Хокинг живее назаем повече от половин век, а тази седмица навърши 73
Преди половин век, когато е едва навършил 21 години, момчето Стивън Хокинг получава една от най-кошмарните диагнози - амиотрофичната латерална склероза (АЛС). Известна е също като болест на Лу Гериг и почти винаги отнема живот до няколко години. Моторните неврони на централната нервна система започват да дегенерират по неизвестни причини. И постоянното им умиране води до атрофия на цялото тяло, а после парализа. Смъртта обикновено настъпва в резултат на отказа на дихателната мускулатура, като това се случва относително бързо. Обикновено болестта засяга хора на възраст от 40 до 60 години, но при Хокинг тя е диагностицирана още на 21-годишна възраст и лекарите не му давали повече от две години живот. Само 5 процента от хората, които имат неговата форма на заболяването, оцеляват повече от десетилетие след диагнозата.
По някакво чудо обаче Стивън успява да избегне страшната орис. И живее живот назаем вече десетилетия наред. Прикованото към инвалидната количка тяло, изкривеното от болестта лице, но изумителната му воля за живот и знание пък отдавна са се превърнали в емблема на човечеството. Тази седмица Хокинг навърши 73 години.
От 1985 г. той може да разговаря единствено чрез компютър и специален софтуер, който чете движенията на един мускул на бузата му и на очите му. А изглежда, че в съдбата му са вплетени две чудеса - едно на науката и едно на медицината.
Както често става обаче, болестта допълнително засилва умствените му способности - с физическите ограничения, с които е осъден да живее, той е затворник на тялото си, но напълно свободен в най-големия простор, който човек може да усвои - този на ума. Самият Хокинг неведнъж е признавал, че болестта е изиграла роля в оформянето му на учен.
"Започнах да напредвам в проучванията си и се сгодих за момиче на име Джейн Уайлд, която срещнах точно по времето, когато бях диагностициран. Годежът промени живота ми и ми даде нещо, за което да живея", разказва още професорът за първите години от болестта.
Джейн действително успява да го спаси от жестоката самота и изолация, която подобна болест налага. А най-хубавото е, че тя добре е знаела какво представлява болестта му и въпреки всичко се е съгласила да бъде с него.
До 1974 г. Хокинг и съпругата му имат три деца и успяват да се справят сами с неудобствата, произтичащи от болестта. Когато обаче мускулите започват да го предават все повече, двамата с жена му решават да вземат един от студентите му да им помага вкъщи. Срещу помощ в битовите задачи той получавал подслон и лични наставления от професора.
Един от най-трудните моменти в живота на Хокинг настъпва през 1985 г. Тогава физикът, който вече се радва на световна популярност, се разболява от пневмония, която едва не го убива. Самият той пише по-късно за този период от живота си: "През 1985 г. се разболях от пневмония, след като бях нахвърлял първата чернова на романа (тогава той пише "Кратка история на времето"). Трябваше да се подложа на трахеостомия, с което загубих говора си и стана почти невъзможно да общувам. Мислех, че няма да мога да я довърша. Но Брайън (по онова време негов студент) не само ми помогна да я коригирам и допълня, но и ме научи как да използвам програмата за комуникации, наречена "Ливинг сентър", която ми подари. С нейна помощ мога да пиша книги и публикации, а и да разговарям с хората, като използвам говорния синтезатор, който ми подариха от "Спийч плъс". И тъй синтезаторът и един малък компютър бяха монтирани на инвалидния ми стол", разказва той. И добавя, че харесва изкуствения си глас, но не му допада американският му акцент.
300 години след Галилей
Хокинг винаги с гордост подчертава, че му се е паднала честта да се роди на 8 януари 1942 година. Което е точно триста години след смъртта на великия класик на физическата наука Галилео Галилей. Обръща се внимание и върху поста, което е заемал до 2009 г. в Кеймбриджкия университет - Лукасов професор по математика. На същата позиция е бил някога и Исак Нютон - каква по-добра приемственост с двамата гении от тази?
А след като завършил училище, Хокинг се отправил към Оксфорд. И за свое изумление през есента на 1959 г. се оказал сред студентите. "Тъй като не бях добре подготвен, смятах да разгледам проблемите на теоретичната физика и да избягвам въпросите, изискващи фактически знания. Моята оценка беше на границата между "добре" и "отлично" и за да се реши окончателно, ми задаваха допълнителни въпроси. Е Ако получех "отлично", отивах в Кеймбридж, ако останеше "добре", оставах в Оксфорд", разказва той.
"Провървя ми и в това, че избрах теоретичната физика, понеже тя цялата е в главата. Затова физическата ми немощ не се оказа сериозен ми нус", разказва той. "Моите колеги, всички без изключение, винаги ми оказваха максимално съдействие", добавя още Хокинг.
А в живота му настъпва момент, който и до днес учудва всички. Въпреки че многократно е казвал, че Джейн го е спасила от ужаса на болестта, и която е неизменно до него, грижейки се за трите им деца, през 1995 г. прикованият на инвалидна количка Хокинг напуска съпругата си и решава да се ожени за медицинската си сестра Илейн Мейсън. Бракът с втората му съпруга Илейн продължи 10 години и също приключи с развод. Сега, на прага на старостта, Хокинг и Джейн отново се сближиха, а физикът призна, че е направил грешка с развода.
