Неделя,

Кралят Слънце и аферата с отровите

От: Иван Ватахов -
634
Кралят Слънце и аферата с отровите
A
A
A
  • Как една мнима магьосница отприщи разгула в Париж, отварите й трябваше да убият Луи ХIV
  • Суеверието е в основата на един от най-срамните епизоди във френската история  

 

Втората половина на ХVII век. Франция е управлявана от Луи ХIV, който тъкмо е постигнал върха на абсолютната монархия. Кралят Слънце живее във Версай и демонстрира красота, величие, разточителство, както и цялата серия от смъртни грехове, описани във всички възможни свети писания.

Луи ХIV е сменил множество любовници, някои официални фаворитки. Официално той е ревностен католик, но религията свършва на вратата на будоара.

Под позлатата и блясъка на Версай обаче се таи ужасна, зловеща воня (в буквален и преносен смисъл), по-тревожна от обикновения лош аромат на греха. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХVII век френски благородници започват да умират при странни обстоятелства. Аутопсии показват почернели и разпадащи се вътрешности. В Париж настава ужас - отровителство и магии завладяват обществото и достигат до най-високите му слоеве. Тогава е разкрита Аферата с отровите (l'affaire des poisons).  

През 1679 г. кралят е принуден да създаде специален трибунал - Горящият съд (Chambre Ardente), за наказателно преследване на убийства. Името е от по-стара институция в средновековна Франция, използвана за съдене и изгаряне на еретици. Но как се стига до това смразяващо кръвта развитие на нещата?

Едно дете гадае и гледа на ръка

Главната героиня в тази история е жена на име Катрин Монвоазен, чиито живот не е сериозно документиран, но се знае, че е родена около 1640 г. и вероятно в Париж.

Произлиза от бедното семейство Дешайе и още от детска възраст се увлича по гадаенето, изучава хиромантията. Владее и т.нар. "студено четене" - докато разказва съдбата на хората, ги убеждава, че знае за тях неща, които няма как да е научила.

Съвсем млада я омъжват за бижутер на име Антоан Монвоазен, когото тя дарява с три деца. Най-голямото е дъщеря на име Маргьорит. Но мъжа й е пълен провал в живота и семейството изпада в трудни времена.

Катрин спасява положението като се връща към детските си интереси и започва да гадае срещу заплащане. Работи под псевдонима Съседката, а с времето се специализира в магически отвари и помага.

През 1667 г. късметът й се усмихва, когато при нея идва Франсоаз-Атене де Монтеспан. Тя, оказва се, е готова на всичко, за да спечели любовта на Луи ХIV.

Любовницата на краля

Мадам дьо Монтеспан има една единствена мечта и тя е да стане фаворитка на Краля Слънце.

Специални молитви, странни церемонии и отвари (може би съдържащи афродизиаци) са вкарани в действие, за да бъде спечелен най-мечтания мъж на Франция.

Дали това е причината или не, историята мълчи, но е факт, че Франсоаз успява да се превърне в любимата любовница на краля. Естествено, славата на Съседката се издига във висините. Скоро тя вече извършва безумни ритуали, за да събира любовници и за да разделя бракове.

А когато през 1673 г. мадам де Монтеспан се връща при Съседката, се налага да се "изиграе" една от странните церемонии с използване на голота, детеубийство, много кръв и заклинания, за да подействат магиите, така че поомръзналата любовница отново да се превърне в желаната жена за краля.

Катрин Монвоазен обаче си играе с късмета, защото се захваща с нещо изключително опасно - отровите. Използвайки своите познания по химия, спечелва клиенти, които заради репутацията й на дискретна особа, търсят от нея смъртоносните субстанции.

Отровите се продават най-често на жени, които са в невъзможност да се разделят законно с мъжете си насилници.

Не се знае коя отрова е най-разпространената, но вероятно е била ноторно известната "Аква Тофана". Прави се по рецепта, съставена десетилетия преди това от италианка на име Джулия Тофана.

Основна съставка е арсеникът - много използвано вещество, включително и за "освобождаване" от неудобни роднини, съдружници и неверни съпрузи.

Прилагат се още беладона и олово, правят се отрови без вкус, приличащи на обикновена вода, които не оставят никаква следа.

Параноята предизвиква буря

Съпружеската вярност е била дефицитна стока във Франция през ХVII век (кога ли не е била?!), а сред благородниците грехът е едва ли не изваден на показ.

