Пролетното почистване отнема ден-два и е много по-лесна работа от изпитание номер едно - да проветрим стаята на душата, за която казват, че тежи само 21 грама, но е прекалено деликатна, за да се поддаде на лесни и бързи стратегии. Истинският рестарт на всяка година навярно не е във фойерверките на 31 декември, а именно през първите красиви дни, в които пролетта властно се настанява по улиците и иска своето - да обнови. Обновяването обаче е трудна работа и добре знаем колко често във всеки пореден опит вече зрее завръщането към старите грешки. Граф Толстой е посветил прекрасно описание на усилията да изчистиш старите натрупвания и омагьосания кръг, в който попадаш. Звучи така: "В живота на Нехлюдов неведнъж се беше случвало онова, което той наричаше "прочистване на душата" - душевното състояние, когато понякога след дълъг интервал от време изведнъж съзнаваше забавянето, а понякога и спирането на вътрешния си живот и се заемаше с изчистването на всичката оная смет, натрупала се в душата му, която беше причина за това спиране. Винаги след такива пробуждания Нехлюдов си изграждаше правила, които смяташе да следва до края на дните си: пишеше дневник и започваше нов живот, който се надяваше никога вече да не промени - turning a new leaf, както той си казваше. Но всеки път световните съблазни го повличаха, без сам да забележи - той отново падаше и често пъти по-ниско, отколкото преди". ("Възкресение")
Несъмнено обаче трудността на задачата не бива да се превръща в причина да се откажем от нея. Хората, които най-често се занимават с въпросните 21 грама, са, разбира се, посветените на изкуството. Затова ги попитахме за най-ефикасните методи на пречистване, които са открили по единствения и най-сигурен начин - личния опит.
Ваня Костова: Лъжата "цапа" най-много
Трудно е да изчистиш душата си, особено когато я цапа някой друг. С огромно удивление прочетох, че едва ли не изведнъж съм отслабнала с 35 килограма. Това са пълни лъжи. Наистина отслабнах, но с упорита диета и в продължение на 6 години. Подобни писания са само пример докъде може да стигне измислицата. И за това - няма как да изчистиш душата си, ако слагаш върху нея всички небивалици, които тиражират за теб. Но нека си говорят и хич да не ти пука! Истината е, че трябва да пазим децата, защото те са нашето спасение и чистота. И защото само тяхната душа не е омърсена.
Малин Кръстев: Всичко е в мисленето
В Народния театър играем "Авгиевите обори и Херкулес" по Дюренмат. Там един от героите казва: "Няма как да изчистим мръсотията от главите си, камо ли от душите си". Преразказвам го фриволно. Но и аз мисля така. Каква чистота на душата може да има, ако я няма в теб самия и в твоя начин на мислене?
Марта Деянова: Да не й се месим
Дори и да звучи парадоксално, именно желанието да се пречистиш кара толкова хора днес по цял свят да пият или да се дрогират в собствената си безпомощност. Душата обаче въобще не може и не трябва да се пипа, защото тя сама си знае какво, кога и как да направи. Всяка външна намеса води до нейното осакатяване. Тези неща не стават насилствено и по план. Душата ни е по-мъдра от нас и не бива да й се месим.
Александър Кипров: Не губете вярата
Ако въобще може да се почисти една душа от толкова много и дългогодишни натрупвания, това става само и единствено с позитивизъм и вяра, с надежда и с увереност в собствените сили. Знам, че звучи малко като лозунг, но въпреки това тези принципи са водещи в живота ми. Мисля, че това е много по-важно от ритуала на постите. Пък и ако си говорим истината - почти никой не ги спазва. Проблемът с пречистването е друг: че българинът загуби вяра - и в Бог, и в себе си. И това го тика надолу.
Камелия Тодорова: Запушени сме
Мисля, че душите ни са запушени, защото вече не възприемаме и не чуваме нищо друго, освен собствения си глас. Това е толкова опасно, колкото не можете да си представите. А и дано не съм лош пророк, но ще става и далеч по-зле, ако не вземем незабавни мерки. А те са елементарни: да научим обществото си на всекидневна етика и естетика - още от най-ранна детска възраст. Иначе никакво "почистване" на душата после не може да помогне.
Иван Тенев: Тя е ресторант
Не знам как се чисти душа, нито пък как се цапа. Но ето ви някои агентурни размисли относно нея:
Душата ми е ресторант,
отворен без работно време...
Готов във своята обител
приятелите да приеме...
Душата ми е ресторант,
във който - и по всяко време,
излизат, влизат без да питат,
и враговете ми презрени...
Маргарита Петкова: Не се вкарвайте в грях
За чистотата на душата си всеки е отговорен сам. Няма такава "община" в пространството и Космоса, която да може да извози боклука от нея. Просто не бива да я цапаме всеки ден, а тя с мокър парцал не се чисти. Често правим грешката сами да вкарваме в душата неща, които после много болят и ни вкарват в грехове.
Маргарита Хранова: Да се пазим от злоба
По-важното е от какво трябва да чистим душите си - най-вече от омразата, завистта и злобата. Но поне аз не знам рецепта за подобно "почистване". И затова всеки го прави, както го чувства - дали ще е сред природата, дали ще е в църквата. Случва се обаче и ние да сме "чистачите". Този уикенд в Свищов има конкурс за млади изпълнители, посветен на Лора. Тя беше едно от децата, които загинаха при зловещата катастрофа в река Лим преди 10 години. Ето как и ние, колкото можем, поне се опитваме да успокоим душите на другите.
Ивайло Крайчовски: Безсърдечността е най-страшна
Не знам как и от какво трябва да чистим душите си, но за мен бездушието е далеч по-страшно. Точно то наранява безмилостно, че и убива. И може би хигиената на душата трябва да се сведе до просто изречение: "Не ми пука от бездушните!". Това не означава, че не трябва да помагаш на останалите добри хора. Точно такива като тях ми подадоха ръка, когато ме сполетя инфаркт.
Теодора Димова: Не ставай друг
Хората, които смятат, че имат нещо за чистене в душите си, веднага се обръщат към себе си. Останалите приемат за нормална кашата вътре. Те свикват да живеят с обиди и лъжи и без да се усетят, стават други. За да изчистим душите си, просто съвсем честно трябва да се вгледаме в същността си и да признаем нещата. Само тогава можем да тръгнем на чисто.
Пет златни правила
* Най-тежкият от седемте смъртни гряха не е нито лакомията, нито похотливостта, нито алчността. А гордостта. Опитайте се да я изключите вътре в себе си или поне да я сведете до допустим минимум. Истината е, че е невъзможно да изпълните изискванията на онова, което гордостта ви диктува - и рано или късно ще паднете в клопката на собственото ви раздуто въображение за вас самите.
* I don't give a fuck e твърде добре звучаща на английски фраза, за да я превеждаме с "Не ми пука". За да се чувствате добре, е необходимо да достигнете високи и добре оттренирани нива на непукизъм. Зад всеки душевен срив стоят хиляди малки проблемчета, които са ви дърпали надолу само защото сте си позволили да им отдавате прекалено внимание. Здравословната апатия, закодирана в "Няма смисъл", всъщност не е чак толкова лоша и може да ви спести куп главоболия.
* Завист, ревност, вкопчване в съдбата на другия повече, отколкото във вашата собствена - няма как да не се случва, но има как да се пазим от прекалено тежките пристъпи. Тази работа със завистта е особено безсмислена, особено когато се сетите, че винаги ще има някой по-добър от вас, от когото ще има още някой по-добър, който ще бъде малко по-слаб от един друг, дето е почти толкова добър, колкото следващия...
* Най-неприятните заболявания на душата често идат от непосилната тежест на миналото. Тук не говорим за хубостта на носталгията, а за постоянното бродене в сюжети, които имат основен дефект: вече са завършени и непроменими. Спомняйте си за неща отпреди години, само за да потърсите опора или усмивка. Всичко останало е излишен баласт, с който няма да се справите лесно.
* Не забравяйте, че не е задължително духовното ви усъвършенстване да е приключило с абитуриентския бал или в първите два възторжени месеца в университета. Литература, кино, театър, изложби: всеки културен досег ще ви припомни, че има неща извън кариерата, семейството и вечния омагьосан кръг на консумацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
