Тайна на 700 години изскочи след разкопки на археолозите в средновековния средновековния град Русокастро край Дебелт. Докато проучвали хранилището на замъка, учени от Бургаския регионален исторически музей попаднали на уникален керамичен съд, на който е изобразено митичното животно барс - снежен леопард.
Фигурата е дълга 16 см и висока 14 см, а барсът е представен в нападателна поза, с извадени нокти, замахващ заплашително напред с лявата си лапа и размахващ гневно опашката, съобщи РИМ-Бургас.
Още за откритието: Ново чудо! Световна находка в Русокастро
Първоначално археолозите, проучващи средновековния град решили, че става дума за средновековно изображение - „леопардови лъвове“, характерно за византийската керамика, но по-късно това предположение било изключено след консултация с професор Константин Тотев, дългогодишен консултант на археологическия екип и безспорен специалист по средновековно приложно изкуство.
Нещо повече – оказало се, че керамичният съд представлява находка от световна величина и най-верояно ще хвърли нова светлина върху средновековната ни култура и ролята на езическите символи в нея.
Рисунката с барса е без аналог в нашата история, защото находката е датирана от периода чак между 1350-1375 година.
Какво е общото между четиринадесети век и символа на прабългарската ни държава?
Това е големият въпрос, върху който ще мислят археолозите.
А иначе, добре известно е, че в древността тотемът на българите не е бил лъв, а снежния барс. Оттам идва и названието на едно от българските племена - Барсили. Някои изследователи дори твърдят, че на китайски България се произнася “Баодзялия”, където “бао” означава “барс”, затова и за древните китайци България е била “страната на барсовете”.
В древността барсът е означавал божественост, одухотвореност, способност към необикнобени действия в името на велики благородни идеи. Митичното животно едно време е било в знамената на хуни, скити и българи, а днес украсява гербовете на Северна и Южна Осетия, Хакасия, Татарстан, както и на градовете Алмати, Бишкек и Самарканд.
В народните култури от Средна Азия барсът е обект на голяма почит и е широко използван като хералдически символ. Да срещнеш барс високо в планината наистина е изключително събитие и на тайнствената му природа се приписва мистична сила като въплъщение на духове и божества.
Легендата носи, че имената на прочутите български владетели Персиян и Борис произлизат от барс. Напоследък все повече се утвърждава мнението, че в културата на древните българи и особено в древнобългарската календарна система именно барсът заема мястото на тигъра от сходния китайски календар. Затова и името Борис се приема , че има общ корен с общотюркското барс и българското рис, като представката бо вероятно означава голям (от бой, като ръст), велик, благороден рис, т.е. барс.
За българите снежният барс е бил божество на плодородието и закрилник на децата. Затова и Дионис е изобразяван, яхнал бял барс. Вдигнатата му дясна лапа означавала традиционен хералдически знак на величието на върховната власт.
Днес, легендарният барс продължава да е емблема на народите от Централна Азия, а заради ограничената популация е защитено животно и живее на голяма височина в Алтай, Хиндукуш, Хималаите и Иранското плато.
За Българите този символ е особено свиден, защото Ак Барс (белият или снежен леопард) е бил държавен символ на великата Волжско-Камска България. Дори в изображението на Мадарския конник някои учени твърдят, че се вижда не куче, а барс, който държи в лапите си змия.
Образът на барса изскочи от поредица от открития през миналия век, но всички те бяха с доста по-ранно датиране.
Появи се при разкопките на църквата "Св. Четиридесет мъченици" Велико Търново през 70-те години на миналия век и предизвикалото извънредно голям интерес Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката е запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци. Но все пак там отново говорим за леопардовия лъв, а и става дума за поне век по-рано от керамиката край Бургас.
Духовете около митичното животно бяха разбунени и с едно изображение на барс върху оловен печат на цар Симеон Великик, което преди години забеляза българският нумизмат Васил Мутафов. Днес печатът обаче се съхранява в частна колекция в САЩ.
Но типичният образ на барса най-добре и останал запечатан в знаменитите каменни плочи в Стара Загора, както и в златни съкровища, получили световта популярност.
Известните пет средновековни каменни плочи от Стара Загора с релефни изображения на животни с право се считат от специалистите за едни от най- ценните археологически находки в.
Плочата с „големия барс“ е открита в мистичното място – Аязмото, в начало на 20 век, докато 50 години по-късно археолозите намират и тази, в коята е изобразено как свещеното животно храни малкото си .
Макар че датирането на каменните плочи продължава да е спорно, надделява мнението, че става дума да VIII-IX век, а не по-късно.
Но най-изумителното е, че образите на животното удивително съвпадат с изображенията върху сребърни съдове от Волжско-камска България. От фотографиите е видно, че това е животно, което е по-малко от тигъра, с по-тънки и дълги крайници,сд врат и опашка подобно на пантера, леопард.
Как са си представяли българите митичния барс през 9-век можем да разберем и от изящната колекция на Преславското златно съкровище, пълно с накити и монети от времето, когато столицата на Първото българско царство е именно Преслав.
А също и от барса с вече познатата рибешка опашка в златното съкровище от Наг Сент Миклош. Произхода на съдовете се свързва с хановете Кубрат и Аспарух.
Намереният край Русокастро керамичен съд обаче е едва от третата четвърт на 14 век. Как да си обясним тази рисунка, при положение, че митичното животно барс е изключително оскъдно както във византийската, така и в средновековната култура.
Проучванията и в трите посоки - византийска, източна и западна, продължават, а археолозите се надяват да открият всички фрагментите от този изключително ценен предметт.
Според едно от предположенията е възможно барсът като образ да е навлияъл по онова време от западните държави. Благодарение на кръстоносните походи френските, италианските и британските рицари може да са възприели това животно като хералдически символ.
Археолозите от Бургас обаче не изключват съдът да е местно производство, защото глината, от която е направен, е с варовикови примеси, което е характерно за българските земи.
На този етап почти на 100% е сигурно, че съдът е изработен между 1350 и 1370 г. Касае се най-вероятно за българска изработка на керамиката, защото Византийската от този период е била много по-напреднала. В парчето има известно количество варовик, което според мен говори, че късът не е внесен в крепостта от Източната римска империя. Смятаме, че е съдът е правен на място, но в същото време сме убедени, че художникът, изрисувал барса върху керамиката, е бил съвършен творец, защото подобни детайлни рисунки не сме виждали никъде другаде. Човекът дори е изрисувал окраската на снежния леопард на опашката му“, разказа Милен Николов, шеф на Историческия музей в Бургас, който наскоро защити докторантската си степен с изключително интересен научен труд на тема- Средновековната българска държава, пред Флагман.
Дали находката свидетелства за дълбока връзка с Волжска България, в която символа е берс преди 700 години или е поредното доказателство, че езически символи и богове така и не напускат народопсихологията ни, тепърва ще се доказва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