През 1672 г. умира някой си капитан Годен де Сент-Кроа, офицер от френската армия. Имал връзка със съпругата на друг мъж - Мари-Мадлен де Бринвилие. Баща й разбира за връзката и прави така, че Годен да бъде вкаран в затвора без съд и присъда, по силата на особен кралски документ, до който благородници са имали достъп - lettre de cachet (подпечатано от краля писмо).

В затвора Годен се сприятелява с италиански алхимик на име Ексили и научава от него как да забърква отрови.

След освобождаването си споделя знанията с Мари-Мадлен и скоро двамата отмъщават на баща й. След това скоропостижно си отиват и двамата братя на Мари-Мадлен и тя може да наследи семейното богатство.

Двамата с Годен се разделят, но за нейно съжаление той е параноик. Страхува се, че тя може да отрови и него, затова оставя подписано и запечатано признание, което да бъде отворено, "ако умра преди мадам де Бринвилие". Годен скоро наистина умира в дългове, вещите му са иззети от кредиторите, а сред тях е признанието.

Бурята вече започва с неговото прочитане. След известно преследване Мари-Мадлен е заловена, подложена на мъчения и прави признание, след което е скоростно екзекутирана.

Присъдата на Мари-Мадлен и мисълта, че трима аристократи са убити, без никой да разбере, са достатъчни, за да предизвикат паника сред висшата класа.

Гадателка на име Магделен де Ла Гранж е арестувана за фалшифициране на завещание и се пазари за свободата си като твърди, че има информация за престъпления от "национално значение".

С нейните, макар и оскъдни, признания се слага началото на Горящия съд. През следващите няколко години алхимици, гадатели и други с професии, които може да бъдат заподозрени за отровители, са буквално пометени от властта. Един от тях е заподозрян в продажба на отрова, използвана за убийството на херцога на Савой (един от най-висшите благородници в страната). Въпреки че се издирва тайна организация на продавачите на отрови, тя така и не е разкрита. Големият пробив идва през 1679 г., когато е арестувана отровителка на име Мари Босе.

Мари се напива и започва да се хвали, че е станала толкова богата, продавайки отрови на аристократи, че скоро ще може да се пенсионира. Издават я на полицията, която й поставя капан и я задържа. Докато я измъчват, тя прави признание, което разкрива цялата организация на продавачите на отрови в Париж, а в центъра й е Катрин Монвоазен.

След известни колебания, заради връзките й по върховете, през март 1679 г. тя е арестувана. Може би това е причината отровата да не достигне чак до Луи XIV.

Арест, смърт и кралска чест

Мадам де Монтеспан винаги е казвала, че ще убие краля, ако той я изостави (или поне така твърдят зли езици). По онова време кралят сякаш е готов да я изостави и да я замени с младо момиче на име Анжелик де Скорайе. Легендите разказват за подготвян заговор на Катрин и съучастниците й, които трябвало да връчат на краля петиция на хартия, обработена с действаща през кожата отрова.

Но опитът се осуетява, защото петициите били твърде много на брой и не всички стигали до  самия владетел. Точно когато съставяли нов план за действие, Катрин Монвоазен била арестувана.

Първоначално тя се опитва да се защити, като твърдяла, че Мари Босе е отправила обвиненията срещу нея, за да спаси собствената си кожа. Прислужницата й обаче направила странно признание докато я арестували. Огласила, че задържането на Катрин Монвоазен ще засегне хора "на всички нива в обществото". Може би затова, въпреки че е издадено разрешение за мъчения, Катрин ги избегнала.

Водещият разследването главен комисар, легендарният "баща на модерната полиция" Габриел-Никола де ла Рейни, научил, че Катрин е алкохоличка, възползвал се от това и накарал подчинените да я държат постоянно да е пияна. Резултатът не закъснява. Започвала да дава неприятни имена. Първите, които посочва, са дребни благородници, а под натиска на народа Луи XIV обявява, че иска да чуе имената и на едрите риби.

Катрин Монвоазен е изправена пред съда през февруари 1880 г., но процесът е прекалено бърз и без излишни пледоарии, Катрин Монвоазен е екзекутирана. Изгорена е на клада на площада в Париж, а следите около двореца умело се замитат.

Докладите от процеса набързо са изгорени. Но пък протоколите от разпитите в Бастилията оцеляват и точно те позволяват на историците да възстановят събитията.

И до днес аферата с отровите остава в историята на Франция като пример за коварството и дори перверзията на аристократите. Луи XIV се стреми да прикрие истината без да осъзнава, че недоволството на хората постепенно срива имиджа на монархията. Век по-късно резултатът е известен - настъпва най-разтърсващата революция...


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички