Сергей Радков може да се прибере у дома си само с виза
Ако познавате Сергей Радков Димитров, той непременно ще ви каже, че както винаги, и този път мъдреците са съвсем точни. Сентенцията сякаш е вдъхновена от неговия живот. А началото не предвещава нищо подобно. Или поне той си е мислел така.
Сергей е роден през 1975 година в Оренбург. Къде точно е това, той днес не може да ви каже. А и нищо не помни от онова време. Той е на пет, когато семейството напуска Съветския съюз, великата страна на майка му Надежда и се мести в България, където е роден баща му Радко. В детската градина в Ямбол се запознава с първите си приятели. В зала "Диана" среща любимите си треньори Георги Керемидчиев и Стойчо Младенов, вечна им памет. Те го научават на първите букви на големия спорт. Стига до младежкия национален отбор по акробатика. Поради липса на пари не успяват да отидат на световното първенство в Полша, но за един пълен със сили и бъдеще юноша това едва ли може да бъде повод за разочарование. Още повече, че талантът и старанието му са оценени по достойнство.
Твърде рано става "заслужил майстор на спорта"
По това време надарените като него в акробатиката се броят на пръсти.
В историческата за страната ни 1989 година и съдбата на Сергей прави остър завой. Той става част от елитната акробатична трупа "Романови". Първият му гастрол е в тогавашната Югославия. В куфара са служебният задграничен паспорт с изписаното ЕГН и всички данни, които нормално съдържа толкова важен документ.
Животът в цирка е приказка, която се играе по цяла Европа: Австрия, Германия... Вече със свой самостоятелен номер отива в Англия. Два сезона го аплодира публиката на два от най-големите цирка на Острова. Явно го харесват, щом съблазнителни контракти непрекъснато чакат подписа му. Появи ли се възможност, бърза да се върне в Ямбол. Купува си къща, месец-два се порадва на родители и приятели - и пак на път. Към поредната вариететна сцена или манеж. До тук всичко е като в легендите за американската мечта. Но само българите могат да измислят поговорка като: Много хубаво не е на хубаво. Сигурно има защо.
Сергей не знае, че майка му е решила да е руснак още от най-ранната му детска възраст. Така той не става гражданин на държавата, която има за своя родина - България, а получава само статут на постоянно пребиваващ чужденец. По този повод му издават лична карта, с която обикаля света.
През 2006-а майката Надежда (днес тя и съпругът й не са между живите) е шокирана от документ, който получава съвсем официално. Срещу подпис. Той е нещо като заповед, която информира, че от този момент на сина й
отнемат правото на постоянно пребиваващ в Република България
В това време той е в чужбина. Налага се майка му да прати покана, срещу която получава виза и със задграничния си руски паспорт, издаден от консулството във Варна, се прибира в Ямбол. Разбира се, полицията е първото ведомство, което посещава веднага сред пристигането. Там любезно му обясняват, че тъй като отсъства от България повече от шест месеца и един ден в годината, губи правата си на постоянно пребиваващ. За всяко идване вкъщи вече ще му трябва виза. Тоест - заминавай! Къде?, пита акробатът. Това не е наш проблем, отговарят му те. Добре че има договори. И благодарение на тях, във всяка държава, в която работи, му изготвят нещо като лична карта. Така няколко години
навестява дома си в Ямбол като немец, белгиец и швейцарец
Тъй като с брат си Красимир ("Дуо Сержо") играят отново за сънародниците на Меркел, сега е германец. Така че може да бъде всичко друго, освен българин.
Всичко случващо се дотук поражда и друго неудобство. След като няма лична карта, не може да продължи и срока на шофьорската книжка. А той е артист, непрекъснато е на път, семейството му живее в каравана. В цялата тази драматична история има и щастливци - адвокатите. Срещу съответните хонорари три години те са подхранвали надеждата, че всичко ще се уреди. Официалните власти са по-умерени. Те само вдигат ръце: Нищо не може да се направи. Така че в България сега може да бъде деветдесет дни в годината. Ами къщата, приятелите, съучениците, спомените, пита Сергей, но отговорът е като в песента: Тишина.
Красимир, който е с осем години по-малък от Сергей и с който имат общи майка и баща, няма тези проблеми. Късметлия. Той роден в Ямбол.
"А на мен тук ми казват: Ти си руснак, в Русия пък са категорични: Ти си българин. Какъв съм вече и аз не знам", чуди се артистът. "Засега подписвам договори в Европа, но вече съм на четиридесет. Имам тежки падания, счупени ребра, травми. Ще дойде ден да приключа кариерата си. Къде ще отиде тогава?", завърша тъжния си разказ прочутият артист.
Маша е съпругата на Сергей. Родена е в Москва, майка й е била циркова артистка. Тръгва по нейния път. Трупата й единствена в света изпълнява интересен пародиен номер: боксов мач върху батут. Става любим на публиката. В цирка в Лондон се запознават със Сергей. Харесват се, залюбват се, ражда се Алекс, който сега е на три години, руски гражданин.
"От първия миг знаех, че Сергей е българин. Никога не е казвал друго. В Ямбол е учил, тук е израснал и достигнал нивото на голям артист. Той е роден в Съветския съюз, но руски научи, след като се ожени за мен.
В шок съм
Ситуацията е много странна. Този човек е дал толкова много за България, а тя не го иска. Има руски паспорт, но там си няма никой, не го познават. Там е сам. А тук, където е неговият дом, влиза с виза. Това трудно може да се проумее. Абсурд. Кошмар, който продължава вече близо десет години".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
