Жадният за приключения любител на историята обикновено завършва пътуването си на север по Българското Черноморие на живописния нос Калиакра. Така пропуска да види отстоящо само на десетина километра райско кътче, скрито от погледите сред високите скали, в които с грохот се разбиват морските вълни. Това е местността Яйлата, намираща се непосредствено под селцето Камен бряг.
Там, на съвсем малко разстояние, са събрани археологически паметници от VI хил.пр.Хр. до ХI в. от новата ера. Първите хора се заселват в естествените природни пещери още в праисторически времена, но определено разцветът на Яйлата идва след пристигането на римляните. Легендата разказва, че
тук прекарва последните си дни големият поет Овидий
заточен от император Октавиан Август в близкия град Томи (днешна Констанца). Неговите приятели го измъкват от там с кораб, а местни хора от залива на Яйлата го укриват от преследвачите.
Четири века по-късно на малкия вдаден в морето нос се появява яка крепост. През V-VI в. Източната Римска империя (Византия) непрекъснато трябва да отблъсква нападенията на хуни, готи, славяни и прабългари. Затова са създадени хиляди твърдини, бранещи подстъпите към столицата Константинопол. Не са забравени и морските брегове и Яйлата е една от тези крепости.
Към морето скалите са отвесни и там не се налага укрепяване. Но затова пък от запад и юг полуостровът е преграден към сушата с мощни стени с дебелина 2.6 м и дължина от 130 м. Те са градени от огромни каменни блокове, понякога достигащи дължина до два метра. Твърдината се пази и от четири плътни кули, а от изток на южния зид е разположен входът, който е от типа кула-порта с два отвора. Външният е преграждан със спускаща се желязна решетка (катаракта), докато вътрешният се е затварял с двукрила врата. Последната е залоствана с дебели дървени греди, прибирани в специално направени дълбоки канали в стената. Сложното входно съоръжение е пазено от извисяващата се над него кула, позволяваща отличен поглед към околността и надеждна охрана на подстъпите.
Проведените разкопки разкриват как е функционирала крепостта. Отвътре на зидовете са проучени три еднораменни стълбища, по които защитниците бързо са се изкачвали до зъберите. Те са разположени така, че да осигуряват удобни маневри по платформите на стените и кулите. Вътрешността на твърдината показва строгия начин на живот на малкия военен гарнизон. Разкопана е една улица, водеща от входа до голяма сграда, служила вероятно за караулно помещение.
Откритите находки от мед, бронз, кост и глина, както и многобройните монети, показват, че крепостта е функционирала от края на V до последната четвърт на VI в. Тогава е разрушена и опожарена вероятно при нападенията на славяни и прабългари. Вече през IХ в. наоколо е изградено неголямо старобългарско селище. Древната порта е преградена със зид от преупотребени каменни блокове, а от запад е издигнат малък християнски параклис. Животът окончателно замира през ХI в., когато, както повечето селища в Добруджа, Яйлата е пометена от нашествието на печенезите.
Яйлата обаче далеч не е само крепостта. Цялата местност е буквално покрита с антични светилища, жертвени камъни, винарни и изкуствени пещери. До момента от последните са регистрирани 101 единични или групови издялани от човешка ръка кухини. Те са разположени на няколко нива в отвесните скатове, разделящи морето от Добруджанското плато. Цели хилядолетия пещерите са използвани като жилища, гробници или църкви. През V-VI в. тук е функционирал цял скален манастир, а дошлите прабългари после оставят по стените своите знаци.
Особено интересни са трите скални некропола с общо повече от 120 гробни съоръжения. Те се откриват върху равнинната част на платото, но и по отвесните склонове. По-цялостно е проучен некропол номер 1, който е в края на равнината и на около 700 м от крепостта. Там се наблюдават уникални издълбани гробници с шахтовидни преддверия и издялани в камъка стъпала, водещи към вътрешността.
В некропол номер 2 пък е открито стилизирано изображение на бича глава -
единствената пластична украса, намерена до този момент на Яйлата.
Почти всички скални гробници са ограбени още в древността. Все пак са намерени доста предмети като цели керамични съдове, лампи, бронзови и железни токи, стъклени маниста и монети. Те ясно датират некрополите в периода II-V в. Гробниците са се използвали продължително време от цели фамилии. Само в една от тях са открити 15 скелета.
Много интересен е въпросът за етническата принадлежност на погребаните в некрополите хора. Сравненията с други паметници показват сходство повече с такива от Северното Причерноморие, отколкото със скалните изсичания от Източните Родопи, Странджа и Сакар. Това кара учените да предполагат, че появата на гробниците по Добруджанското крайбрежие е свързано с нахлуването на варварски народи. Най-вероятно става дума за сарматски племена, дошли по тези места от север.
Наскоро около Яйлата избухна скандал. Става дума за европейски проект, чрез който крепостта бе реставрирана. Злонамерени хора подхвърляха, че това е станало с "итонг", а възстановката е бутафория. През лятото на 2015 г. на място се убедих в пълната нелепост на тези твърдения. Зидовете са направени от русенски варовик, който след няколко години ще потъмнее и патинира.
Крепост краси някогашен френски курорт
Само на няколко километра южно от Яйлата на нос Тауклиман има крепост-близнак. За съжаление днес от нея е запазена само част от стената, защото преди половин век комунистическото правителство на България позволява на Франция да изгради тук курорта Русалка. Днес концесията е изтекла и курортът е частен, но на мястото на крепостта са издига неговият ресторант.
Битката в залива между Калиакра и Яйлата
През 1791 г. в обширния залив между двата носа се случва паметно събитие. В решителен сблъсък се срещат флотите на Османската империя и Русия, която е командвана от талантливия адмирал Фьодор Ушаков. Тогава потъват много кораби, а рибарите и до днес намират в мрежите си гюлета и части от снаряжението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
