Животът на Шон Конъри, който си отиде на 90 преди броени дни, вероятно скоро ще бъде пренесен на екрана - актьорът е една от най-необикновените личности на своето време. Характерът му се калява още като дете. Син на шофьор и прислужница, той бачка от малък, за да помага на семейния бюджет – разнася мляко из родния си Единбург. До последно втрещява шофьорите на такси в града, когато им назовава имената на всички улици. Ето още няколко интересни епизоди от битието му.
Шон от юноша привлича женските погледи с мускули и дръзко излъчване. Разказва, че е загубил девствеността си на 12. Дамите винаги са били голямата му слабост, но има само два брака, като му приписват връзки с актрисите Джил Сент-Джон и Лана Ууд, с топ модела от Полша Магда Конопка...
Мечтае да стане футболист. "Бях луд за тази игра – денонощно ритах на асфалта пред нас. С тебешир рисувах врати върху стената", връща лентата той. Въпреки че съществуват почти в мизерия, родителите му го пращат в единственото училище в Единбург, където има тренировки по футбол – в останалите властва ръгби. През 1942-а Конъри отива във флота, от където го уволняват заради язва. Той обаче е здрав като стомана, тъй като постоянно обгрижва тялото си. То е толкова впечатляващо, че Художествената академия в Единбург веднага го наема за модел. През 1953-а става трети на конкурса "Мистър Вселена", но разбира, че това амплоа не е за него. Тогава решава да се пробва в театъра, но един от местните режисьори го съсипва с репликата: „Тук няма място за културисти“. Шон обаче все пак отива на прослушване за мюзикъла "South Pacific", а там жените в журито така се прехласват по фигурата му, че му измислят допълнителни етюди на кастинга. За да им демонстрира силата си, той подхвърля актриса във въздуха – и ролята е негова.
В началото на 50-те Шон Конъри е супер щастлив, защото играе едновременно на сцената и на стадиона. През 1952-ра е поканен на проби в професионалния Ийст файв, а няколко месеца по-късно пристига и предложението на живота му - от Манчестър юнайтед. Треньорът на Червените дяволи обикаля Великобритания, за да търси млади надежди. А бъдещият Джеймс Бонд е изумително техничен на терена. Мениджърът на Манчестър юнайтед го изкушава със заплата от 25 паунда седмично, но той отказва след дълги колебания, убеден, че на 23 вече му е късно. „Не след дълго стана ясно, че това е едно от най-умните неща, които съм правил в живота си“, казва до последно любимецът на милиони киномани. През 1958-а - докато Шон се вихри в главната роля в "Another Time, Another Place", няколко от младежите на Манчестър юнайтед загиват в самолетна катастрофа в Мюнхен.
Не след дълго започва епопеята „Джеймс Бонд“. През 1961-а режисьорът Терънс Йънг започва да търси кой да изиграе суперагента на кралицата. След мъчителните кастинги кандидатите остават шестима. Победителят трябва да бъде избран от читателите на лондонски вестник. Конъри – само с 10 заглавия до този момент, е абсолютният аутсайдер, а и шотландският му акцент е доста вбесяващ. Фаворит на Йънг е Кари Грант. Но читателите избират Шон. Първо излиза "Д-р Но" (1962), който печели колосалните за онова време 50 милиона долара, а втората част за 007 "От Русия с любов“ прави бокс офис от 79 милиона. "Беше освежаващо, а ключът се оказа хуморът – като контрапункт на постоянната заплаха от смърт. А хуморът липсва в книгите на самия Флеминг", ще уточни по-късно Шон.
Конъри – по-англичанин от всички останали пред камерите, е толкова убедителен и харизматичен, че Терънс Йънг дори го насърчава да използва шотландския си акцент. Актьорът прави сам всички каскади. В „Никога не казвай никога повече“ – последния за Конъри филм за 007, той е на 53, но въпреки това наема спец по бойни изкуства, който го съсипва от тренировки. Човекът, който се казва Стивън Сегал, в една от схватките неволно чупи китката на Бонд.
И изненада: през 1976-а в сценарий за поредния Джеймс Бонд филм акцент са стадо дистанционно контролирани роботи-акули, превърнати в ядрено оръжие. Заглавието му е Warhead, а един от тримата автори на историята е самият Шон Конъри. Просто шотландецът е цар на обратите – през 2001-а отхвърля Гандалф във "Властелинът на пръстените". "Не ми се тича като коза в Нова Зеландия година и половина", мотивира се той. Затова пък е неуморен на голф игрището. Страстта към аристократичния спорт започва на снимките на "Goldfinger" (1964), в който Бонд се изправя на голф срещу основния си враг. Шон, естествено, отказва дубльор. "Голфът е по-добър от футбола - можеш да го играеш, докато навършиш 90“, усмихва се той. Преди камерите да се завъртят за „Диамантите са завинаги“ (1971) иска от продуцентите да му осигурят хеликоптер, за да отскача до най-близкото голф игрище в паузите. За "Лигата на необикновените“ (2003) снима по 10 часа на денощие в Чехия, а в единствения си почивен ден отива в замъка Карлщайн, където има игрище с 18 дупки.
„Голфът разкрива всичко за личността - пороците, егото, манталитета. Голфът е философия и морал за мен“, не крие той. Тъкмо голфът го събира с втората му съпруга на турнир в Мароко. Конъри се влюбва от пръв поглед във френската художничка Мишелин Рокбрюн. В следващите години срещите им са на игрището, а през 1975-а се женят. Шон напуска първата си жена, от която има син, а Мишелин се разделя със съпруг и три деца. "Оскарът за ролята ми в "Недосегаемите" е чудесен, но не е купата от Откритото първенство на САЩ по голф", споделя той. През последните години се завръща и към футбола – ходи на мачове в Шотландия, става приятел с металургичния магнат Дейвид Мъри, който през 90-те купува „Глазгоу рейнджърс“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
