София. От днес започват Коледните пости. Какво означава постенето за вярващия православен християнин? Да не яде месо, включително риба, и всичко що е от животински произход - и яйца, и сирене, и мляко. Виното е разрешено, но да не се пие в сряда или петък.
Постът обаче далеч не е диета. А очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта се превръща в духовен човек. Но някои свещеници твърдят и друго - че човек може да не спазва стриктно физическата част на постите.
Достатъчно е с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове и търси опрощението. Иначе просто няма смисъл. Както казват самите свещеници "пости от месо, а яде хора". Затова, ако искаме да се пречистим, от днес трябва да загърбим не само пържолите, а и клюките, препирните и флиртовете на работното място.
Постите не са "патент" на християнството - те са познати още от древността, когато са имали култов характер. У древните римляни се практикували чрез изразяване на силна скръб. У гърците чрез пост се търсело умилостивяването на боговете. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи Десетте Божи заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се е удостоил да види Божията слава (3 Царе, 18:4,13). Като най-велик и най-строг постник от Новия завет е известен свети Йоан Кръстител.
Още от апостолско време църквата е наредила светото тайнство, изповед и причестяването да се предшестват и съпътстват от така нареченото говеене. В края на I век се възприема един 7-дневен период, наречен Велика седмица, в която християните са се подготвяли да посрещнат празника Възкресение Христово и да приемат Неговото тяло и кръв под формата на причастие.
По-късно, през IV век, е установена т.нар. Света Четиридесетница. Затова великденските пости траят 48 дни - Великата седмица, която днес наричаме Страстната, плюс въпросните четиридесет дни. Така в православието се налагат четири големи поста. Най-строг е Великденският.
Коледният пост започва на 15 ноември и завършва с Бъдни вечер. През него може да се употребяват олио и вино, като изключим сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба.
Монасите по принцип спазват още по-строг пост. Но както се казва - "всеки манастир си има свой устав". В някои например се позволява месо във времето, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо. Любопитното е, че миди, охлюви и октоподи са разрешени, защото се считат за постни храни.
Постът може да бъде задължителен и доброволен. Такъв доброволен пост е тримиренето - първите три дни от многодневния Велик пост, които се прекарват в пълно въздържание. То обаче се спазва само от онези, които желаят и могат да го издържат.
За бременни жени, деца, болни и стари хора църквата прави т.нар. икономия (компромис), като разрешава мляко и млечни продукти. Нарича се още "бял пост". Църквата обаче е склонна и на друг компромис - тя приема, че постилият дори само през Страстната седмица е проявил достатъчно усърдие да се доближи до Христа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
