София. Малцина днес знаят, че проектът "Нефт, петрол, шистов газ" от Подунавието и Добруджа е одобрен още през далечната 1937 година с благословията на Сталин. Това става в кабинета на Георги Димитров в Кремъл. Негов автор е изследователят Михаил Герасимов.
Инженерът е роден в Солун през 1908 г. През 1925 година баща му загива. Хвърля се от четвъртия етаж на полицията, където е арестуван като комунист. Михаил и майка му емигрират в СССР. В Москва през 1934 година той завършва Нефтения институт.
След дипломирането си младият инженер Михаил Герасимов разработва над 1000 нефтени кладенци на различни места в Съветския съюз. Прави го само за три години. Към уникалната му работоспособност проявява интерес лично Георги Димитров. Тогава той заема високия пост генерален секретар на Коминтерна. Скоро героят от Лайпциг назначава младия инженер за шеф на кабинета си. В съседство в Кремъл е вратата на самия Сталин.
Герасимов е противник на кръвопролитието и революционните битки. "Животът на човека е ценен с това, което мисълта и трудът му могат да създадат", смята той. Убеден е, че с помощта на науката и технологиите може да се овладее властта в България. Дори разработва специална програма, с помощта на която да се осъществи това. През 1939 години двадесет милиона лева са прехвърлени от Москва в България. Това е малка част от парите, получени от кладенците, разработени от младия български нефтодобивник.
През 1940 г. инж. Герасимов пристига в България с 10 милиона лични пари. Той купува пет американски нефтодобивни сондажни помпи. Задачата е да разработи петролната наличност по цялото дунавско и добруджанско пространство.
За съжаление Втората световна война и отдалечеността на България пречат на доставката на вече закупените сондажни помпи. След много главоболия и упорита борба през 1947 година инж. Михаил Герасимов най-после успява да получи платените съоръжения. Първият резултат са нефтените кладенци в Долни Дъбник, на 18 километра западно от Плевен. Казват, че мястото не е избрано случайно. Градът е символ на героизма по време на Руско-турската война. Тук са погребани бойци, загинали за свободата на България.
Самият инж. Михаил Герасимов споделял, че именно политическият момент тогава е надделял при разработката на неговата топографска маркировка. Местата с очакван най-крупен възможен добив трябвало да се оглавят от Плевен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
