Гледам живота право в очите, казва журналистката с две родини
Тя не обича да говори за себе си, макар че има какво да разкаже, а и знае как. Историята й започва от турската махала в Сливен, върви по криволичещ път, минавайки през София и Истанбул, за да стигне до Принцовите острови. Живот, преминал през сътресения и земетресения, но пък с много цветове. Така вкратце изглежда шареният свят на кореспондента в Турция Нахиде Дениз.
"Наистина предпочитам да говоря за хората, с които ме е срещала съдбата. Дай Боже да продължава да ме среща, за да разказвам техните истории. Повече обичам да слушам", казва с усмивка Нахиде, а вятърът на остров Бююкада погалва русите й коси.
В нейния свят има журналистика, но и много литература. Освен че е кореспондент и предава за няколко медии в България - БТА, държавните радио и телевизия, като всяка от тях и дава възможност да бъде на точното място и в точното време, тя е и преводач на турска и българска литература.
В България вече са издадени шест турски романа в неин превод
"Превела съм романа "Латифе ханъм, съпругата на Ататюрк", който особено ценя. Мой е преводът на "Вярност" и "Лилаво" на Инджи Арал. В последно време превеждам повече от български на турски език, което допреди това не умеех", продължава разказа си Нахиде. Съвсем наскоро пък е приключила превода на книгата "Отвисоко на живота" на баскетболистката Гергана Брънзова, към която турско издателство проявило интерес.
На живота Нахиде обаче не гледа отвисоко.
"Гледам го в очите, защото съм на мнение, че един журналист трябва да е усвоил три неща: да чете, да пътува и да умее да разговаря с хората. Смятам, че съм ги научила. Хората ми вярват, което е най-голямото постижение в работата ми. Винаги представям няколко гледни точки. Представям фактите и оставям хората да си направят заключенията", уточнява тя.
Родена е в Сливен. Описва детството си като съвсем обикновено, но пази ценни спомени от най-добрата си приятелка Маник Калпакчиян. "До втори клас съм учила в турското училище, а после в българското. Винаги обаче съм искала да стане журналист или юрист", връща лентата назад Нахиде. Когато обаче идва ред за кандидатстване за българските турци няма прием в специалностите "Право" и "Журналистика". "Затова записах "Българска филология. Не съжалявам. Съдбата си нарежда нещата. Днес се гордея, че говоря добър български език", казва Нахиде.
След университета започва работа в БНР, но на хонорар. След това е назначена в турския вестник "Нова светлина". С невероятна болка си спомня възродителния процес. Определя смяната на имената като точката на пречупване за българските турци. "Тогава вътрешно се сринах.
До последно не вярвах, че това може да се случи
Живеех в София, имах приятели. Искала съм да ме приемат такава каквато съм. Като смениха имената поне разбрах кои са били истинските. Този период няма да го забравя. Това е една рана, която никога няма да зарасне.
Не казвам името, което ми дадоха. Не искам да си спомням лошите неща и затова не го казвам. Представи си прибираш се вкъщи. Чакат те двама души, които казват: Трябва да дойдете с нас да си смените името", признава с болка Нахиде.
Неин личен избор е да се пресели в Турция през 1992 г. "В България се родих. Част от живота ми премина там, където се роди дъщеря ми, която вече е майка. На българска земя останаха гробовете на родителите ми. В Турция имах възможност да се усъвършенствам и работя по специалността си. По-точно е да се каже научих и турския език, реализирах се. Затова обичам и Турция, и България. Човек може да има две родини и да ги обича и двете, едната, в която се е родил по волята на съдбата, и другата, която е избрал съзнателно", продължава историята си Нахиде.
Признава, че подобно на хиляди хора в Турция милее за България. Чувства се обаче еднакво добре както в квартала "Авджълар", където живеят изселници, така и в Екзархията в квартал "Шишли" сред истанбулските българи. "Когато има посещения на официални гости от България, колегите ми казват "Твоите хора дойдоха" . Интересното е, че когато съм с гости от Турция в България ме питат "Това ли са твоите хора?"А в турски медии разказвам за България", добавя с усмивка тя.
Разказва, че има от много неща по чифт: две родини, два езика.
Цени големите държавници от двете страни Кемал Ататюрк и Стефан Стамболов
Харесва Желю Желев и Сюлейман Демирел. Любимите й писатели са Димитър Димов и Яшар Кемал, а любимите поети - Назъм Хикмет и Дамян Дамянов. Харесва в турците гостоприемството, откритостта и отзивчивостта, а в българите - остроумието, находчивостта и умението да разказват вицове.
След като пристига в Турция, се появява големият й шанс в професията. Попада в българската редакция на Би Би Си, където е кореспондент в продължение на 10 години. Определя този период като школа, дала й на най-ценните неща в журналистическата професия.
В продължение на години Нахиде живее в квартал "Авджълар". Там преживява и опустошителното земетресение през 1999 г. С мъка си спомня този момент, когато не е вярвала, че ще оцелее. Година по-късно се мести на Принцовите острови, където живее и до днес. По време на Византийската империя тези острови са били място за заточение, днес обаче не е такъв случаят. "Като дойдох за първи път, като че ли времето беше спряло. Помолих се "Господи помогни ми един ден да дойда да живея тук". И така стана. Вярвам, че има една висша сила, която направлява", казва Нахиде.
"Всичко тече, всичко се променя" е девизът й, като признава, че поставя всичко под съмнение. Любимият й сезон е този на лалетата, когато през месец май 15-20 милиона лалета разцъфтяват в Истанбул. Продължава само месец, но оставя спомени и настроение до следващия.
"Смятам, че е много важно човек не само да гледа, но и да вижда и притежава интелект, което се постига с четене, срещи с хората, пътувания", казва ми на изпроводяк тя. Разговорът ни приключва с цитат на Елиф Шафак от романа й "Речник на погледите" "Когато интелектът е замъглен, видяното е също замъглено. Не трябва да съдим прибързано и никога не бива да си позволяваме да гледаме другите по различен начин от този, по който искаме да гледат нас".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
