20 000 волта отнемат ръцете на Михаил, но спортът го изстрелва на върха
Щом спре със състезанията, световният рекордьор ще се цели в политиката
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Михаил Христов, който успява да лети напред и нагоре дори без криле.
Едва ли има нещо, което може да ти даде повече хъс за живота от среща с параолимпиеца Михаил Христов. За това си е дала сметка дори и една голяма компания, която неотдавна го е предпочела пред чуждестранен лектор да изнесе мотивационна реч пред служителите й. "Говорих час и половина и никой не си тръгна. Посланията бяха прости - да разчитат на себе си и да не обръщат внимание на приказките зад гърба им", уточнява Мишо. Дали ги е убедил? Вероятно в един момент ще стане ясно от резултатите на фирмата.
"Понякога това, пред което сме изправени, изглежда непреодолимо, това, което научих, е, че винаги си по-силен отколкото дори можеш да си представиш" - мисълта не е на Михаил, но той се припознава в нея. "Аз съм доказателство за това. Да те удари електрическа дъга със сила 20 000 волта си е доста голямо предизвикателство", казва с усмивка Михаил, който през май ще стане на 24 г. Инцидентът, оставил го без ръце, но калил волята му, е станал преди 9 г. "Отдавна не връщам лентата и дори не се сещам за този момент. Дори съм забравил през кой месец се е случил", казва Михаил, като припомня друга мисъл, която харесва. "Пътят е като живота... има начало и край. Начинът, по който ще го извървиш, зависи от теб. Да спреш, да помислиш накъде да тръгнеш, да се върнеш назад, да останеш където си или да продължиш напред."
Посоката, която е избрал младият плевенчанин, е напред. Резултат - нагоре, макар и без криле. Най-вероятно защото е повече от убеден, че
успехът е въпрос на избор, не на късмет
В началото най-много боляло от погледа на другите. "Притеснявах са какво ще кажат хората за мен. Как ще реагират, като ме видят. Това продължи 3 г., докато започнах да се занимавам със спорт, който ми даде свобода и сила. Пълният стадион пък премахна това притеснение", спомня си той.
Към спорта го е насочила параолимпийката Стела Енева, на която е признателен. Спортувал е обаче и преди да я срещне, но тогава се е занимавал любителски с щанги и фитнес. Сега се състезава на 100 и 200 м и в дългия скок, който всъщност е основната му дисциплина. Два пъти е световен шампион в скока на дължина, като е поставил световен и европейски рекорд в тази дисциплина. В края на годината му предстоят две световни първенства в Сочи и Доха. "Медалите ми вече тежат над килограм със сигурност, но най-ценният ми от състезание със здрави спортисти. Бях на международен турнир в Бургас и
победих 10 здрави момчета
казва той.
Освен на здравите спортисти Мишо не прощава и на машините. Миналото лято той участва в уникално състезание между човек, автомобил и мотоциклет на отсечка от 40 м. В надпреварата параолимпиецът застава срещу рали шампиона Крум Дончев и един от най-добрите ни състезатели по мотоциклетизъм - Ангел Караньотов. "Победих ги на сантиметри, но ги победих", уточнява Мишо.
Вярата в себе си и в Господ са в основата на спортните му успехи, които обаче невинаги предизвикват само национална гордост и възторг. "Понякога усещам завист, което е много странно да се завижда на човек като мен. Хората виждат отстрани, че съм успял до някаква степен, но забелязват само лъскавото. Не са наясно, че зад тези успехи стоят тренировки по 6 часа на ден, контузии, много лишения. Налагало ми се е сам да финансирам участието. На първия турнир аз си платих екипировката, а завърших трети", споделя Михаил.
Параолимпиецът живее сам в София, където тази година завършва право. Признава, че ако не му е развалена протезата, няма почти никакви трудности в ежедневието. Кара колело и автомобил. "На хората дори не им прави впечатление, че съм с протези, вероятно защото на мен самия не ми прави такова впечатление", смее се Мишо. Не използва инвалидните места, защото не се чувства такъв, а и смята, че някой друг може да има по-голяма нужда и затова се притеснява да паркира там.
Параолимпиецът смята да се занимава още 5-6 г. със спорт, а като се "пенсионира", има намерение да се захване с политика. Затова след правото възнамерява да запише магистратура по "Политология и политическо лидерство".
Не симпатизирам на нито една партия
Искам да се занимавам с политика, защото трябва да се появи някой, който да обърне внимание на хората. Днес бизнесът е основното занимание на всички политици. Няма един от тях, който да е минал по трудния път", казва със съжаление той. "Преди време имах среща с една политическа партия, на която ме попитаха "Защо загубихме доверието на хората?". Отговорих им "Излезте на улицата и питайте. Не може да има само обещания", добавя Мишо.
Макар че можем да го наречем великан, нищо човешко не му е чуждо. Не го е подминавал въпросът "Защо се случи на мен?", но пък признава, че все по-често търси отговор на друг "Какво щеше да стане, ако не беше се случил инцидентът".
Михаил се определя като щастлив човек, който няма от какво да се оплаква. За щастието му заслуга имат семейство, приятели и приятелката му. "Можеше и по-лошо да бъде. При мен волтовата дъга мина от едната в другата ръка, но при някои хора минава през двете ръце и излиза през главата
Радвам се, че съм жив
казва той. Не крие, че е имало моменти, когато слабостта е била по-силно от него, но пък вярва, че винаги има решение на проблема. А посланието му е просто. "Харесвам една мисъл, която казва всичко, и дори я използвам като своя. Първата битка е срещу теб самия. Победи се!", казва с усмивка Михаил, въпреки че протезата му е на ремонт, а колата му е повредена. "Понякога много големи неща стават с малки стъпки. Трябва обаче да победиш първо себе си", повтаря той, вдъхвайки ми сила за моите битки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
