От няколко дни врачанският исторически музей има нова зала, наречена „Първа атомна".
Досега музеят беше известен най-вече с прочутото тракийско Рогозенско златно съкровище и 8000-годишния скелет на младата Тодорка. Атомната зала бе открита тържествено от кмета на града Калин Каменов в присъствието на евродепутата Владимир Уручев и ексминистър Румен Овчаров, на бивши директори и строители на централата, на членове на съюза на ветераните в ядрената индустрия, на любопитни граждани.
Експозицията проследява изграждането и експлоатацията на шестте ядерни блока, както и редуцирането им до два днес. Експонатите – команден пулт, работно облекло на реакторните специалисти, макети, използвани прибори, документи и снимки, печатни издания са дарени на музея от централата и от държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци". Централата спонсорира и създаването на залата. Автор на проекта за експозицията е главният уредник на музея Христина Христова. Дизайнът е дело на Ивайло Рацов.
Експозицията започва с началото на големия строеж –
най-голямото техническо постижение на съвременна България
На 15 юли 1966 година е подписано споразумение между София и Москва, след което започва проектирането. То е дело на „Електропроект" – Москва и „Енергопроект" – София. Главен проектант от българска страна е инж. Станка Ножарова, става ясно от иформационната част на експозицията.
Строителството минава през няколко етапа, отразени подробно в изложбената зала. През първия се изграждат два енергоблока с мощност от 220 мегавата. На 6 април 1970 е завършен главният корпус, чиято дължина е 240 метра с реакторна зала, машинен център. Първият глвен инженер е Радослав Георгиев. Посетителят научава, че в изгражданто му са участвали 5 строителни обединения и 17 подизпълнители. Някои от техническите решения се прилагат за първи път в световната практика, като лосоциментовата възглавница, върху която лягат основите на корпуса. На 19 юли 1972 година с кораба „Ташкент" от СССР пристига корпусът и първият реактор. Отделни детайли се доставят от Германия, Чехия, Унгария и Румъния. Някои от тези прибори - дозиметри, манометри, рентгенометри, датичци, днес са еспонати. През юни 1974 година се осъществява пускът на първия енергоблок, който на 24 юли е е включен в електросистемата на страната. Вместо в музей,
тези експонати можеше още да работят
въздъхна един от бившите директори на централата Рашо Младенов.
Важно място в живота на енергетиците е изиграл вестник „Първа атомна". Негови броеве разказват за ежедневието на строителите, трудовите им победи и подвизи. Днес и те са ценни експонати от живата история на централата.
През декември 1980 година в действие влизат двата 440 мегаватови енергоблока. На 17 юни 1982 четвърти блок достига максималната си мощност.
Пети и шести блокове са замислени като 1000 мегаватови. В проектирането им отново участва българската фирма „Енергопроект", а изпълнител е „Заводски строежи" – Козлодуй. Технологията е нова – открит способ. Шести блок достига проектната си мощност на 13 август 1992 година. Така централата започва да дава на страната електроенергия от 3760 мегавата.
От 1995 година започва приложение на мерки за засилване на безопасността на централата. През 2002 – 2007 година е изпълнена специална програма за модернизация . Тя дава възможност работата на 5 и 6-ти блокове да се удължи с 15 – 20 години над проектното време.
Експозицията разказва и за закривнето на първите четири блока. Посочено е, че
една от причините е присъединяването на България към ЕС
На 31 декември 2002 престават да работят първи и втори блокове, а през 2006 – 3-ти и 4-ти. От 2007 година центалата дава една трета от произвежданата в страната годишна електроенергия.
Много снимки разказват убедително как е строена централата. Запечатани са монтажи с най-големия кран на Балканите „Демак". Ясно се виждат лицата на хората от командната зала, контейнерите с ядрено гориво, първите копки на отделните строежи. Има и много държавни укази, грамоти и заповеди за награждаване. Сред удостоените със званието „герой на социалистическия труд" са първият директор на централата Симеон Русков, началникът на строежа и пълномощник на държавата Овед Таджер, строителят Господин Йорданов.
Макети и пултове от командната зала, от реакторите, дават визуална представа за мащабите на големия строеж. При откриването на залата някои от гостите се разпознаваха по снимките и разказваха подробно как и кога са били правени.
Залата „Първа Атомна" на врачанския музей ще привлича посетители, макър и много малка за атомната ни история. Всички свързани със строежа, ще поискат да разгледат експонатите. А тези хора са хиляди. На по-младите тя дава ценни знания за централата, а според кмета Калин Каменов някои от тях могат да я припознаят като желано и атрактивно работно място. Кадри тя и сега търси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