Теория на всичко
Историята на гениалния британски физик Стивън Хокинг е бурна и драматична, така че беше въпрос на време някой да я разкаже в киното. С начинанието се зае режисьорът на "Човек върху жица" Джеймс Марш. Филмът носи заглавието на сборника с лекции от Хокинг "Theory Of Everything" (Теория на всичко). Историята ни запознава с младежките години на Хокинг и брака му с Джейн, с която се запознава докато учи в Кембридж. После идва голямата трагедия с първата диагноза за амиотрофична латерална склероза, която съвпада и с пробива му в научните среди.
Интересното е, че във филма има и българско участие. Нашенецът Георг Николов се превъплъщава в ролята на професора по физика Исаак Халатников, който е близък приятел както в живота, така и в лентата, на един от най-великите умове на съвремието.
Когато Хокинг за първи път изнася лекция в Кеймбридж за черните дупки и произхода на Вселената, среща сериозна съпротива. Но именно проф. Халатников, чиято роля играе българинът, защитава Стивън, давайки път на идеите му. "Теория на всичко" бе номиниран за 4 златни глобуса, а премиерата на лентата в София предстои на 30 януари.
Черните дупки
Научните трудове на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. Той и друг световен учен - Роджър Пенроуз, навремето дадоха математическо доказателство в полза на теорията на Големия взрив. Двамата показват, че ако Теорията на относителността на Айнщайн е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство - време. А най-революционната тема, в която Хокинг има сериозен принос, е изследването на черните космически дупки. Знаменитият физик е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. През 1974 г. ученият доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като "лъчение на Хокинг".
Преди повече от 30 години той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983. Според него Вселената е "крайна" но "неограничена", така както е крайна и неограничена земната повърхност. С подобна идея много хора имат проблем, тъй като за да проумеем теорията на Хокинг, трябва да работим с освен познатите ни три пространствени измерения, с още две допълнителни.
А въпреки че е разгадал много за Вселената, Хокинг все още има проблем с друга мистерия. В интервю по случай 70-ия му рожден ден, на въпроса за какво мисли най-много през деня, професорът отговаря категорично: "За жените. Те са пълна загадка."
Очаквано като за учен от неговия калибър, Хокинг неведнъж се е произнасял за най-важния въпрос: Има ли Бог? "Живях цели 49 години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Гледам на мозъка като на компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри. Това е вълшебна приказка за хора, които се страхуват от тъмното", допълва ученият. Въпреки че отхвърля живота след смъртта и изобщо ангажираността на Бог с животите на хората, ученият все пак допуска, че Вселената може да има Създател - особено ако е вярна теорията за Големия взрив.
А ако трябва да се осигури безсмъртие, Хокинг вярва повече на науката, отколкото на божественото. "Смятам, че мозъкът е програма в ума, който е нещо като компютър. За това, поне на теория, е възможно мозъкът да бъде копиран в компютър. Това вече е нещо, което ще ни осигури живота след смъртта", смята Хокинг, но прогнозира, че ще са необходими поне 300 години докато се научим да го правим.
Според знаменитият физик е адски необходимо човечеството вече да обмисля напускане на планетата. "Трябва да обмислим всички възможни варианти за спасение на Земята. Ако успеем през следващите двеста години да избегнем катастрофата, човечеството ще бъде в безопасност, тъй като ние ще се разселим по цялата Вселена", казва той. Ученият никак не отхвърля и близка среща с извънземни. Хокинг е напълно убеден, че съществуват. "За моя математически мозък самият брой на звездите в хилядите галактики прави напълно рационално мисленето за извънземни. Истинското предизвикателство е да разберем какви може да са те всъщност", казва той. Физикът обаче никак не е оптимистично настроен за сблъсъка с тях. "Ако извънземните ни посетят, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка, което не е свършило добре за местното население", добавя още Хокинг.
Проблясъци:
Х Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание.
Х Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.
Х Ние сме просто един напреднал род маймуни на една малка планета от една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. Това ни прави нещо много специално.
Х Моята цел е проста. Тя е да разбера напълно Вселената, защо е такава, каквато е и защо изобщо съществува.
Х Човек не може просто да спори с една математическа теорема.
Х Забелязал съм, че има хора, които твърдят, че всичко е предопределено и че не може да направим нищо, за да го променим. Обаче дори те се оглеждат преди да пресекат пътя.
Х Животът щеше да е трагичен, ако не беше смешен.
Х Очевидно е, че заради моето увреждане, имам нужда от помощ. Но винаги съм се стремял да преодолея ограниченията на състоянието ми и да водя колкото се може по-пълноценен живот. Обиколил съм света от Антарктика до нулева гравитация.
Х Ние сме в опасност от самоунищожение от нашата собствена алчност и глупост. Не може да продължаваме да гледаме само себе си в една замърсена и пренаселена планета.
Х Пътуването във времето се е мислило за научна фантастика, но Общата теория на относителността на Айнщайн допуска възможността, че бихме могли да деформираме време-пространството толкова много, че може да излетим с ракета и да се върнем, преди да сме излетели.
Х Защо сме тук? Откъде идваме? По принцип това са въпроси за философията, но философията е мъртва.
Х Фактът, че ние хората, нищожни струпвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкова близко до разбирането за законите, които управляват нас и нашата Вселена, е истински триумф.
Х Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са определено глупаци.
Х Старият парадокс: Може ли Бог да направи един камък толкова тежък, че и самият той да не може да го вдигне?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com