Международен удар срещу Сирия и последвала война със сигурност ще доведат до вълна от бежанци у нас. Малко вероятно е България да участва в операцията с предоставяне на летища за натовските самолети. Това твърдят родни спецове по повод ситуацията в Сирия.
Какви ще са последиците за България, пък е въпрос, чийто отговор трябва да даде анализ на спецслужбите и Съвета за сигурност към Министерския съвет, който премиерът Пламен Орешарски свиква в петък. Според източници от военното министерство логистична подкрепа от България не е искана. Това е така, защото Великобритания, която се очаква да подкрепи най-близкия си съюзник САЩ, има особено важна база в Кипър. Тя се намира до Акротири, който е само на 260 км от брега на Сирия. Там спокойно могат да се зареждат съюзническите самолети, които ще участват във въздушния удар срещу войските на Асад. Освен това може да се използва и база в протурския Северен Кипър.
Други специалисти обаче считат, че при удар срещу Асад американските самолети цистерни могат да се зареждат и от Сарафово. Така, както вече е било. Какви са предимствата на българското летище? За разлика от базата в Кипър, то е достатъчно далеч и Сирия няма никаква възможност да стигне до него. Сарафово е до "Нефтохим", откъдето се получава горивото за самолетите. Според специалисти самото зареждане във въздуха става задължително над морето, и то навътре, за да се избегнат евентуални инциденти на сушата. Другото българско летище, което може да се ползва според българо-американското споразумение, е това край Ямбол - Безмер. Там обаче пистата няма достатъчна дължина, за да кацат самолетите цистерни. До момента не са постъпвали запитвания за отдаване на български военни съоръжения за евентуален удар срещу Сирия, заяви в сряда началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов.
Според американски медии атаката ще бъде с крилати ракети "Томахоук", които са базирани на двете американски подводници, намиращи се край сирийските брегове Флорида и Джорджия. В арсенала на всяка влизат до 150 подобни ракети. Други 56 са разположени на четирите крайцера в източната част на Средиземно море. Не трябва да се забравя обаче, че съвсем наскоро сирийската армия получи руски ракети С-130, които са противовъздушни. Освен това войските на Асад разполагат и с руската ракета "Яхонт", която е последно поколение противокорабно оръжие. Тя може да се базира навсякъде, включително и на движещи се влакове или камиони, както и във въздуха и в морето. "Стандарт" научи, че в Министерския съвет се обсъжда възможността за изграждане на полеви лагер с палатки за бежанци в района на градчето Болярово край турската граница. Анализатори от ДАНС още преди година са докладвали на властта, че при бежанска вълна там е най-удачното място за лагер, защото има бивши поделения, които могат да се използват. Полевите палатки пък са все още налице. Дали обаче това ще се превърне в решение, зависи от българското правителство. Стационарните бежански центрове край Харманли и новозагорското село Баня отдавна са препълнени.
"България е член на НАТО и ако има колективни действия на Алианса, ние не можем да не се съобразяваме с тях. Ако се налага, трябва да се предприемат някакви изпреварващи действия. Затова е необходима координация на службите за сигурност и действията на правителството, заяви пред "Стандарт" Янко Янков, който е председател на парламентарната комисия по отбрана. "Не бива да проявяваме индивидуална активност и да се впускаме в емоционални коментари. Бежанската вълна е неминуема. Затова трябва да се действа енергично със световните организации. Ако действаме координирано с тях, ще можем да минимизираме своите финансови ангажименти", счита шефът на комисията.
Местните: Да работят, а не ние да ги храним
Хората в Свиленград са на двата полюса в мненията си за съседния бежански център в Пъстрогор. Като цяло някои реагират със съчувствие, особено към тези, които бягат от войната. "И те са хора като нас, от хубавото никой не бяга. Преди няколко години Свиленград беше с 16 000 население, сега сме останали 10-ина хиляди. И нашите млади хора бягат, но от немотията. Така и сирийците търсят по-добър живот, но те носят ужаса и на смъртта", казва мъж на средна възраст, който държи кафенето до сградата на граничния полицейски участък. Той разказва, че често бежанците от Пъстрогор пазаруват в Свиленград и като цяло не били агресивни. Някои видимо били по-заможни, но повечето пък били бедняци. "Приемаме ги, само да не ни пречат на нас. Хубаво е държавата да помисли максимално бързо тези хора да се сдобиват с документи така, че да могат да работят, а не да ги храни българският беден народ. Хората си спомнят как преди няколко месеца Свиленградско беше пропищяло от серия дребни кражби на бежанци от Пъстрогор. Напоследък обаче нещата се нормализирали и всичко тръгнало по старому.
Бежанците в Пъстрогор искат храна и лекарства
Бежанският център в свиленградското село Пъстрогор е препълнен. Пребиваващите в него са с една трета над капацитета на дома. 12 са децата, сред които има и бебенце на 2 месеца. То е родено в Пъстрогор от бежанка от Руанда. По неофициална информация в домовете за временно настаняване на чужденци в Любимец и Дусманци сирийците са 228 души, 90 са алжирците, а иракчаните са 47. В дома в Любимец от 269 души 143 са сирийци. Най-малкият обитател на дома е бебе на 8 месеца. Считат го за талисман на бежанския център, защото е родено на 12.12.2012 година.
За разлика от дома в Любимец, който е към Гранична полиция, този в Пъстрогор е към Държавната агенция по бежанците. Хората в него са на свободен режим, могат да излизат на разходка, да пазаруват в близкото село Пъстрогор и Свиленград, но трябва да се връщат навреме, тъй като имат вечерен час. По обяд в сряда пред портала на дома в Пъстрогор спира мощен новичък черен джип с немска регистрация. От колата най-напред се подава руса главичка на момченце. След детето слизат и група мъжаги. Разбрали, че разговарят с журналисти, хората започват да нареждат: "Имаме нужда от повече храна. Трябват ни лекарства за децата. Липсва ни понякога осветление в баните. Жените ни се къпят и ходят на едно и също място заедно. Не достигат памперси за бебетата. Най-много обаче се нуждаем от лекарства за децата, някои от които получиха кожно заболяване и имат пъпки по ръцете. Често лекарят в центъра е неоткриваем", нареждат мъжете един през друг. Те обясняват, че за да си набавят необходимите медикаменти, плащат по 6-7 лева за такси в едната посока до Свиленград. Освен това дават и по 20 лева за преглед на частно. Сред най-емоционалните разказвачи е 27-годишният Абдул Фатих Таус от Мароко.
Младокът разкрива, че в родината си няма семейство, наскоро останал и без родители и макар че е в разцвета на силите си, трудно се препитава. Заработвал малко в Мароко от нелегални боеве, тъй като години наред тренирал кикбокс. Решил обаче да сложи край на мъките и да потърси по-добър начин за живот за себе си и по-спокойна държава, където да създаде семейство. Затова и тръгнал към България. Абдул е от 2 седмици в центъра в Пъстрогор и разказва, че е дал всичките си спестявания на каналджия, за да го прекара нелегално през турско-българската граница. Мъжът обяснява, че е доволен от охраната в Пъстрогор. Мъжете на портала и тези, които се грижат за сигурността на емигрантите, били много любезни и човечни. Той обаче се оплаква от липсата на грижа на ръководството на бежанския център. Понеже говори немски, му било по-лесно да комуникира с външния свят, но за повечето от пребиваващите в Пъстрогор, които са от африкански държави, е много трудно, тъй като липсвали преводачи. "Обичам България, затова съм тук. Благодарен съм, че ме приемате, но малко ми липсва респектът на българите към хората като мен, които сме бежанци по неволя. Ние сме като всички останали и малко съчувствие и уважение няма да са ни излишни", казва Абдул. Джипът, от който се изсипа групата, е на сириец, който от 14 години живее в Германия и се представя като Алан Горбачов. В момента обаче се е върнал в България да подпомогне семейството на брат си, което преди няколко месеца е успяло да мине нелегално през зелената граница на България и сега е настанено в Пъстрогор. Алан вече им е наел апартамент в София, където ще ги заведе, след като документите им бъдат уредени. Докато мъжете разказват историите си, измежду тях отново се промъква русокосото момченце. Той се казва Иван Махмуд и силно стиска за ръка баща си Шукри. Момченцето е на 3,5 г. и е в Пъстрогор заедно с родителите си и другото дете в семейството от няколко месеца. Баща му разказва, че са от Сирия и бягат от кошмара там. "В момента в Сирия няма вода, храната не стига, няма болници. 7000 деца са мъртви. Най-големият ужас обаче е, че убиват децата ни, за да търгуват органите им за трансплантация", разказва Шукри. "В Сирия няма човек, който през последните месеци да не е оплакал близък. Сирия вече не е на сирийците. Ал Кайда са срещу сирийския народ. Всички бягат от Башар Асад", отново се намесва Алан. Като единствена разтуха идва звукът от свирката на малкия Иван, който докато надува пластмасовия тромпет, е свил пръстчета за знака на победата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
