Прероден Христос ухажва Людмила Живкова

Прероден Христос ухажва Людмила Живкова | StandartNews.com

Дъщерята на Тодор Живков се преборва в България да има училища по йога

33 години след ранната смърт на Людмила Живкова като че ли всичко за нея е вече написано, разказано, измислено, нагласено, разкрасено, съчинено. На бял свят са сензациите, спомените, в които всеки автор претендира, че знае най-много и категорично отрича другия. И въпреки това вопли от "Осанна" до "Разпни я" продължават да бунят и днес духа на последната българска принцеса. Преди двадесетина години новите демократи така се бяха вживяли в ролята си на месии, че лансираха щурата идея да се събори Националният дворец на културата, само защото той носи нейното име. Въпреки че тя никога не е стъпвала там. Днес концерт в зала 1 е мерило за престиж на всеки наш и чужд изпълнител.

За мнозина Людмила е икона, велика българка, за други тя не е нищо повече от капризна и суетна дъщеря на Първия, който е и бил готов на всичко, за да удовлетвори огромните й амбиции. Едни възхваляват стореното от нея за прослава на родната ни култура, други виждат във всичките й действия грандоманщина и безогледно разточителство, което не отива на бедната ни държава. Така или иначе обаче, по-напред или по-назад, из страниците на най-новата българска история името на Людмила Живкова няма как да бъде изтрито. Днес тя трябваше да навърши 72 години.

Странно или не, напоследък почти всички книги, статии, дори телевизионни интервюта, посветени на Людмила Живкова, започват с нейната смърт. В нелепия й край някои виждат ръката на КГБ и заповедта на Кремъл, други - собственото й решение да избяга от този свят, трети - дори намесата на извънземните. Тогава потресена е дори пророчицата Ванга, която е твърде близка с нея. Именно Людмила предлага да се построи приемна на пророчицата в Рупите край Петрич. Тя често я вика в София, за да се съветва с нея. Тодор Живков не гледа с добро око на тези срещи, затова те са пазени в строга тайна. И ако днес на пророчицата се гледа като на светица, а в Русия я боготворят, това до голяма степен се дължи на Людмила. Тогава обаче Ванга не е получава съобщение "от горе" за трагедията, която ще сполети принцесата. Всичко е толкова забулено в мистерия, че дори Живков в мемоарите си пише: "Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно "вмешателство". В крайна сметка факт е печалният край, а не причините за него, които така и не се изясняват докрай".

Мислете за мен като за огън. Това заклинание лепва като ореол над личността на Людмила. Според журналиста Крум Благов, автор на биографичната книга "Загадката Людмила Живкова" някогашната първа дама е живяла два живота: Един до катастрофата през 1973 година и друг след това. Тя оживява и оздравява благодарение на помощта на Петър Димков и източните методи на лечение. Наред с това се запознава с упражненията на йога, силата на самовнушението и започва все повече да се интересува от тайните механизми на съзнанието и човешкия мозък. Първата "ерес", с която се запознава Живкова, е Живата етика (Агни йога) на Елена Рьорих. Според нея Вселената има обща духовно енергетична същност, наречена пространствен Огън. Вероятно от там идва споменатото: Мислете за мен като за огън, което Левчев приписва на Людмила след смъртта й.

На 8 февруари 1975 година в България е наредено да се закрият всички училища по карате. Според документ на ДС "те имат за цел да докажат невъзможността на марксизма-ленинизма да реши въпроса за качественото развитие и нравственото извисяване на човека". С други думи вредни са и трябва да изчезнат. Людмила остро се противопоставя на тази идиотщина и на 5 юни 1978 година дава писмено съгласие да се създаде българско йогиско дружество. За кратко в курсовете по йога са привлечени 4000 души.

Интересът на Живкова към езотеричното и окултното кара куп подмазвачи мигом да насочат поглед в тази посока. Едни стават вегетарианци, други я търсят да тълкува сънищата им. Трети отиват още по-далеч, обявяват се за преродени Александър Македонски и дори Христос. На какво ли не е способен човек в името на кариерата...

Крум Благов: Мечтаеше за независимост

- Г-н Благов, трудно ли се пише книга за такава популярна и противоречива личност като Людмила Живкова?

- Започнах да проучвам живота на Живкова отзад напред. Първо писах за смъртта й, която за мнозина и сега е загадъчна. През 2009 г. в. "Стандарт" издаде една моя книжка на тази тема. После реших да надникна зад митовете за нея, докато сътрудниците и приятелите й са още живи. По това време архивът на БКП стана достъпен. Така че не бе трудно да получа информация. Разбира се, всеки се стремеше да ми натрапи своето мнение, защото тя е имала както приятели, така и врагове. Опитах се да бъда безпристрастен.

- Кое ви заинтригува най-много в хода на писането?

- В стремежа си да се излекува, Людмила пише стихове с лявата ръка, за да развива дясното полукълбо на мозъка. В нейните странности има житейска логика.

- Кой ви отказа да говори по темата?

- От хората, които най-добре са я познавали, след няколко отлагания ми отказа бившият министър на културата Георги Йорданов. Не срещнах никакво съдействие и от децата й. Те, разбира се, са били малки, когато майка им е починала, но можеха да ми дадат някои документи.

- Как приеха книгата близките на Живкова?

- Не знам дали са я харесали и честно казано не ме интересува. Аз не съм я писал за тях, а за широката публика.

- Какво разбрахте за тази жена?

- Несъмнено Людмила Живкова не е ортодоксален комунист. Но в никакъв случай не е била дисидент, както се опитват да я изкарат сега. Тя е вярвала в нуждата от контрол над изкуството и културата. Нейната политика е някакво подобие на просветния абсолютизъм от ХVIII век. Единственото, което е искала, е по-голяма самостоятелност от Москва, като Тито и Чаушеску в Югославия и Румъния. Това обаче е била неосъществима мечта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай