се грижи друг оркестър. Хора се вият около масите. Сервират близки. Менюто включва салата, телешки кюфтета и кебапчета, паста за десерт и безалкохолно. Повечето бутилки бира остават неотворени. "В повечето помашки села сватбените традиции са различни, но не навсякъде се пазят. В Рибново обаче спазват традицията, което прави сватбата уникална", каза Арив Алов, който се е вдигнал чак от Девин, за да поздрави младоженците.
След почерпката през селото минава дара на младоженеца, който е по-скромен от този на булката - шалвари, обувки, дрехи. Следва гелината (б.а. ритуалът по изрисуване на булката), която продължава само няколко часа. Ще шарят Фатме. Лицето й ще бъде изрисувано и налепено с пайети. Така
гледайки в огледало, тя ще излезе от бащината къща
за да влезе в новия си дом, където ходжата ще извърши религиозната венчавка.
"Сега музиката свири, но гласът след 3 дни ще се чуе", припомня Джамал Люманков старата рибновска поговорка, която ще рече, че какво ще излезе от всичко ще стане ясно след 3 дни. В тези три дни след сватбата пък младоженците нямат право да излизат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
