Крепост край Ихтиман пази подстъпите на София
Колкото и да е странно, но близките околности на нашата столица понякога са по-непознати на хората, отколкото Родопите или Странджа. Такъв е случаят с една великолепна антична и средновековна крепост, под чиито високо запазени руини минаваме всеки път, когато пътуваме по магистралата от София към Пловдив. Защото там се е издигала твърдината, която местното население край Ихтиман нарича сега "Траянови врата". Днес тя се намира точно над единствения тунел и на мястото, където се събират средногорските ридове Еледжик и Голак. Разположена е по средата между двата главни български града - София е на 64 км, а Пловдив - на 72 км. Крепостта е наречена на името на римския император Траян, макар разкопките да не показват такава връзка.
Твърдината е построена, за да пази стратегическия проход от юг на север към древна Сердика, днешната София. Първите писмени сведения за нея са от III в., когато по тези места е изградена пътната станция Сонеум. Тя е пазела планинския проход, който тогава се е наричал Суки. По този начин крепостта е отбелязана през IV в. от историка Амиан Марцелин. В по-късни времена тя е наречена със славянското име Щипон.
Забележителният археологически обект е проучван през 1985 г. от Димитрина Джонова. Тя установява, че на стратегическия хълм първо е създадено тракийско селище от бронзовата и желязната епоха (II-I хил.пр.Хр.) Римското укрепление представлява като план издължен правоъгълник. Още в началото на разкопките прави впечатление неговата отлична за нашите земи запазеност, като зидовете и днес стърчат до 5 м височина. Допълнителни фортификационни съоръжения са видни от юг, където личи някакво кръгово укрепление с диаметър 30 м и дебелина на зида до 2 м. Друг забележителен елемент на градоустройството е цистерната, от която тръгва таен тунел, водещ до подземен извор.
Тайникът е дълъг 60 крачки
и същевременно е служел за евентуално бягство извън твърдината по време на обсада. Той минава под северната стена, като отвътре е запазен добре, но от външната страна е напълно разрушен при изхода.
Джонова разкрива казармата за гарнизона - монументална сграда с вътрешен двор. Тя е имала открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, градени от редове камъни и тухли. На запад се намират две характерни за епохата петстенни кули с изнесен напред остър ръб. Особено важна става крепостта по време на големите варварски нашествия в Източната Римска империя след IV в. От ранновизантийската епоха се откриват фрагменти от битова керамика, цели делви за съхраняване на зърнени храни и частично запазени надписи на латински език. Забележително е намереното при разкопките съкровище от 124 бронзови монети от времето на императорите Анастасий I и Юстиниан I Велики.
За нас, българите, обаче е най-важна средновековната история на крепостта "Траянови врата". Освен нея в местността са съществували още две твърдини - до връх Еледжик и над с. Горна Василица, чиято задача е била да пазят тила на главната крепост и прохода. През IХ-Х в. те са преустроени от българите, а по тези места се е решавала и съдбата на държавата ни.
В края на Х в. между Византийската империя и България се води съдбоносна война. Василевсът Василий II твърдо е решил да унищожи царството на българите, но Самуил му оказва достойна съпротива. През 986 г. ромеите потеглят към важния град София с армия от 30 000 воини. Обсадата е драматична и продължава 20 дни. Самуил успява да пресече снабдяването с провизии и сред византийците настъпва глад. Защитниците правят успешен излаз и успяват да опожарят стенобойните машини. Всичко това кара Василий II да вдигне обсадата и да се запъти безславно на юг.
Там обаче го чакат отрядите на цар Самуил. Битката се разиграва на 17 август под стените на древната крепост, наричана днес "Траянови врата". Ромеите са напълно разбити,
като почти цялата конница и по-голямата част от пехотата са унищожени
Императорът бяга позорно, оставяйки всички знаци на своята власт. Това сражение разтърсва тогавашния свят и е отразено от десетки летописци. Сред тях са византийците Лъв Дякон, Йоан Скилица и Георги Кедрин; източните историци Яхия Антиохийски и Матей Едески; арменеца Стефан Таронски. А самите българи гордо си спомнят за грандиозната победа десетилетия по-късно в прочутия Битолски надпис на цар Иван Владислав, племенник на великия Самуил.
След разгрома на ромеите българската държава достига едни от най-големите си размери през Средновековието. Завладени са цяла Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация, сръбските княжества Босна и Рашка. Българското военно превъзходство продължава чак до битката при Сперхей в 997 г., когато ромеите си връщат инициативата.
Името "Траянови врата" се появява много по-късно. За пръв път го споменава хронистът Антониус Бонфиниус, описал Първия поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело срещу османците в 1443 г. По време на турското робство често наричат планинския проход "Кападжик дервент", което в пряк превод означава "Проход-врата". Това е така, защото древната порта от римско време чак до ХIХ в. е запазена до 18 м височина.
В края на Средновековието проходът губи значение и крепостта "Траянови врата" е изоставена. Стените се рушат, а останките се използват от местното население за строителство. Днес обаче жителите на близкия Ихтиман са решили да реставрират руините в живописната местност и свързаната с тях вълнуваща история. Това ще се случи със спечелен европейски проект на стойност 4.2 млн. лв. И именно развитието на културния туризъм ще даде нов живот на старата крепост "Траянови врата".
Сражението от 1371 г.
Освен с битката от 986 г., ключовата крепост е известна с още едно важно сражение. През есента на 1371 г. османците предприемат първото си настъпление срещу Търновска България. То е насочено отново към София и именно при "Траянови врата" българите дават голямо сражение. Тук те не успяват да спрат нашествениците, но това става няколко дни по-късно близо до героичната крепост Урвич в пролома на река Искър.
Снимки:
01 - Пред руините на "Траянови врата"
02 - Из потайностите на римската крепост
03 - Една от епичните битки между българи и ромеи от времето на цар Самуил
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
