Във Вършец има една сграда, чиято история и до днес разкрива как се прави туризъм. Това е казиното - специално място за забавления, построено с първите минерални бани. Създателят му, първият у нас лекар балнеолог д-р Дамян Иванов, е разбирал, че хората ще идват заради целебната изворна вода, но и заради ваканцията в релаксиращата обстановка в атмосфера на веселие. Само 10 години след откриването на първата държавна баня се захваща и със строежа на казиното - част от банския комплекс. Затова го наричали Банското. По модел сградата копира казиното в прочутия курорт Баден-Баден. Започват го през 1920 г. и го освещават през 1924-а. Заради него в селището започнали да идват фабриканти, банкери, търговци, артисти, писатели. Всяка вечер то кипяло от живот - столичани и гости от чужбина пълнели ресторанта му, където имало жива музика, виенската сладкарница и танцувалните салони. Казиното станало любимо място за развлечение на принц Кирил, брата на цар Борис. В него той прекарвал бурни нощи. Купонясвал до ранни зори, дълго разказвали съвременници. Заради него го нарекли Царското. С това име е известно и до днес.
През 1938-а там се случва първият курортен конкурс за красота. На сцената излезли 23 момичета. Нямало нито едно от Вършец - тогавашните нрави задържали вечер хубавите моми по домовете им. Затова всички претендентки за слава били от курортистките, дошли от цялата страна. Победителка станала Олга Дръндарева от Русе. Пръв я поздравил министърът на търговията Стефан Никифоров, който бил сред публиката. А стих й посветил поетът Йосиф Петров, който като младоженец избрал курорта за медения си месец.
В ония години цяла София се изнасяла от горещините във Вършец - заради свежия въздух и прохладата, но и заради казиното, в което вечер свирели най-добрите столични оркестри. Пак там давал представления и театър "Одеон". През 1938 година казиното било електрифицирано с централа, дарена на града от цар Борис. Неслучайно при евакуацията на София заради бомбардировките най-важният обект, банката, бил изнесен във Вършец.
След 1944-а превръщат казиното в стол за курортистите. Повече от 20 години обаче то е изоставено. Стените му са обрасли с растителност, стъклата са изпочупени. Само един от предишните кметове, Боряна Бончева, се опита да съживи казиното с проект, но не успя да намери пари за ремонта му. И то остана в същия си вид да чака по-добри времена. Според сегашния кмет Иван Лазаров те вече са дошли - в града има четири четиризвездни хотела, много къщи за гости, които се пълнят по празници и в почивни дни - хора не идват за лечение, а за релакс и купони. Общината обаче няма пари за казиното, а от Европа още не дават за реанимиране на стари казина, обяснява кметът.
Във Варна: като "Мулен Руж"
Тато строявал там за оперативки най-доверените си хора
Любимото на варненския хайлайф морско казино имало през миналия век богата вариететна програма, която се родеела с шоуто в "Лидо", "Тропикана " и "Мулен Руж". Емблематичното заведение на крайбрежната столица и градината в нея е било най-посещаваното от всички силни на деня, от звездите, от местния елит. В годините на соца варненци са пълнели ресторанта след манифестациите на 24 май и 9 септември заради тройка кебапчета с шопска салата - най-вкусни по цялото Черноморие и на народни цени. Символът на Варна е построен през 1928 г. по проект на известния архитект Желязко Богданов, завършил образованието си в Бърно, припомня Християн Облаков, изследовател на варненската архитектура. Сградата на морското казино е била решена в стил арт деко. Красят я две фигури, изваяни от Кирил Шиваров. Вдигната е две години след построяването на прочутите варненски морски бани като част от започналото курортно дело на града. През 1958 г. емблематичното заведение гори при пожар и по-късно е възстановено по проект на архитект Панайот Минков.
Поне пет пъти в казиното е идвал Тодор Живков, разказваше някога дългогодишният шеф на заведението Коста Георгиев. Той си отиде от този свят само преди месец и отнесе най-съкровените тайни на заведението, което управляваше с цялото си сърце и душа.
Сложете Тато с гръб към морето, нареждали на персонала от протокола. Останалото е наша грижа, казвали охранителите от УБО. Първия бил редовен клиент, ала не за да вдига тежки софри. Там правел оперативки, на които разпитвал и строявал най-доверените си хора за свършената работа - първите секретари по места.
"Мит е, че Живков е поръчвал вносен пъпеш за десерт и ние сме му го доставяли със самолет от София! Пиеше по 50 грама концентрат, държеше да има бяло вино, обикновена зеленчукова салата, предястие, основно и десерт. Винаги забелязваше промените в интериора", разказваше Георгиев. Най-добрите майстори готвачи в града, някои от които герои на социалистическия труд, го глезели със засукано агнешко роле с плънка от дроб сарма и с баница, а любимият му десерт бил овче кисело мляко със захар, припомня кулинарният спец Николай Тончев. Но и за първенци, и за простосмъртни обслужването винаги е било първокласно - и още тогава на високо европейско ниво. Интериорът бил досущ като най-баровските ресторанти на Запад, което по комунистическо време било нетипично за България. Прочутият Син салон, който се ширел на първия етаж, бил облицован със синьо кадифе, а от таваните надничали медузи и морски звезди. На втория етаж греел Червения салон, решен изцяло в мебели от ален плюш. Лятната сцена на двора била във формата на раковина, до която стояли красиви русалки. А голямата градина навън - образец на истинско флорално изкуство. Артистичната програма на казиното в най-силните му години също била световна. Човекът оркестър Жоро Степа смайвал гостите с куик-степ и с изпълненията на Елвис, Франк Синатра и Бари Уайт. Царицата на руско-циганските романси и любимка на Тито Нина Иванова изпълнявала на един дъх "Очи чорные". Последната й воля била да кремират тялото й и да хвърлят праха близо до любимото й казино в морето. Така и станало. За богатата програма със звезди директорът Коста Георгиев наемал прожектори от театъра, поръчвал скъпи платове от Унгария, най-добрите майсторки в града шиели и украсявали костюмите за вечерта. Понякога се въртели три програми едновременно - в Синия, Червения салони и в лятната градина. Клиентите на морското казино са аплодирали Лили Иванова, Йорданка Христова, румънски имитатор и фокусник, акробатични дуа, гостували са и култови артисти от "Тропикана". През последните две-три години казиното се превърна в пицария. В нея често сядаше бившият вътрешен министър Цветан Цветанов с любимите си жени през лятната почивка в Евксиноград. Тази зима единствените обитатели на култовия ресторант бяха героите от изрисуваните графити. Дали ще има нов стопанин, който да върне блясъка на казиното, можем само да гадаем.
Валс в Бургас
Пет звезди лукс през 40-те години на миналия век
Морското казино на Бургас е от вечните символи на града. От деня на откриването му са изминали точно 76 години, но и до днес то остава запазена марка и култово място за срещи. Заведението е емблематично, защото е преживяло три епохи, белязани с възходи и падения, богатство и мизерия. Съдбата му поразително копира политическите и икономическите процеси в страната.
Морското казино отваря врати през лятото на 1938 година. То е построено по заръка на общинската управа, която брои от бюджета си внушителните 2 милиона лева. За луксозните мебели чиновниците дават още 250 000 лв. Авангардната архитектура на сградата, вградена в стръмния морски бряг, я превръща в истинска сензация. Отстрани казиното прилича на кораб, врязал се в сушата. Идеята за невероятния проект е на столичната архитектка Виктория Ангелова. Една година преди да бъде направена първата копка, легендарният кмет на Бургас Атанас Сиреков обявява конкурса. Състезават се 17 души, а надпреварата печели Виктория Ангелова с проекта "333". Местните власти го откупуват за 6000 лв. Инвеститорите започват работа на минутата. Поради наклона на терена се случва истинско чудо. След старта на изкопните работи обаче се оказва, че трябват двойно по-здрави основи от предвидените. Затова общинарите променят стратегията в движение и изграждат втори приземен етаж, вкопан в брега с невероятен изглед към морето. Така освен с луксозен ресторант и лъскава сладкарница бъдещото казино се сдобило и с нощен бар. Всъщност любопитен факт е, че заведението никога не е работило като хазартно. Там не е имало нито рулетка, нито други игри на късмета. И до днес остава загадка защо предшествениците ни са решили да го нарекат казино.
