Пияни драгуни освобождават Пловдив

За награда ген. Гурко нарежда да поят армията с вино и ракия

Пияни драгуни освобождават Пловдив | StandartNews.com

Не една и две са куриозните случки по време на война, които са решили изхода на сериозни битки. Една от тях е свързана с българската ракия, която помогнала за освобождението на Пловдив. За събитията, които са се разиграли под тепетата по време на Руско-турската война, разказва директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров. Преди да пристъпят към превземането на Южна България, руските войски са завладели голяма част на североизток от Балкана. Огромната турска

 

армия от 125 000 души

 

се съсредоточава зад планината. Там е спокойна - смята, че поне няколко месеца ще има възможност да си почине от битките. Турците знаят, че през зимата е невъзможно да се преодолее Балканът, но с точни карти и с помощта на 10 000 българи, които разчистват снега, руските войски преминават. След като нанасят удар на турците в София, ген. Гурко и войската му тръгва към Пловдив. Там е съсредоточена 25-хилядната армия на Сюлейман, който се хвали, че ще превърне града във втори Плевен. Русите се придвижват бавно, като се снабдяват с храна, минавайки през богатите български села. Близо до Пловдив генералът среща 53-ма драгуни, водени от капитан Бураго. Отдалече Гурко забелязва, че са неестествено весели и шумни. Пияни са, след като са се почерпили с ракия и вино при хората от освободените села. Гурко им се разкрещява, идва и капитан Бураго, който е в същото състояние - пиян. Генералът гневно пита как в това състояние може да се разчита на тях. Бураго обаче се обижда и заявява, че нищо не може да попречи на него и хората му да изпълнят която и да е генералска заповед. "Ами, тогава превземете Пловдив!", казва им иронично Гурко. Капитанът обаче приема задачата сериозно. И дори без да разбере генералът, с пияните си драгуни влизат в града. Разделени са на двойки и тройки, вървят по улиците и

 

крещят, размахват саби, препускат

 

Турците са ужасени от гюрултията, понеже не могат да установят броя на драгуните. И панически хукват към Родопите. В това време Сюлейман е наредил трапеза на гарата в Пловдив, където е поканил консулите и чуждестранните журналисти да ги черпи и да им говори за плановете си. Адютантите му докладват какво става в града и той изоставя трапезата, като се качва на влака и заминава за Одрин. Драгуните идват, изяждат му обяда и пият още, но вече не ракия, а изискани френски коняци, които Сюлейман е приготвил за почерпката на гостите си. Докладват на Гурко, който все още нищо не е разбрал, че Пловдив е превзет. От своя страна генералът разпорежда да се закупи от българите голямо количество ракия и вино за нуждите на армията.

 

Братушки се молят в джамията

 

Директорът на Националния исторически музей разказва и за друг куриоз, който е от Батак. Там, като пристигнали руснаците, първо попитали къде е джамията, за да се помолят. Българското население решило, че войниците са се объркали и им показали църквата, но русите отново обяснили, че им трябва джамия, да се помолят, защото били мюсюлмани. Така станало ясно, че в армията, която отблъснала турците, имало и много войници с различна от православната вяра.

 

Офицери на Карцов искат благословия

 

Освобождението не минава и без други куриози, разказва проф. Божидар Димитров. Например в Раковски, където живеят предимно католици. Тук пристига ген. Карцов със свитата си и свещениците излизат да ги посрещнат. Силно притеснени са обаче, тъй като смятат, че заради вярата си генералът може дори да ги нашиба с камшици. Още повече се плашат, като виждат отдалече Карцов - мрачен и суров. За голяма тяхна изненада обаче, след като се приближават, 5-6 от офицерите на генерала се хвърлят в краката им да искат благословия. Оказало се, че сред русите има много католици, главно от полски произход.

 

Ингуши се бият срещу турците

 

През есента на 1876 г. е създаден Терско-планинският конен полк, чийто състав е предимно от ингуши и осетинци. В него има и руснаци, грузинци и дори чеченци. Към полка са създадени два дивизиона - осетински и ингушки, всеки от тях със свое знаме. Ингушкият ескадрон e командван от подполковник Бунухо Базоркин, за командири на сотните били назначени подпоручик Батако Ужахов и майор Бунухо Долгиев. Младши офицери били ротмистър Николай Алдиев, подпоручиците Маги Наурузов, Умар Сампиеев, Гани Джимиев, прапорщици Доха Малсагов, Керим Богатыров, Артаган Малсагов. Ескадронът е зачислен в ХIII корпус към Русенския отряд. Участва в отбиване на турско нападение при село Нисово, Русенско, и в разузнавателни боеве зад река Бели Лом.

 

В началото на ноември ингушкият ескадрон участва в боевете при село Кацелово и проявява изключителна храброст. Наградени са с различни отличия десетки конници, командирът на дивизиона подп. Банухо Базоркин е награден с орден "Св. Ана", а командирът на полка полк. Панкратов - със златно оръжие с надпис "За храброст". Ескадронът участва и в сраженията за освобождаването на Разград.

 

Десетки ингуши е имало и в царския конвой. Няколко от тях са наградени за проявена храброст в боевете при Телиш и Долни Дъбник.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай