- Има начини за преодоляване на този тъжен човешки феномен
Какво е самотата? Какво я предизвиква? Кои са митовете и погрешните схващания за нея? Отговорите на тези въпроси не са леки и психолозите ги търсят от десетилетия. Сега екип от канадски учени смята, че е достигнал до някои изводи, които хвърлят светлина върху този тъжен човешки феномен.
- Какво разбираме под самота?
Самотата се отнася до неприятното чувство на човек, че не се числи към средата си или има незадоволителни взаимоотношения с хората около себе си. За разлика от социалната изолация, самотата е субективно състояние. Така че тя може да възникне дори ако човек е заобиколен от хора през цялото време (у дома, на обществени места, на работа), но не се чувства част от компанията или колектива.
Можем да се справим със самотата по различни здравословни и нездравословни начини - свързване с другите на емоционално ниво, участие в социални дейности, шопинг, употреба на наркотици, алкохол и пр.
- Патологична срещу нормална самота
Важно е да се отбележи, че преходните чувства на изолация и изоставеност (напр. по време на локдауна заради КОВИД-19 ) са често срещани и обикновено не са причина за безпокойство. Не може да се каже същото за тежката или хронична самота, която е свързана с отрицателни социални и здравни състояния като ниско самочувствие, затруднения в регулирането на емоциите, страх от срамни моменти, остра и хронична болка, трайни заболявания, злоупотреба с наркотици и т.н.
Това е особено тревожно поради широкото разпространение на тежката самота и социалната изолация. По данни на американски психолози, един от всеки петима души се оплаква, че рядко или никога не се чувства близък с околните.
- Самотата е предизвикателство
Независимо дали е преходна или хронична, самотата може да възникне по различни причини, много от които са свързани с преходи в живота или други събития, които значително влияят на взаимоотношенията между хората. Примери за такива събития са преместване на ново място, смяна на училище, започване на нова работа, женитба, студентство, смърт на любим човек или домашен любимец, развод, преместване в друга държава и социални кризи (каквато беше напр. пандемията от КОВИД-19).
Демографски и ситуационни фактори, като живеене сам или хронично отхвърляне и тормоз, също са свързани със самотата и психичните заболявания.
- Но ето и кои са често срещаните митове за самотата
Първи мит: Основната причина за самотата е липсата на връзки.
Това предположение е неправилно. Не толкова липсата на връзки, колкото липсата на качествени социални връзки води до самота. Всъщност изследванията показват, че за да се предотврати чувството на самота, няма нужда човек да е част от голям социален кръг или да прекарва много време с другите. Ако сме в състояние да установим и поддържаме само няколко здрави и достатъчно близки връзки, това може да е достатъчно, за да посрещнем нуждата от любов, уважение и принадлежност към обществото.
- Втори мит: Най-вече възрастните хора изпитват самота
Самотата е проблем за възрастните хора, но проблемът често се преувеличава. Разбира се, това погрешно схващане е разбираемо. В крайна сметка по-възрастните хора са по-склонни да бъдат изложени на стресиращи житейски преходи и други причини за самота, като пенсиониране, загуба на брачен партньор или дори преместване в старчески дом.
Въпреки това изследванията показват, че връзката между самотата и възрастта е много ограничена. Само много възрастните (напр. тези, които са над 85 години) изпитват значително повече самота в сравнение с масовия човек.
Всъщност децата и по-младите възрастни, в сравнение с хората над 65 години, но по-млади от 85 години, се чувстват също толкова сами или дори повече. Изследвания показват, че значителен процент от младите хора се оплакват, че изобщо нямат приятели, а 30% от поколението на "милениалите" (родените през новото хилядолетие) се чувстват самотни доста често или непрекъснато.
- Трети мит: Единствено саможивите хора са самотни
Помислете за прототипа на самотния човек. Вероятно си представяте някого, чиято неспособност да се вписва в "пейзажа" или да принадлежи към компанията е свързана с вътрешни фактори. Два примера за такива фактори са личностните (ако си невротичен, депресиран, враждебен, интровертен, срамежлив, социално тревожен и т.н.) и липсата на ценени характеристики (като сила, интелект, красота, социални умения, компетентност и др.). Въпреки че е вярно, че самотата корелира с личностните черти и други вътрешни фактори, причинно-следствената връзка далеч не е установена.
Например предишни проучвания показват, че хората, експериментално предизвикани да се чувстват самотни, съобщават, че изпитват повече негативни емоции (страх, безпокойство, гняв) и по-малко позитивно настроение, самочувствие, оптимизъм и социална подкрепа.
Казано по-просто, точно както саможивите хора са по-склонни да се чувстват сами, самотата може също да създаде саможиви хора - такива, които чувстват, че не са желани, приети, разбрани или ценени от другите или обществото като цяло.
- Кои са психологичните причини за самотата и как да се отървем от нея?
Причините за самотата може да бъдат много, но нека видим някои от тях. Самотните индивиди са склонни да имат неадаптивни познания за себе си, другите и социалните взаимодействия. Например те мислят за себе си като за непривлекателни, необичани, по-низши и некомпетентни. Също така вярват, че тези недостатъци са причината да останат без приятели и да се чувстват самотни.
Те възприемат другите по същия негативен начин, по който виждат себе си - като недостойни за доверие, неподкрепящи, недружелюбни и т.н. Очакват да бъдат оценени негативно (напр. критикувани, подигравани, отхвърлени) по време на социални взаимодействия.
Такива негативни възприятия намаляват мотивацията за възстановяване на интимните връзки, което е необходимо за намаляване на самотата . Резултатът? Порочен кръг от нарастваща социална изолация, самота и дори влошаване на здравето.
Добрата новина е, че има редица възможни намеси за справяне със самотата. В това отношение много помагат лична и групова психотерапия, където акцент се поставя върху коригиране на неадаптивните мисли - напр. да се смени "никой не заслужава доверие" с "някои хора са честни и надеждни". Помагат още и обученията в гъвкаво мислене и социални умения, както и намирането на цел в живота.
В последните години препоръчвано лекарство срещу самотата е повишаването на възможностите за общуване. Важно е те да са свързани с общността, да създават социални хобита, да водят до развлекателни занимания. Интернет също помага - препоръчва се създаване на онлайн групи за социална подкрепа.
А и винаги може да си вземете домашен любимец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