Архитектурното чудо е открито с тържествена церемония и се превръща в национална новина. Всички вестници пишат за бляскавото събитие. В Бургас пристига тогавашният министър на вътрешните работи майор Николаев. Сред официалните гости са областният директор Козаров, кметът на Бургас инж. Сиреков, началникът на гарнизона полк. Койчев, кметовете на Ямбол и Сливен. Партитата продължават цяла седмица. Министър Николаев разпорежда всички, които пътуват с влак до Бургас за откриването на суперлуксозното казино, да ползват 70% намаление. Елитът от царска България се стича в морския град, за да изпие чаша шампанско сред тузарски лукс.
За един ден морското казино се превръща в легенда. От близо и далеч валят заявки за резервации. Масите в ресторанта и бара са заети за седмици напред. Бургаският хайлайф е възбуден. Господа в изискани фракове и елегантни дами в модни кринолини демонстрират там благосъстояние. Да вечеряш в казиното или да танцуваш валс в луксозния бар било въпрос на голям престиж. Местните фабриканти имали постоянно резервирана маса, на която с чаша абсент в ръка обсъждали търговията и бистрели политиката. Офицерите от царската гвардия също били почетни гости в хитовото заведение. Политиците пък вземали точно тук най-важните решения за региона.
В началото на миналия век казиното било и мястото за сбирки на бургаските ротарианци. Вечерите там организирал учредителят на клуба Георги Каназирски, бивш кмет на Бургас от 1925 до 1931 г. и депутат в Народното събрание от 1931 до 1934 г. Негов пръв другар бил видният търговец и индустриалец Въльо Досев Вълев, основател на първата стокова борса.
Отначало общината отдала казиното под наем на келнеро-готварския съюз. Първият пост на управител бил поверен на варненеца Евтим Тракийски. Популярността му тогава съперничела с тази на кмета. Казват, че по онова време Бургас бил град на кръчмите и кафенетата. Нощният живот кипял до зори, а казиното било перлата в короната на Бургас.
Мястото на култовото заведение не е избрано случайно - невероятната гледка към морето разкрива целия залив, а самата сграда се вижда от корабите в морето и откъм мостика. Привечер там сядали по-заможните семейства. Жените на индустриалци, предприемачи и търговци обожавали най-оживеното място, където могат да покажат най-новите си тоалети, фините копринени шалове и шапки с пера по последна европейска мода. Така било до 1944 г.
След 9 септември ситуацията коренно се променя, а казиното е кръстено гръмко "Москва". Докога се е казвало така и дали изобщо хората са го назовавали с това име - архивите мълчат. В годините на соца популярността на заведението спада заради буржоазното му минало. Но блясъкът му остава. То се превръща в любимо място за сватби, балове, банкети. Някогашният бар пък става най-хитовата дискотека. След падането на комунизма настъпва залезът на уникалното казино. Сградата тъне в разруха, падат парчета мазилка и властите го затварят. Близо 20 години символът на Бургас е в забвение. Заведенията в него са разграбени, вратите разбити, а някогашният култов бар става свърталище на наркомани. През това време невероятната сграда е опожарявана няколко пъти, но някак оцелява. Казиното започва нов живот едва през 2009 година, когато местните власти печелят европейски проект и ремонтират сградата до основи. След реконструкцията е изцяло запазена оригиналната архитектура, но с по-модерна визия. Днес заведението на стария бургаски хайлайф от миналия век е преустроено в културен център. В него вече няма заведения, а прочутите балове са заменени с изложби и семинари. Всеки месец тук заседават и местните парламентаристи. Случайно или не, но в наши дни морското казино продължава да бъде мястото, на което се решава съдбата на Бургас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
