Пловдив. Дворецът "Кричим" чака първи гости наесен. След като държавата си взе двореца от Симеон с решение на съда, а правителството прехвърли резиденцията за стопанисване на финансовото министерство, бившият царски имот е готов да отвори врати за граждани. На входа на двореца, който все още е охраняван от НСО, вече виси табела "Министерство на финансите". Всичко в резиденцията е запазено в автентичен вид и уникално красиво. Трудно може само за ден да се обходят огромният парк, гората и имението с над 10 постройки. Което не просто има интересно минало, а е и част от българската история.
В началото на века една гора в Пловдивска околия, бивш султански имот, привлича вниманието на княз Фердинанд I. Вековните дъбове от Кричимската кория и великолепните пейзажи очаровали владетеля. И той решил да създаде ловен парк.
През 1905 г. в него е построена и първата сграда - Австрийската къща. Около нея засаждат допълнителна растителност, заграждат терена и внасят специално за царя елени лопатари. Градинари и специалист оформят парк, който първоначално е малък. Постепенно обаче се разраства и днес вече се шири на площ около 2000 дка. Пресичат го опесъчени алеи, а край тях са засадени родни и екзотични растения. Подбрани така, че
през всички сезони градината да цъфти
За гръбнак на парковата композиция пък градинарите използват част от съществуващите вековни дъбове. Един от тях, който е на 500 г., посреща посетителите при входа на самия дворец. Постройката, започната от Фердинанд като ловна хижа през 1936 г., е завършена от Борис III. Тя е на два етажа, всеки на площ от 750 квадрата. Вътре има 55 помещения, като 12 от тях са само баните. В централната трапезария - наред с ценния кристал и порцелан, атракция представлява масата. Тя е изработена по уникална технология - от уютна трапеза за четирима може да се превърне в огромна тържествена маса, побираща 24 гости.
В двореца има киносалон и занималня за царските деца. Непосредствено до покоите на монарсите пък са кабинетите им. Всичко в тях е запазено непокътнато от време оно. Точно тук, в царския кабинет, през 1943 г. Борис III
къса заповедта за депортирането на евреите
от България. "Цялостното обзавеждане на имението е докарано от Германия и вече 110 г. се пази старателно и в автентичен вид", обясни управителят на двореца Венцислав Парпулев. По думите му съхранено е абсолютно всичко - и досега се пази първият опис от направената инвентаризация от УБО след национализацията на двореца.
За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, още от времето на Фердинанд се полагат особени грижи. Над 1400 дка е лонгозната гора, около 300 дка пък представляват декоративен парк. В него има наистина уникални и редки видове растителност - дъбове на 5 века, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално е езерото с водните лилии, което е на площ от 3 дка. По царско време то е било място за разходка с лодки.
Гората и досега се обитава от различни животни. Тук е най-големият развъдник на елена лопатар, от когото в момента има над 200 екземпляра. Пълно е със сърни, тук е и последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото мястото е защитена територия. Иначе в течение на годините през двореца са минавали различни величия и делегации от различни краища на света. По времето на цар Борис в парка са тичали Симеон и сестра му. За тях е
бил направен специален басейн
който и днес може да се види сред вековните дървета. След национализацията сградата става резиденция и в нея започват да отсядат тогавашните първи хора - Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. След 1989 г. тук отново са отсядали представители на властта и гости от чужбина. Досега дворецът се стопанистваше от НСО и достъпът до него бе силно ограничен. След като държавата си го взе, идеята на финансовото министерство е да се отвори за хората. По думите на областния управител на Пловдив Здравко Димитров уникалният парк и постройките към него може да станат маршрут от 100-те национални туристически обекта в България. Тук могат да учат и студентите от Аграрния университет, да се провеждат конференции и семинари. И най-вече - целта е в двореца да стъпят колкото може повече обикновени хора.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
